Обсъждат се нормативни промени, които ще направят възможно изграждането на съвременен оптимално функциониращ национален диабетен регистър
През последните години у нас бе постигнат значителен напредък в борбата с диабета. Със старта на Националната програма за превенция на хроничните незаразни заболявания вече имаме ясно дефинирана цел – до 2020 г. разпространението на диабета да бъде редуцирано с 10%. Това заяви по време на медиен семинар „Диабетът – значение на навременното лечение, профилактика и национални политики“ зам.-директорът на НЦОЗА проф. Пламен Димитров. В допълнение той отбеляза, че националната програма определя точна рамка на постигането на тази цел – намаляване на разпространението на заболяването, изразяващо се в по-малък брой хора с нива на кръвната захар над 7 милимола, намаляване броя на хората на терапия и стациониране на показателя инвалидизация поради диабет. Ограничаване на рисковите фактори и ранна диагностика са двата подхода, на които ще залагат здравните власти в хода на изпълнението на програмата, стана ясно още от думите на проф. Димитров. Лечебната медицина винаги ще поглъща огромни средства, по-същественото е обаче да се заделя адекватен ресурс за превенция, защото една държава трябва да мисли как да намалява заболеваемостта, за да овладее разходите си, подчерта по време на дискусията директорът на НЦОЗА доц. Христо Хинков. Той поясни, че настоящото ръководство на МЗ прави опит да намали финансовия ресурс и да пренасочи средства за профилактика, което е едно много перспективно виждане.
Ранната диагноза и оптималното лечение на диабета със съвременни иновативни лекарства има реални фармакоикономически измерения и на практика води до икономии в дългосрочен план, подчерта проф. Генка Петрова, зам.-ректор на МУ – София, експерт по фармакоикономика. В анализ по темата за приложението на инкретин-базираните терапии при диабет у нас, тя представи предимствата на тази група медикаменти, включваща GLP-1 агонистите, DPP-4 инхибиторите и най-новите SGLT – 2 инхибитори, въведени у нас преди малко повече от година. По обобщени данни прилагането на тези терапии е довело за намаляване на смъртността от диабет, до сериозно понижаване на микросъдовите усложнения като ретинопатия с последваща слепота, периферна невропатия, нефропатия с последваща хронична бъбречна недостатъчност, „диабетно стъпало“, а така също и до намаляване на случаите на инсулти и сърдечна недостатъчност. По данни на НЗОК през 2015 г. 53 000 диабетици са получавали такова лечение, като в сравнение с предходната 2014 г. броят на пациентите, включени на инкретин-базирана терапия, се е увеличил с 11 000.
В процес на обсъждане са предложения за нормативни промени, които да създадат основата за изграждането на съвременен оптимално функциониращ национален диабетен регистър, стана ясно още по време на семинара. Разработването му ще обедини усилията на диабетолози и IT специалисти. Вече е формиран екип, който работи над проекта, информираха още от ръководството на НЦОЗА.
Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/2020-10-malko-novi-sluchai-diabet-63830