ДЕХУМАНИЗИРАНЕТО НА ЛЕКАРСКАТА ПРОФЕСИЯ е процес, който наблюдаваме отдавна и в който макар и с никаква заслуга са въвлечени и пациентите и медицинските специалисти. Днешния 7 април- световен ден на здравето, приеман и за празник на лекаря , е повод да си кажем че този процес се формира не от лекарите а от политиците и администрацията.Познавам стотици лекари , които би трябвало да са деформирани от налагания модел, но са останали истински лекари- от тези, които заслужават когато влязат някъде, останалите да стават прави.Затова искам да илюстрирам с десет примера / може и много повече /, какви са условията, които предопределят влошаването на най-ценното в здравеопазването : отношенията лекар- пациент.
Най впечатляващ е регламентът, който определя накратко казано , какво няма да се заплаща от НЗОК. Изобретението е на финансовия министър Симеон Дянков от 2010 г., устойчиво възпроизвеждан до днес с постановления на Министерския съвет и включени в тях едни “Методики…”. Това трябваше да отпадне , и през 2016 г.както го промотираха “да се възстанови договорното начало” и НРД. Видяхме колко се възстанови, и в резултат излезе решението на Надзорния съвет на НЗОК от 31 март. В него има част, която очертава една от трите най-важни добавки към НРД 2015 г. / който иска може да си прочете чл. 202, 208, 213, 214, 215, 221 и 223 / в раздела “болнична помощ” :
- Ако един пациент е на лекарства за домашно лечение , от момента в който постъпи в болница НЗОК спира да му ги плаща. Трябва да му ги осигурява болницата за своя сметка.
- Ако пациентът е с повече от едно заболяване НЗОК ще заплати лечението само на едно , а болницата трябва да му лекува всички.
- Ако на пациентът се налага да го лекуват по две клинични пътеки-хирургична и друга , НЗОК ще заплати на болницата само хирургичната.
- Ако по време на лечението настъпят усложнения или диагностициране на състояние за които болницата няма сключен договор и капацитет, тя трябва да му осигури приемане в друга болница за своя сметка и без да получи нищо за проведеното от нея лечение.
- Ако след изписването на пациента в срок от един месец по някаква причина – най често поради настъпили оперативни усложнения се наложи повторен прием по същата клинична пътека / т.н. “коректна рехоспитализация “/ НЗОК заплаща и то след проверка само единия прием.
- Ако при внезапна проверка от НЗОК се окаже че приетият пациент в този момент не е в отделението , НЗОК няма да заплати за лечението му.
- Болницата ще получи едно и също плащане ако е лекувала пациента само 5 дни / колкото е предвидения минимум по КП /, или го е лекувала колкото трябва / например 10 дни /. Същевременно обаче трябва и да го е излекувала и да му направи 2 контролни прегледа.
- Ако болницата в един месец приеме повече пациенти, отколкото им е определено не само като брой но и като вид, НЗОК не само че няма да им плати, но няма да й приеме и отчетните документи.
- Болницата няма право да иска или да задължава пациентът да плаща нещо , по лечението , което се покрива от НЗОК / нещата които не се покриват са в специален списък, и са предимно медицински изделия /.
- Което и да е неплащане на болницата или плащане от пациента, се комбинира и със санкции от страна на НЗОК.До 2015 г. в законите за бюджета на НЗОК бяха предвиждани по 12-14 милиона приходи, откровено наричани “ от глоби и санкции “, които сега вече се водят като “неданъчни приходи “ .
ТЕЗИ мерки изглеждат много човеколюбиви, но само ако не се гледат последиците им. Тук не е въпросът че всъщност са продиктувани от финансова гледна точка, а това че с този комплекс от мерки и подходът при прилагането им, не може да се постигне по-добро лечение. Или по-точно, ако се постигне добро лечение, то ще бъде не “поради “ а “въпреки “ тях. Ясно е ЗАЩО е така !
– Болницата няма интерес да приема планово пациенти с няколко заболявания, или в действително тежко състояние, а само здрави , или почти здрави .Хуманно е да бъде обратното.
– Болницата не винаги има интерес да приема и лекува по най-главното, водещо и основно заболяване , а по най –подходящата / стойностно надценена / клинична пътека.И може да си избира.
– За болницата тези правила определят нещо като “Ол инклузив “ на лечението , при което обаче за разлика от туризма, където не може да се направи индивидуален прием според апетита на госта , има възможност за избирателност. Колкото по-голяма е листата на чакащите, толкова е по лесен подбора на пациенти, вписването на съчинени анамнези и симптоми и съставянето на меню в колкото може по-ниски стойности от “ рамките на бюджета “.
– Така пред лекарите стои раздвоението между Хипократовата клетва, наказателната отговорност и собствената им човечност и от друга страна интересите на болницата , а и на собственото им заплащане . Да кажат ли на пациента истината по лечението и заплащането с цената на неодобрение от страна на ръководството и колегите.Да напише в епикризата при изписване енигмата “ с подобрение “, но и да каже на човека че трябва още да се лекува или да го успокоява , че симтомите ще отшумят и “нищо ти няма”. Да си направи ли труда за безплатния контролен преглед , или да се надява че при пациента всичко ще се оправи. Още десетки въпроси , трудни за лекарския манталитет като индивидуалност и колегиалност.
– НИКЪДЕ НЕ Е ЗАПИСАНО , но може да се прочете между редовете, че НЗОК ще заплати клиничната пътека независимо дали пациентът е дехоспитализиран с епикриза “ излекуван “ или с аутопсионен протокол – НЗОК е финансова институция, за която е все едно. За лекарите обаче НЕ Е ВСЕ ЕДНО и това е една от причините за протестите им. И е една от причините, много малка част от лошия потенциал на съществуващите регламент и практика, да се реализира в действителност.И е една от причините да продължим да уважаваме тези, които всъщност отговарят за здравето ни.
07.04.2016 Асен Георгиев