Очаквано, една от темите в днешната преса, свързани със здравния сектор, е тази за публикуваното вчера проекторешение на касата, заместващо неподписания рамков договор за 2016 г. Основно място вестниците са отделили на частта, свързана с пръстовия идентификатор. „От 1 юни достъпът до всякаква медицинска помощ ще става чрез пръстов идентификатор, съобщиха от здравната каса. Въвеждането му е предвидено в служебния рамков договор, който е обявен от НЗОК за обществено обсъждане“, пише „24 часа“
„Новите правила за лечение – извън това за идентификатора, ще влязат в сила от 1 април като решение на надзорния съвет на касата. До него се стигна, след като Българският лекарски съюз (БЛС) отказа да подпише нов рамков договор. Съюзът е против въвеждането на пръстовия идентификатор чрез рамковия договор и отказа да го подпише, докато не са приети всички важни нормативни промени в здравеопазването.
Пръстовият идентификатор се изработва от консорциума „Стемо Гама консулт“, който спечели обществената поръчка на НЗОК за 477 000 лв. Предложената цена за един четец е близо 290 лв. Четците ще се купуват от болници, ДКЦ, лични лекари, специалисти и аптеки. От юни системата трябва да стартира, засега без аптеките.
Чрез пръстовата идентификация трябва да се намали отчитането на неизвършени дейности, пише в мотивите на НЗОК“, обяснява ежедневникът.
Материалът се спира и на самия „служебен рамков договор“. „В служебния рамков договор остават повечето постигнати от касата и съюза промени без увеличението за личните лекари. Бюджетът за първична извънболнична помощ остава 180 млн. лв. Записан е обаче увеличеният брой направления – 640 хил. допълнително.
„Основната цел е да се осигури на здравно осигурените достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ от пакета медицинска помощ, гарантиран от бюджета на НЗОК. Цел на посочения акт е да осигури равнопоставеност на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК“, пише в мотивите към документа. В тях липсва формулировката за двата пакета медицински дейности, които трябваше да влязат в сила от 1 април, но промяната в Закона за здравното осигуряване бе върната от Конституционния съд. Текстът се пренаписва от здравното министерство.
Новите правила за работа на лекарите с НЗОК са събрани в 14 приложения. Клиничните пътеки са 265 спрямо 310 сега“, отбелязва публикацията.
Другата тема, засегната в почти всички печатни издания, е наредбата за достъпа, която днес разглежда Министерски съвет, и промяната в нея, направена в периода на общественото обсъждане. „Майките вече няма да плащат, когато останат с децата си в болница. Здравното министерство е заложило промяната в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, която ще бъде разгледана на днешното редовното правителствено заседание. В документа изрично е записано, че се забранява на болниците да искат от майките с деца до 7 години да плащат, за да останат с тях в лечебницата. Ако случаят изисква допълнителни грижи, които болничното заведение не може да осигури, безплатно ще бъдат придружавани и деца до 18-годишна възраст, предвижда екипът на здравния министър Петър Москов. От ведомството му уточниха, че безплатен ще бъде престоят и на придружители на инвалиди, които не могат да се обслужват самостоятелно“, пише „Стандарт“.
„С промените в наредбата се забранява на болниците да искат от пациентите си от техните близки дарения по време на престоя им лечебници, както и месец преди и след това. Наредбата не допуска пациентите да доплащат за дейности, финансирани от НЗОК“, допълва материалът.
„Телеграф“ коментира последното така: „На първо четене подобна мярка е крайно необходима и дори закъсняла. Надали има човек у нас, който по един или друг начин да не е бил засегнат от даването на пари под масата. Било лично, било за свой близък, за когото е бил наясно, че това е единственият начин да му се обърне повече внимание, след като веднъж е попаднал в здравната система у нас. Всичко това е минавало под красивата дума „дарение“, която предполага липса на каквато и да е било принуда и натиск.
За съжаление реалността у нас е доста по-различна. На всички ни е ясно, че нито „даренията“ са ни дарения, нито правилата правила. При желание вратичка винаги ще се намери – в конкретния случай било след изтичането на едномесечния срок, било чрез намекване, че „дарението“ е необходимо, ако искаме качествени грижи за пациента. Единственото, което ни остава в такъв случай, е да бъдем безкомпромисни и да отказваме подобен рекет. Ако промените бъдат окончателно приети, поне ще имаме основание – той ще бъде забранен изрично.“
Източник: