Този инструмент трябва да бъде институционализиран чрез ясна законова регулация в рамките на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа и да стане част от ЕСГРАОН, изразяват мнение от екипа, разработвал картата у нас
Хората с психична болест трябва да имат възможност да изявят своята воля и предпочитания за това как да се отнасят към тях и към значимите неща от живота им при настъпване на психична криза и въвеждането на инструмента „кризисна карта” е начин тази цел да бъде постигната. Този извод прозвуча на пресконференция днес по повод приключването на проект, осъществяван в София в продължение на 18 месеца с подкрепа от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство от две неправителствени организации – Сдружение „Приятели на хора в неравностойно социално положение” и Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София”.
100 пациенти с психиатрична диагноза в столичния град са получили такава карта
и по мнението на специалистите тези хора и техните близки се чувстват по-сигурни, по-добре ориентирани и по-спокойни, когато им се е налагало да организират живота си по време на настъпила остра психична криза. Имали са и случай на пациент, изпаднал в криза по време на престоя си в Гърция, при който оказалите му помощ на място са използвали информацията, посочена в кризисната му карта.
Документът включва основни данни – име, местоживеене, диагноза, предшестващо лечение, съпътстващи заболявания, оптимални начини за справяне с кризата по собствена преценка, контакти с лекуващите лекари – общопрактикуващ и психиатър, предпочитано лечебно заведение, в което би искал да бъде настанен, стана ясно на пресконференцията. „Това е форма на предварително волеизявление на човека с психично разстройство, която поставя бариера пред злоупотребите и нарушаването на човешки права на хора с психично-здравни проблем и е добре позната в много страни”, коментира същността на кризисната карта директорът на Фондация „Глобална инициатива в психиатрията Валентина Христакиева. По нейните думи усилията на екипа, работил по проекта си били насочени не само към апробирането на модела (който не е непознат у нас, защото е бил експериментиран и в Благоевград преди години), но са имали за цел да обобщят изводите си и в синтезиран вид да ги предложат на институциите. „Изграждането на ясни отношения на споделена отговорност и очертани професионални роли и ангажименти между отделните структури може да доведе до намаляване на незачитането на правата и достойнствата на хората с психиатрично разстройство, в това сме категорични”, допълни още Валентина Христакиева.
Моделът доказано може да намали тежестта на протичане на психотичните епизоди при възникване на криза,
може да улесни работата на медицинските специалисти, в това число и работещите в „Спешна помощ”, а така също на органите на реда при работа с хора с психиатрично разстройство и на социалните служби, изразиха мнение от двете неправителствени организации. Сдружението и Фондация „Глобална инициатива в психиатрията” посочиха, че в рамките на проекта са провели десетки срещи с потребители на психично-здравни услуги, техни близки, общопрактикуващи лекари и психиатри, социални работници, психолози, полицаи и служители от националния телефон 112. Интерес към идеята определено има, необходима е обаче още много разяснителна работа и експертни дискусии върху една обща платформа, за да се достигне до един общоприемлив резултат, стана ясно още по време на пресконференцията днес.
Проектозаконът за физическите лица и мерките за подкрепа, който е готов за обсъждане, предвижда кризисната карта да бъде институционализирана чрез ясна регулация, като данните в нея бъдат свързани със системата ЕСГРАОН, информираха още от „Глобална инициатива в психиатрията”. По този начин всички органи, които са призвани да окажат помощ на хората в криза – медици, полиция, социални служби, служители по бедствията и авариите, ще разполагат с надеждна информация не само за състоянието, но и за волята на изпаднал в криза или в бедствена ситуация човек с психиатрично разстройство.
Проектозаконът кореспондира изцяло с изискванията на чл.12 от Конвенцията за правата на хората с уврежданията,
която България е ратифицирала, а това означава, че държавата ни е задължена да осигури подходящи мерки за осигуряване на достъп на хората с увреждания до необходимата им подкрепа и самостоятелно упражняване на техните права, разясниха експерти. Практиката на другите страни, въвели кризисна карта за хора с психични разстройства показва, че въвеждането й е намалило значително броя на хоспитализациите, редуциран е бил престоя в психиатрично заведение, което е довело да значителни икономии на финансов ресурс. В същото време са се увеличили случаите на криза, успешно овладени в амбулаторни условия. Повишена е била и готовността на семействата на хора с психиатрично разстройство да сътрудничат ефективно и да улеснят пълноценното общуване с психиатрите, полагащи грижи за техните близки, поясниха още от екипа на проекта. Интерес към този модел засега проявяват и от други общини у нас, като Варна и Велико Търново, информираха още на пресконференцията.
По мнението на експерти моделът на кризисните карти може да бъде приложен още при страдащи от епилепсия, от болестта на Алцхаймер и други деменции.
Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/vavezhdaneto-krizisna-karta-hora-psihichni-razstroystva-63894