Около 3000 двойки с репродуктивни проблеми годишно се подпомагат от държавата
Инфертилитетът не е проблем само на отделните двойки. Той води със себе си сериозни психологични и социални последствия. Техниките в асистираната репродукция постоянно се усъвършенстват, развиват се и методите за диагностика на генетичните заболявания. И все пак, има ли шанс за всички? На въпросите отговаря д-р Лачев, един от пионерите в областта на ин витро оплождането в България. Д-р Валентин Лачев е акушер-гинеколог, ендокринолог в АГ Болница “Св. Лазар”.
Повече информация за болницата има на нейния сайт: st.lazar-hospital.com, тел. 
02/ 962 2005.
– Д-р Лачев, какви изследвания трябва да се направят преди ин витро оплождането?
– Това са стандартни изследвания: микробиологично изследване на влагалищен секрет, сондиране на цервикалния канал, ултразвуково изследване, кръвни изследвания (при жената и при мъжа). При мъжа трябва да имаме и спермограма, извършена при предишния цикъл, и евентуално микробиологично изследване на спермалната течност.
– Има ли случаи, в които се отказва ин витро на пациентите по здравословни съображения?
– Естествено, че ин витро ще откажем на пациенти, които имат алергични прояви към лекарствата, с които ги стимулираме. Можем да предложим ин витро на спонтанен цикъл, без да прилагаме медикаменти, и по този начин пак да помогнем. Другият случай е при изразени миоми (доброкачествени образувания на матката), които пречат да се получи и да се износи евентуална бременност. При такива жени или ще откажем ин витро, или предварително ще махнем тези възли. Но жената трябва да е с нормална матка, яйчници и маточни тръби. Негативен фактор е и ендометриозата – ендометриалните клетки, освен че унищожават яйчниците, отделят вещества, които влошават резултата от ембриотрансфера. Можем да извършим оздравяване, което е възможно, и след това ин витро процедура.
– Кои са методите за асистирана репродукция?
– На първо място, най-достъпният метод това е вътрематочната инсеминация. Обработваме сперматозоидите на партньора и след това вкарваме най-добрите, най-подвижните директно в матката. Вторият метод на ин витро оплождане е класическото ин витро, при което стимулираме овариалната функция на жената с цел да извадим по-голям брой яйцеклетки, а сперматозоидите ги обработваме по същия начин.
И най-новата, тя вече не е нова, защото повече от 15 години се прилага, е т.нар. икси методика. Тя се въведе с цел да се реши проблемът с т.нар. мъжки фактор, с мъжкия стерилитет при мъже, които имат много тежки отклонения в спермограмата или единични сперматозоиди.
– Има ли възрастово ограничение за ин витро оплождането?
– Да, в Наредба №28, по която работим, от 2007 г. имаше възрастово ограничение до 42 години. Това беше неразумно ограничение, което беше дискриминационно по отношение на жените и антиконституционно. Затова го променихме и от 2014 г. възрастта е повишена на г. Това е логично, като се има предвид, че жените все по-късно влизат в менопауза. Вероятно след години може да бъде вдигната още.
– По какъв начин държавата подпомага двойките с репродуктивни проблеми?
– През 2009 г. се създаде Център за асистирана репродукция към Министерството на здравеопазването, с който СБАЛ “Св. Лазар” работи и около 3000 двойки годишно се подпомагат с по 5000 лв. Всяка двойка (те минават на комисия, за да се установи, че имат необходимост от ин витро оплождане) има право да извърши една ин витро процедура в годината. При неуспешен опит има право в рамките на 3 години да извърши по един опит, или общо 3 опита. И в момента този фонд работи.
Източник:http://www.blitz.bg/article/44508