Представяме ви статия на американския кардиолог д-р Джон Мандрола:
За обикновения човек прегледът от лекар е важно събитие. Ще кажете: “Хайде де, разбира се, че е важен.” Но наистина ли е така? Или на фона на днешните възможности прегледът е само шоу, необходимост за попълване на медицинското досие?
Оказва се, че много хора от професията смятат, че лекарите губят своите способности да палпират и да аускултират. Поне така обяви наскоро американската медия NPR в свой материал за изгубеното изкуство на лекарския преглед. Дали наистина майсторлъкът да прегледаш на пациент ни прави по-добри лекари?
Такава дискусия се поражда, в която по-старото поколение или лекарите с опит, които мислят, че могат да палпират жлъчен мехур, се изправя срещу по-младото поколение медици, оборудвани с умения за разчитане на ултразвук i-лабораторни машини, които за минути могат да определят налягането в лявото предсърдие на пациента или концентрацията на хемоглобина.
Със сигурност трябва да съществува някакво влияние, дори и то да бъде трудно за обяснение, на лекаря, който умело палпира, наблюдава и се вслушва внимателно какво му шепне организмът. Усетих това въздействие, когато самият аз бях пациент:
Усетих студенината на стетоскопа на гърба ми. Лекарят спазваше алгоритъмът за физикалрн преглед; аз знаех това и той беше наясно, че знам. Проблемът, поради който отидох, не беше свързан със сърцето ми, но осъзнавах, че слушането в сърдечния ми ритъм бе необходима част от снемането на статуса. Когато младият лекар започна да аускултира, аз си помислих: “Знаеш ли, че всъщност съм кардиолог?” Но изведнъж по време на прегледа, ме обзе странно чувств. Успокояващото усещане, че за мен се полагаха задълбочени грижи. Знаех, че сърцето и дробовете ми са добре, но начинът, по който бях прегледан и вложеното внимание, бяха съвсемна адекватни. Усещането не можеше да се опише, но беше реално. „Той е добър лекаР”, беше мисълта, с която напуснах кабинета.
В рутинната практика обаче разполагаме само с няколко ценни минути за снемане на анамнеза и статус и за да обясним възможните варианти за лечение. Ако лечението е пациент-ориенирано, то следва да сме отделили доста време да изслушаме проблема на болния срещу нас, да видим адекватна ли е реакцията му, и да оценим останалите социално-икономически фактори, допринасящи за проблема.
Това са доста неща, които трябва да бъдат свършени за ограничено време. Дали пациентът желае да усети това необяснимо успокояващо чувство при прегледа или иска да получи подробна информация за възможностите на лечение?
И за малко да забравя да спомена, че трябва да отчете и попълването на няколко страници медицинско досие, което преди време се изразяваше в отделянето на минута или две за написването на лична препоръка към съоветния лекар, а сега вече е толкова електронно, стерилно и ужасно.
Да вземем за пример оценката на предсърдното мъждене (ПМ) (но в името на аргумента бихме могли да го заменим с безброй други диагнози като онкологично заболяване, захарен диабет или затлъстяване). Прегледали сте досието на пациента, имате ЕКГ, което показва наличие на ПМ; или биопсия при рак; или стойност на кръвна захар, насочваща към диабет.
Диагнозата е сигурна и пациентът има нужда да направите нещо повече за него, отколкото само да го прегледате. При ПМ например ще знаете, че той се нуждае от ехограф, не за да се застраховате, а с цел да вземете реални решения за последващото лечение, както се прави в добрите практики. При съвестно извършена образна диагностика, аускултацията на сърдечните тонове ни се струва почти като стрелба в тъмното.
Обратно към пациент-ориенирания модел. При всяка среща с пациентът часовникът тиктака. Никой разполага с много време за изпробване на подходи, прегледи с камертон, очен статус и т.н. Лекарите, които са майстори на очевидното знаят това.
Така че колко точно е необходим физикалният преглед, за да бъде един лекар добър?
Зависи, както обикновено се случва в нашият реален неелекторнен свят. Както когато медицинската сестра излиза изтощена от стаята и ми казва да си облека бялата престилка преди да вляза. Този пациент може да има нужда от още изследвания.
Или, когато се намирате в извънградска клиника, където няма ултразвук илидори с рентген.
Истината е, че от гледна точка на чистата обективност на резултатите находката при снемането на статусА е засенчена от цял куп модерни технологии. Но в изграждането на връзка на доверие между пациента и лекаря, физикалният преглед е от огромно значение.
Въпреки това, бих посъветвал младите колеги, да се прекарват много време, опитвайки се да диагностицират загуба на слуха с камертон.
Източник:http://medicalnews.bg/2016/04/26/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF/