Две денонощия след полицейско-прокурорската акция във Фонда за лечение на деца, може да се каже, че този коментар би могъл да бъде написан и веднага след арестите. И то въз основа на един единствен елемент на акцията: гръмотевичното нахлуване на полиция и прокурори, придружено със съобщение за задържането на директора и още 7 души от администрацията, плюс паралелно подаване към медиите на фалшиви сензации, които не могат да влязат в официалното комюнике – естествено 24 часа по-късно те бяха и отречени.
Нагледали сме се на този стил с претенция да внушава сила и сигурност и да шашне публиката. Той отдавна не внушава респект, но пък подсказва логичния и доказан от практиката финал на акцията – шумната демонстрация на старта почти винаги е била знак за финално съдебно фиаско. Но да се придържаме към случая.
Убиване на доверието във фонда и смяна на хората с наши – първият резултат от акцията, той вероятно ще остане и единствен
Този път става дума за акция във фонд, който събира пари, включително и от дарения, за болни деца. И то в момент, когато общественият съвет към институцията се събира да обсъжда молби на родители за лечение. Когато първа новина в централните емисии са арестувани крадци на пари за болни деца – това вече не е само полицейска операция, а злокобен акт, който срива като с автоматен откос доверието в тази институция. Убити са надеждите на стотици родителии, които са вярвали, че все още имат шанс, че фондът може би ще помогне…
Но целта оправдава средствата.
Първият знак за целта:
Едва приключила акцията – и министър Петър Москов смени шефа на фонда с проф. Пилософ
Вторият знак за целта:
Пресконференцията на прокуратурата и ГДБОП не изнесе нови доказателства, а разколеба известните
На специална пресконференция ден след арестите, бяха отречени сензациите за намерени пликове с пари и отклоняване на средства от фонда към лични сметнки, което предния ден беше подхвърляно на медиите. Нещо по-лошо – самата прокуратуа се отказа от твърденията за вземане на подкупи…
Пред журналистите нито прокурорите, нито шефът на ГДБОП успяха да артикулират разбираемо основанията за обвинение в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления. Напротив, в отговор на лавината от въпроси потвърдиха, че проверката във фонда, която е започнала миналата година, е приключила на 6 април т.г. с отказ на прокурор от Софийската градска прокуратура да образува досъдебно производство. Отказът е обжалван пред по-горната апелативна прокуратура, чака се неговото произнасяне.
Как на 6 април прокуратурата не е намерила основания да образува дело срещу Александров, а на 20 април го арестува
– този въпрос не бе изяснен. Говорителката на ВКП каза само, че акцията във фонда не е свързана със споменатата проверка. А с какво? Не стана ясно.
Третият знак за целта:
точно едно денонощие след като прокуратурата арестува шефа на фонда за корупция и кражби, пак тя реши, че няма нужда да иска от съда постоянен арест
и осовободи и него и останалите под парича гаранция.
(Пояснение за читателя: Решението на прокуратурата да не изправи пред съда обвиняемите с искане за постоянно задържане е начинът да остане скрито от публиката, ако липсват доказателства срещу тях: заседанието на съда е публично и само там се вижда и чува какво представя обвинението на съда, само там не минават номерата на прокурори и полицейски началници да говорят каквото им е удобно пред журналистите и да намекват многозначително за „Горни Дъбник, отам са обвиняемите“, както правят на пресконференциите. Така прокуратурата поне на този етап си спестява резила обвинените да бъдат пуснати от съда срещу подписка, а недай боже – съдът да каже, че описаните им действия не са престъпления.)
С две думи – ако съдим по видимите действия и изявления през последните два дни, не видяхме борба с корупцията, а
злоупотреба с власт на прокуратурата, която тества обществената търпимост
И по ирония на случая този тест ни се поднася на фона на международната конференция на Съвета на Европа в София на тема независимост и безпристрастност на съдебната власт и върховенство на закона, на която председателят на Венецианската комисия Джани Букикио заяви: „Особено важно е да се гарантира, че прокуратурата се опира на закона, а не на политическата целесъобразност и че прокурорите не изпълняват неправомерни указания… Съветският модел на прокуратурата трябва решително да бъде отхвърлен. Той я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели.“
Сякаш изречено за акцията на прокуратурата във Фонда за лечение деца и развитието й…
Букикио, оглавяващ най-авторитетната институция за право на Съвета на Европа, трябваше в София очи в очи да ни каже онова, което знаем, но за което властта не дава дума да се издума да бъде променено, напротив, направи всичко, което можа, да не бъде докосната матрицата, защото такава е волята на главния прокурор.
Връщам се на повода: Без съветския модел акцията на прокуратурата във фонда за лечение на деца нямаше да бъде възможна в този й вид и с тези й цели – главният прокурор щеше да дължи обяснение, че в държава членка на ЕС може да се случи и това – ако някой е неудобен на някого, но не иска да си иде с мир, прокуратурата е насреща – нахлуваш с полиция, измъкваш го от бюрото му, заключваш го за 24 часа, съобщаваш на народа „ето го врагът“, после го пускаш и толкоз.
Смея и да прогнозирам, че, ако не бъдат представени доказателства извън изнесените на пресконференцията твърдения и констатации, които вече са проверявани, започва епилогът на акцията – затрупване под пепелта на забравата, със спорадични медийни пулсации тук-там.
Целта е постигната, шефът е сменен, парите ще се разпределят от новия, договорен на среща заедно със здравния министър Петър Москов и премиера Бойко Борисов.
Пределът на допустимост в нашето общество би трябвало да е достигнат, защото – ще повторя – става дума за болни деца и за техните родители…Ако и след този брутален акт във фонда за деца матрицата не бъде пипната, то пределът, отвъд който не можем да се наричаме правова държава, е окончателно достигнат.
Източник: