Там, където Търговията влезе, Медицината излиза
Д-р Тотко Найденов е завършил медицина и журналистика. Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването, създател и главен секретар на най-масовото здравно неправителствено сдружение Национален алианс „Живот за България”, в което членуват почти всички национални консултанти. Главен редактор е на в. “Български лекар”. Автор е на над 30 документално-публицистични книги на медицинска, демографска и здравна тематика, сред които „Аз, Лекарят”, „Лекарски хроники”, „222 любовни лекарски истории”, „Книга за българските хирурзи”, „Джобен гид за любовта и секса”, „Болестите и сексът на политиците”.
Създател е на основните празници на медицинското съсловие: Денят на българския лекар, Чилови дни, Белиновият симпозиум по уши, нос и гърло.
– Д-р Найденов, защо така бурно реагирате на предложението лекарите да предписват на пациентите си само генеричното име на медикамента? БЛС също не подкрепя това предложение. Какъв проблем виждате в предложената промяна?
– С голямо учудване чух по „Хоризонт” дръзкото предложение на проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, лекарите да предписват на пациентите си само генеричното име на медикамента, а аптекарите да преценяват кой търговски продукт да им дадат. Защото нямало разлика между оригинала и генерика.
Да приемем, че е така, макар и с някои условности. Не това обаче е темата на репликата ми. Преди няколко столетия император Карл Велики е издал едикт, чиито постулати се помнят (и би трябвало да се спазват!) и до ден-днешен: „Лекарят няма право да продава лекарства, а аптекарят – да лекува!”. Кратко, ясно и почтено. Отговорността за лечението на болния човек пада само върху неговия лекар!
Вярно е, че аптекарят разбира повече от него от лекарства – за това е учил. Би могло (и няма нищо лошо в това) той да дава допълнителни указания и разяснения. Чудесно е, когато лекарят и аптекарят са в тандем в лечението на пациента. Но водещ е лекарят!!
Той знае много повече за състоянието му, за съпътстващите му болести, за чувствителността му към даден препарат и евентуалните странични действия. Болестите не се развиват еднакво, като по учебник, у всеки човек. Това зависи от пола, възрастта, теглото и както вече споменах, от другите съпътстващи го болести.
И кой ще е отговорен, ако някое от страничните действия на медикамента се проявят? Лекарят, който го е предписал или аптекарят, който го е избрал съобразно генериката му?
Не рядко се случва аптекарите своеволно да назначават или
променят лечението –
това е недопустимо!
Така че проф. Гетов, с цялото ми уважение към братята-фармацевти и тяхната ерудиция – не искайте те да определят лечението на пациентите! Това е право и задължение единствено на лекарите! Защото може да стане и опасно за болния човек! И защото за лекарите той е пациент, а за аптекарите – по-скоро – клиент. И защото там, където Търговията влезе, Медицината излиза!
– Какво е мнението ви за друг дискутиран активно проблем – здравната карта? Необходима ли ни е тя?
– Здравната карта, за която всички досегашни министри говореха, но не смееха да я въведат, е необходима. Нещо повече – тя достатъчно закъсня. На всички ни е известно, че няма как във все по-оредяващите малки градчета да функционират несъразмерни лечебни заведения, при това – необезпечени с кадри и апаратура. Какво трагично има повечето от леглата им да станат за долекуване?
В далечното минало, когато бях ординатор в ямболската окръжна болница, имахме 3 вътрешни отделения – всяко с по 50 легла. Още тогава ми правеше впечатление, че освен тежките случаи (аз бях в кардиологичното – лекувахме предимно инфаркти, миокардити, ритъмни смущения и пневмонии), шефовете ни приемаха и немалко сравнително здрави бабички със смешни диагнози – гонартрозис, спондилоартрозис и други старчески състояния, които категорично не изискват болнично лечение. При това ги държахме неопределено време, понякога – по 2 месеца (шефът много обичаше термина „използваемост” – това бе най-важното изискване от началниците му). Каква ефективност имаха тези жени от витамин В и други тривиални медикаменти, които можеха да си приемат и вкъщи? В случая с повечето общински болнички в малките градчета – толкова ли е трудно те да се преобразуват в ДКЦ с 10 легла? Кметовете не смеят да предприемат подобна мярка – нали мислят предимно мандатно?
– Защо смятате, че рамковият договор създава условия за източване на Здравната каса?
– Рамковият договор предполага условия за много откровени източвания. Що за клинична пътека е фиброгастроскопията или артроскопията – та навсякъде по света те се правят амбулаторно! Защо трябва пациентът да престоява 3 дни в болницата? Защо вместо толкова често срещаното преходно нарушение на мозъчното кръвообращение (клинична пътека, която изчезна) се пише фалшивата диагноза мозъчен инсулт? Естествено, за да се източи Здравната каса.
– Здравната каса не оказва ли контрол за прекратяване на такива опити за източването й?
– Тази надменна диктаторка НЗОК, която уби медицината!? Докога тя ще бъде монополист? Всички знаем, че контрольорите й са неефективни. Нищо по-лесно да се установи, че на едно легло понякога „ляга” всеки ден по един болен – важното е
да се генерират клинични пътеки.
Те станаха фетиш, таргет, вся и всьо в медицината, а не точното диагностициране и пълното излекуване на заболелия човек.
Все по-отдалечаващ се мираж е продължаващото обучение – железен закон в „белите страни”, където всеки 5 години трябва да защитаваш и прелицензираш специалността си, независимо дали си хабилитиран или шеф на клиника. Дъвката „остойностяване на лекарските дейности” вече 25 години се въргаля в устите на ръководителите на съсловната организация и явно никога няма да бъде направено.
Още нещо. Какво сложно има джипито, който посещава отдалечените селища веднъж-дваж седмично, да има право да продава лекарства? Когато бяхме селски лекари, поддържахме аптечен шкаф, който редовно зареждахме (без заплащане, на консигнация!) от районната градска аптека (разбира се, получавахме допълнително възнаграждение за това към заплатите си). И почти никога нямаше нужда да предписваме рецепти на пациентите си. Само отваряхме шкафа и вадехме оттам необходимия медикамент, който те ни заплащаха на ръка, а ние после отчитахме парите на аптеката. Сега хората нямат пари за автобуса, за да отидат до града и да си купят лекарствата.
Всичко това бе тотално объркано преди 16 години и не му се вижда краят…
България се топи с 50 000 души на година
„СОТА” – това е абревиатура на измислен от мен (но реално съществуващ навсякъде край нас!) Синдром на отчуждението, омразата и агресивността. Ще ме опровергаете ли? Всеки ден чуваме и гледаме по медиите потвърждението му. Млатят се шофьори – с бухалки, с дървени пръти. Че дори вече и децата – те пък се и стрелят – по кръстовища, околовръстни шосета, училищни дворове. Какво ви става, братя българи, полудяхте ли?! Опомнете се! И всичко това на фона на надигащото се пред домовете ни бежанско цунами, нагло настъпващата към южните и североизточните ни области натовска съюзническа държава, икономическата ни и духовна (тя е по-страшна!) нищета. Мит е, че сме добри и се обичаме. Ние откровено се мразим! Малко ли ни е, че сме били подлагани толкова века на геноцид, та и да се самоунищожаваме?
Княз Борис-Михаил Покръстителя избива до крак 52 боляри заедно със семействата им, защото се противопоставяли на новата религия; искали си Тангра. Ако са били, общо взето, по 6 души (баща, майка и поне 4 деца), това прави 300 души курбан! Три века по-късно идва киевският княз Светослав и избива други 300 знатни българи, защото Плиска му харесала за столица. Да не говорим за 5-те века кърваво турско робство (нямам друг, благозвучен термин) – още със завземането на Велико Търново първата им работа е да избият болярите, след като са ги призовали да се съберат в църквата, уж за съвещание. Няма българско въстание, което да не е удавено в кръв от поробителя. Да не говорим за десетките хиляди изнасилени девойки и жени и взетите мъжки рожби за еничари.
През Априлското въстание даваме между 28 и 40 хиляди жертви; от страна на османлиите (турци, помаци и цигани) те са под 150. (Някой да е чул за изнасилена или обезглавена туркиня? Или за разпрана бременна ханъма?)
Това е яростен геноцид, непознат от никой друг народ досега!
Няма да се спирам на войните за обединение – те са си войни. За да стигнем до днешното обезлюдяване на Майка България: в последните 25 години на „демократичните промени“ Родината си са напуснали поне 1,5 млн. души – много повече, отколкото през войните!! И то – предимно млади и образовани! Изтича кръвта ни!
И като капак на всичко: се млатим с колове, палки и боксове, и се стреляме… Срещу „СОТА“ трябва да тръгнат всички заедно: МВР и МОН, цялото Народно събрание и правителството. Иначе – при биологичното ни стопяване със „скорост“ 50 000 души годишно, оставам на вас да изчислите след колко години ще изчезне последният българин…
Милена ВАСИЛЕВА
Източник:http://www.blitz.bg/article/44300
Този Тутурутко е последния остатък от Семашко – пълен боклук.