Докато според стандарта на Световната здравна организация реалната необходимост от цезарово сечение при раждане възниква при 10-15% от жените, в България делът на бебетата, родени с оперативната процедура, е над 40%. В българските болници се прилагат остарели, доказано ненужни и в някои случаи опасни процедури като клизми, бръснене на интимните части и натискане на корема по време на родилния процес. Явно е, че коренът на проблема е в това, че на раждането в България се гледа като на застрашаващо живота медицинско събитие, вместо като на напълно естествения процес, който е.
Това коментира докторът по акушерство и експерт в министерството на здравеопазването на Великобритания Трейси Купър, която е гост в България, за да проведе проучване за нивото на грижите за бременните и младите майки у нас. Наблюденията й са част от това проучване, което като цяло затвърждава негативните тенденции и дефицити в родилната грижа у нас. Купър е тук по покана на акушерките от първата самостоятелна акушерска практика в България – акушерският кабинет „Зебра“.
Има криза в акушерството, коментира още британския експерт. Към момента има малко над 5000 регистрирани акушерки в България, но на средна възраст 52 години, а младите специалисти масово напускат. Освен това болниците и лекарите са в центъра на раждането вместо акушерката и родилката, показва още изследването на британския експерт. Вместо да се насърчава естественото раждане с помощ от акушерка, което е в пъти по-евтино и безрисково за родилката, тук се стимулира раждането чрез операция, а раждането в дома или в извънболнични условия е забранено, противно на европейските директиви.
Въпреки че по закон акушерките имат право да разкриват частни практики, не са им позволени съществени дейности като да назначават кръвни изследвания или да провеждат гинекологични прегледи, както и изобщо да присъстват на раждането на пациентка, която може да са наблюдавали от началото на бременността. Те също нямат право и да сключват договор със здравната каса, което според акушерките от „Зебра“ и Трейси Купър въобще демотивира разкриването на такива практики.
У нас Купър е анкетирала 35 бременни жени. Повечето от тях, особено тези, които вече са раждали, се страхували от това, което предстои. За бъдещите родилки е притеснително и страшно, това, че уменията са отстъпили на медикаментите и технологиите, чувстват, че нямат избор и право на дума в процеса. От страна на лекарските екипи им се създава ненужна тревожност, като не им се обяснява например какво им се влива през система, също и като не се допуска да имат придружител, и най-лошото – като им се вземе детето след раждането, изброява британската акушерка.
Според Купър стъпки към решението на тези проблеми е да се напишат нови стандарти за акушерската грижа, да се даде по-голяма автономност на акушерките и да им се позволи да сключват договори със здравната каса, също и да се въведат модерните практики и условия за раждане като акушерски кабинети за проследяване на бременността и извънболнични центрове за раждане.
Източник:http://www.dnevnik.bg/zdrave/2016/04/19/2745572_zashto_v_bulgariia_na_rajdaneto_se_gleda_kato_na/