Отлагането се превърна в ключова дума за промените на министър Москов
Ако трябва да обобщим промените в здравеопазването – особено онези, с които ресорният министър д-р Петър Москов спечели най-много привърженици в началото на мандата си, е достатъчна една дума. Отлагане.
Реформите трябваше да се случат още миналия септември, след това останаха за 1 януари 2016-а, част от тях тотално се трансформираха, но повечето не видяха бял свят дори след заветния 1 април. На тази дата влизат всички нови правила в сектора с тази разлика, че от списъка отпадат цял куп от предварително планираните и уж гарантирани промени.
Основен и допълнителен пакет – през 2017-а
Това беше първата и най-голяма промяна, записана в Закона за здравното осигуряване, още преди година. Разделянето на медицинските дейности в два пакета – основен и допълнителен, беше посрещнато с аплодисменти от привържениците на свободния пазарен принцип, при който Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не е монополист, а недостигът от средства в системата се покрива от частните здравни застрахователи. Впоследствие се оказа, че конкретната реформа изобщо не преследва този принцип, а просто разделя диагнозите на две. В първия случай лечението се извършва веднага, във втория – с отлагане, а за всичко отново плаща здравната каса.
В крайна сметка надделяха опасенията, че пациентите ще бъдат подредени в дълги листи на чакащите и ще плащат от джоба си за лечение, което им се полага срещу ежемесечните здравни осигуровки. С мотива, че нарушават основни права на гражданите, парламентарната опозиция изпрати нормативните рапоредби в Конституционния съд. Магистратите на свой ред обявиха, че разделянето на пакетите не е ясно регламентирано и върнаха текстовете на министър Москов за редакция.
КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД СПРЯ РЕФОРМАТА НА МОСКОВ
Задачата на здравното министерство беше да разпише идеите си подробно в закона, за да бъдат повторно одобрени от Министерския съвет и гласувани в пленарната зала. Проектопромените вече са факт и се очаква още следващата седмица да бъдат разгледани на редовното правителствено заседание. Това обаче съвсем не означава, че ще видят бял свят до края на годината.
Първата възможна дата, на която основният и допълнителен пакет могат да влязат в сила, е 1 април 2017 година. Заради решението на Конституционния съд промените не бяха записани в новия Национален рамков договор (НРД) между докторите и касата, което ги отлага с цяла година. Всъщност, точно за това настояваше и самото лекарско съсловие, за да има достатъчно време да се запознае с промените. Междувременно, за да са налице все пак правила, по които болниците да работят, Министерството на здравеопазването върна стария режим на работа и отложи реформата. В „Държавен вестник“ пък се появи чисто новата Наредба №2 за определяне на един единствен основен пакет със здравни грижи, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Националната здравна карта отпада от критерите за договор с касата
Друга грандиозна реформа, която остава за 2017 г., е изискването публичният фонд да финансира само лечебните заведения, от които системата реално се нуждае. Излишните болнични легла, медицински специалисти и апаратура бяха надлежно посочени в одобрената от правителството Национална здравна карта и още от 1 април тази година здравната каса трябваше да подбере договорните си партньори според направеното разпределение. Това обаче няма да се случи.
Националната здравна карта няма да е сред критериите за сключване на споразумение с НЗОК, потвърди самият подуправител на ведомството Иванка Кръстева. По думите й публичният фонд ще подпише договор с всяко лечебно заведение, в което е влизал пациент през 2015-а. Изборът ще се прави на познатия „исторически принцип“, а основният фактор ще бъде „обръщаемостта“ на хората към конкретната болница, т. е. колко души са се обърнали за помощ към нея в рамките на годината. С други думи, няма значение дали в една клиника са се лекували 5 или 5 000 души – тя ще има всички шансове отново да работи със здравната каса.
„Нямаме намерение нито да ограничаваме достъпа на пациентите, нито да отнемаме правото му на избор къде да се лекува. Критериите на касата за сключване на договор нямат за цел да изключват болници, а да ги класират по начин, който дава предимство на най-добрите и гарантира качественото и комплексно лечение на болните“, коментира Кръстева.
Само че новият модел по нищо не се различава от стария, при който здравната каса беше длъжна да работи с всички лицензирани лечебни заведения. Да, понастоящем няма да е длъжна да подписва с всички, но селекция в истинския смисъл на думата няма да има. От списъка с договорните й партньори ще отпаднат само тези, които не са извършвали дейност през 2015-а, което на практика няма особено значение, защото дори да имат договори, същите не получават финансиране без отчетена дейност (освен ако не са измамници).
Д-Р НИКОЛАЙ БОЛТАДЖИЕВ: ПРЕДСТОИ ГОЛЯМО НАДДАВАНЕ ЗА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ
Истината е, че ефектът от реформата не беше предварително анализиран и на практика никой не знае какво ще се случи с болничния сектор при смяна на модела на финансиране. Общинските лечебни заведения директно заговориха за фалит, а областните се уплашиха от евентуално преструктуриране, което не само ще глътне допълнителни средства, но и ще остави немалко медицински специалисти без работа. Частните болници на свой ред алармираха, че подборът ще районира здравната грижа и ще лиши пациентите от правото им на избор, защото всички, които не могат да си плащат сами, ще трябва да се лекуват само в клиниките с публично финансиране.
Кой е крив и кой е прав за промените остава мистерия, но при всички положения системата ще работи по стария модел – от преди старта на реформата „Москов“, поне още година.
„Ценовият коридор“ – под въпрос до септември
Мярката, от която се очаква да намали доплащането за лекарства от джоба на пациентите, също е с неясно бъдеще. С термина „ценови коридор“ беше кръстен таванът от 60%, над който продуктите от позитивната листа не бива да поскъпват за крайния потребител. В основата на изчисленията беше поставена т. нар. референтна стойност на медикаментите (най-ниската в 17 европейски държави), за да се прекрати порочната и несправедлива, но напълно законна практика пациентът да покрива над 75% от собствената си терапия.
Всичко това трябваше да стане факт на 15 декември миналата година и всички да сме забравили за скъпите лекарства в аптеките. Търговците на дребно обаче се изправиха пред непосилната административна задача да се освободят от всички налични количества на старите цени и да пренастроят отчетните си системи към новите. В резултат промяната беше отложена за 16 февруари, но двумесечната отсрочка не свърши работа, затова новият срок е 1 септември.
ПО-ЕВТИНИТЕ ЛЕКАРСТВА СЕ ОТЛАГАТ ЗА СЕПТЕМВРИ
Междувременно обаче се появи съвършено нова идея – вместо „ценови коридор“, който да тормози търговците на дребно, да се въведе предписването на лекарства по INN (международно непатентно наименование), за да могат пациентите сами да си избират по-евтините продукти. Предложението вече се обсъжда на експертен съвет и по всяка вероятност ще влезе в сила. Но понеже е ново, това няма да се случи от 1 септември 2016-а, а чак от 1 януари 2017-а.
Лекарствени рецепти с INN от 2017-а
Изписването на медикаментите чрез техния INN съществува в много европейски държави и не е лоша практика, защото позволява в аптеките да се извършва т. нар. генерично заместване на лекарствата с една и съща активна съставка. Тоест, вместо едно търговско наименование срещу което стои само един продукт в аптеката, рецептата ще съдържа молекула, която ще отвежда до цялата гама от подобни медикаменти на пазара. Идеята е по този начин да се елиминира обвързаността на лекарите с производители и търговци, а на фармацевтите се даде по-голяма свобода да предлагат избор на пациентите.
До тук добре, но се оказа, че има проблем. Генеричното заместване не е приложимо за всеки тип терапия и много специалисти предупредиха, че ако промяната не се прецизира, може да стане опасна за здравето на хората. Става дума за лекарствата с тесен терапевтичен спектър, при които всяка промяна в приема или дозировката може да влоши състоянието на болните (например при сърдечно-съдови заболявания). Подобни са характеристиките на инсулините за диабетноболните и на инхалаторите за хората с астма, защото се прилагат чрез специфични устройства.
От Българския фармацевтичен съюз уверяват, че тези особености ще бъдат взети в предвид и генеричното заместване няма да се прилага за рисковите терапии. Същите обаче ще загубят и 60%-ния таван на доплащането в аптека, защото идеята междувременно ще отпадне от правния мир. При това положение е твърде спорно дали промяната ще се отрази благоприятно на ежемесечните разходи на българина за лекарства.
На този фон всички са в очакване на промяната, която провокира най-бурните реакции от всички съсловия – въвеждането на пръстовата „автентификация“ (както е записано в нормативните документи). Дори за нея обаче ще трябва да почакаме до средата на лятото. Ако времето не стигне, ще имаме търпение и до септември.
А защо не и до края на годината. Новата 2017-а също е пред нас. През 2018-а обаче мандатът свършва. И никак няма да е добре тогава все още да сме в очакване на здравните реформи.