Фактите: какво успя да изпълни и какво – не, здравният министър
„Има ли поне едно нещо, което здравният министър Петър Москов да е изпълнил?“
Този въпрос обиколи форумите и социалните мрежи веднага след като едно от най-висшите съдилища у нас – Конституционният съд, върна здравните реформи в изходно положение. Магистратите определиха за противоконституционно разделянето на медицинските дейности в основен и допълнителен пакет и изискаха редакция на една от основополагащите промени в сектора.
За опозицията това беше достатъчно основание да поиска за шести пореден път оставката на министъра, но срещна силен отпор от управляващото мнозинство. Зад гърба на Москов застанаха не само всички депутати от партия ГЕРБ, но и лично премиерът Бойко Борисов, който категорично отсече: „Продължавам да го подкрепям!“. На негова страна мина дори излезлият в опозиция лидер на ДСБ Радан Кънев, заедно със съпредседателя на „Патриотичния фронт“ Валери Симеонов. За тях „реформата вече дава резултат“ и „ако бъде прекършена, значи всички усилия са се провалили“.
Има ли реални основания за толкова силна подкрепа? С какво Москов спечели цял премиер на своя страна? Променя ли наистина здравеопазването или работи за политически рейтинг?
Няма да правим догадки. Ето на какъв етап са здравните реформи и каква част от първоначално обещаното действително беше изпълнено.
Едно от първите желания на министър Москов беше представителите на държавата в надзора на Националната здравноосигурителна каса да формират пълно мнозинство, като се увеличат от 4 на 6. Промяната беше внесена като поправка в Закона за здравното осигуряване с мотива, че именно институциите трябва да поемат цялата отговорност за бъдещите реформи.
Депутатите обаче се усъмниха, че целта е да се осигури комфорт на надзора при взимането на решения и плановете бяха осуетени. Гласовете в парламентарната здравна комисия не бяха достатъчни, за да прокарат промяната на второ четене в пленарната зала.
Една от малкото идеи, която действително беше изпълнена така, както беше обещана. Дори нещо повече – здравната вноска на гражданите остана 8% от осигурителния доход, но с 5 процентни пункта се увеличи доходът, върху който държавата превежда своя дял от осигуровките (за всички военни, студенти, пенсионери, ученици и прочие). Беше заложен и 5 пункта ръст през всяка следваща година, докато сумата, върху която се изчисляват здравните вноски на държавата, не се изравни с тази за самоосигуряващите се (понастоящем 420 лева).
Все пак, промените не минаха съвсем без сътресения. В желанието си да възстанови парите, които системата губи заради некоректни платци, министър Москов се закани да събере всички невнесени суми за последните 15 години. Който не е плащал здравни вноски през този период, щеше да загуби здравните си права. След бурни граждански протести, парламентът действително въведе по-строги правила за възстановяване на здравните права, но след изплащане на осигуровките за 5, а не за 15 години назад.
Впоследствие идеята за по-високи вноски все пак успя да се прокрадне в публичното пространство – за тези, които пропускат задължителния профилактичен преглед, както и за чиновниците с високи доходи (над две минимални работни заплати). Заговори се дори за промени в трудовото законодателство, така че пациентите да ползват еднодневен отпуск за посещение при личния си лекар. Предложенията обаче не бяха облечени в нормативен акт.
„Има техническа възможност да се въведе до 6 месеца, като мярка срещу източването на системата. (…) До края на 2015-а ще има тестови системи за електронна рецепта, електронно досие, електронен фиш и електронна здравна карта за всеки пациент“.
С това обещание започна мандата си министър Москов, независимо, че системата на електронното здравеопазване се разработва (неуспешно) вече над 10 години.
До март 2015-а пък трябваше да заработи и електронна борса за лекарства, която прозрачно и напълно централизирано да управлява търговете в болниците, за да няма колосални разлики в цените на медицинските и фармацевтични продукти.
Към днешна дата електронната здравна карта е история, борсата за лекарства е само идеен проект, Националната здравноосигурителна каса е на крачка от въвеждането на съвършено друга система за контрол на публичните разходи – спорната и за лекари, и за пациенти пръстова идентификация.
Острият завой в плановете на здравното министерство е най-голямата въпросителна в сектора. Така и никой не разбра кой е автор на идеята, с какво е по-добра от тази за електронната здравна карта и защо се въвежда отделно от националната система за електронна идентификация, подготвяна от правителството?
Развръзката по казуса тепърва предстои, защото фирмата, която ще изгражда системата, вече е факт, а самото „узаконяване” на идентификацията ще стане по служебен път с текстове в Националния рамков договор за тази година. Очаква се още от 1 юли получаването на лекарства в аптеките и лечението в болница да става срещу „пръстов отпечатък“.
Сигурно сте забравили, но здравната каса щеше да покрива само медикаментите, които наистина лекуват. Терапевтичният ефект на всеки продукт пък щеше да се измерва чрез „оценка на здравните технологии“. Но тъй като методът се оказа сложен за сектор, в който липсват достатъчно експерти, се премина към нещо по-познато и изпробвано – отстъпките.
Фармацевтичната индустрия трябваше да подпише Национално споразумение за реимбурсиране на лекарства, за да се ангажира с възстановяването на ежегодния преразход за медикаменти. Връщането на пари в здравния бюджет на солидарен принцип обаче противопостави производителите на генерични и оригинални продукти и споразумението пропадна.
Тогава се намеси държавата и въведе задължителни отстъпки за включване на лекарства в позитивния списък – 20% за последното тримесечие на 2015-а и 10% за цялата 2016 година. Вярно е, че буквално за няколко месеца касата спести малко над 100 млн. лв., но от това цените в аптеките не паднаха.
Очаква се същата съдба да сполети и идеята за „ценови коридор“, който поставя таван на доплащането от пациентите така, че те да не вадят от джоба си повече от 60% от референтната стойност на продуктите (най-ниската цена в 17 европейски страни). Коридорът трябваше да бъде факт още в средата на декември, но е твърде вероятно изобщо да не оцелее. Българският фармацевтичен съюз договари отлагането му за 1 септември, но последното му предложение е да бъде изцяло заменен от новия метод за предписване на лекарства – по международно непатентно наименование (INN). В бранша твърдят, че това ще намали цените на медикаментите, но лекарите се опасяват, че само ще предизвика допълнителен хаос. Развръзката по казуса тепърва предстои.
Все пак, трябва да признаем, че без особено увеличение в бюджета за лекарства, от началото на годината касата поема най-съвременната терапия на Хепатит С и осигурява 100% всички онкомедикаменти. Въпреки това пациенти продължават да водят битка с администрацията за включване на биологични продукти за терапия на ревматологични и други заболявания.
Култовата фраза трябваше да вземе страха на всички, които източват здравната система, за да се спрат злоупотребите и безразборното харчене на пари в сектора. Москов обяви война на всички, които лекуват „мъртви души“, приемат фиктивни пациенти, като „Лимончо и Индиана Джоунс“, и толерират порочни схеми за кражба на публични средства. И понеже виновните трябваше да бъдат наказани, започна серия от уволнения на болнични мениджъри.
Първи си отиде ръководителят на болницата в Разград – наказан съвсем основателно, заради непрофесионалните действия на спешния медицински екип, които костваха живота на 8-годишно дете. Хипотезата за източване на здравната каса обаче в случая не беше на дневен ред.
След него „изгоряха“ директорите на още две големи болници – „Св. Марина“ във Варна и „Св. Анна“ в София – защото са държали парите си във фалиралата банка КТБ. Дали действително са се облагодетелствали от това, така и не стана ясно.
Накрая ги последва и директорът на една от най-стабилните финансово лечебници у нас, за да осмисли истинската цел на рокадите в болниците.
„В министерството имаме планове и идеи какво искаме да постигнем и всеки, който се противопостави, ще бъде отстранен“, призна преди година Москов, след като току-що беше освободил д-р Дечо Дечев от поста му в столичната „Св. Иван Рилски“.
Единствената болница, закрита заради източване на здравната каса, беше частната клиника „Папуров“ в Търговище. Но за документални измами, извършени преди цели 8 години, и за които собственикът предварително е бил осъден.
Междувременно истинските нарушения останаха в тайна. А според данните на здравната каса болниците продължават да източват системата с фалшиви хоспитализации, отчетени, но неизвършени процедури, и сканирани копия на лични карти.
Преструктурирането на лечебните заведения трябваше да започне с приватизация. Идеята обаче се сблъска челно с опасенията на управляващи и опозиция за умишлен фалит и източване на държавни болници, затова в крайна сметка беше задраскана от пакета със здравни реформи.
На нейно място дойде идеята за сливане на държавни болници в холдинги и консорциуми. В Закона за здравното осигуряване беше записано като „задължително“, но в последствие остана „по желание“. Започна дори грандиозното обединение на 9 от лечебните заведения в карето на бившата Медицинска академия в столицата, но вместо една голяма мега болница, се появи една свита обща администрация. Деветте структури оформиха сдружение, но ефектът от преструктурирането още не е ясен.
Единственото сливане „по учебник“ е това на други девет болници в Бургас за осигуряване на комплексно лечение за онкоболни. Целта е всички процедури – от първия преглед до сложната операция или лъчелечение, да се осъществяват на едно място, за което болниците ще подпишат общ договор със здравната каса. Това обаче няма да спести разкарване на пациентите, защото клиниките се намират в различни краища на града и само част от тях споделят общ терен. По-лесно ще бъде само пренасочването за лечение, което може да се случва и сега – без обединения и общи договори за дейност.
На този въпрос не успя да отговори дори международната консултантска компания, наета от здравното министерство да остойности медицинските дейности. До този момент ведомството не е оповестило нито едно реално число, независимо от дадената заявка всеки разход при постъпване в болница – „от конеца до скъпия антибиотик“, да бъде ясен до началото на есента.
„Днес никой не знае защо една пътека струва 1000 лв., 1200 лв. или 2000 лева“, коментира министър Москов преди година и продължава да бъде напълно прав.
Терминът „цена на клинична пътека“ винаги е бил неудобен, затова в хода на реформите Москов лансира нов – „средна стойност на преминал болен“. Според собствените му обяснения сумата трябва да зависи от големината на болницата, която лекува пациента, от нивото й на компетентност, броя на персонала и вида на ползваната апаратура. Идеята е за една и съща процедура големите и добре оборудвани клиники, с добре обучен персонал, да получават повече пари, а тези с по-скромни възможности – по-малко. Цената обаче – дори и в широки граници, продължава да бъде неизвестна.
Друг е въпросът дали големината на заведението и броят на лекарите могат да бъдат критерий за качество на лечението.
Невероятно, но факт – почти половината от заплануваните и подкрепени от парламентарното мнозинство промени в здравеопазването се озоваха в съда. Към днешна дата оспорените нормативи с подписа на Москов са около 20 и предизвикват серозни опасения за провал на цялата реформа.
Конституционният съд вече върна за редакция нормативните текстове за разделянето на медицинските дейности в основен и допълнителен пакет. Очаква се и решението му по жалбата на 57 депутати от опозицията срещу критериите, по които здравната каса ще избира с кои болници да сключва договори (описани в Закона за лечебните заведения и свързани с въвеждането на Национална здравна карта).
Върховният административен съд пък трябва да определи дали Националната здравна карта, която описва лечебните заведения, специалистите и апаратурата по региони, вид и брой, е съставена по правилен начин, както и да се произнесе по законосъобразността на наредбата, която определя кои дейности ще се покриват с публични средства. Магистратите ще разглеждат също Наредба за проучване на удовлетвореността на пациентите, Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията и общо 14 медицински стандарта, оспорени от сдруженията на частните и общински болници.
Помните ли думите „Ще сме като щит пред Москов“? А линейките с плакати в негова подкрепа? Обикаляха месеци наред, защото здравният министър твърдо се обяви срещу насилието над екипи на спешна помощ в ромските гета и махали. След поредица от случаи на пребити доктори, Москов осигури полицаи да охраняват линейките и се превърна в герой за онеправданите.
„Никой вече няма да бие моите лекари“, закани се министърът и рейтингът му скочи до небето.
Емоционалните му изказвания обаче разделиха хората на „роми, които бият“ и „други, които понасят ударите“. Логично поледваха улични протести срещу расизма и почти два месеца след встъпването си в длъжност Москов беше помолен да си ходи. Движението за права и свободи поиска оставката му два пъти, заплаши с вот на недоверие, подаде дори сигнал до прокуратурата за подбуждане на расова омраза и дискриминация, но така и не успя да разклати позицията на здравния министър.
Докторите го обичаха, вярваха в реформите и бяха убедени, че Москов е „техният“ министър.
Какво стана обаче с „неговите“ лекари?
Към тях Москов имаше едно конкретно обещание – „на докторите да се плаща, защото са добри професионалисти, а не защото са прегледали повече пациенти“. Гръмкият лозунг „стига работа на ишлеме“ обаче остана в сферата на популизма. Екипът на министър Москов трябваше да подготви нов механизъм за остойностяване на лекарския труд, но такъв така и не се появи. В замяна спешните медици получиха 20% увеличение на заплатите, а най-добрите лични лекари – бонуси. Но така и не бяха компенсирани с по-добри условия на труд и достойно заплащане.
После трябваше да преглътнат всички неясноти около пръстовия идентификатор, заплашващите ги глоби и санкции заради неудовлетворени пациенти, страховете, че Националната здравна карта може да ги изхвърли на улицата без работа, и всички нови правила, с които тепърва ще трябва да се съобразяват … И не успяха да го направят.
Докторите на практика бламираха здравните реформи. След двумесечни преговори в края на февруари почти всички делегати на Извънредния Събор на Българския лекарски съюз единодушно решиха да не участват като страна по Националния рамков договор, който урежда правилата за работа и заплащане в сектора.
Междувременно полицейските патрули спряха да охраняват екипите на спешна помощ и побоят над лекари продължава да е част от статистиката.
Източник:http://clubz.bg/36686-v_kakvo_se_prevryshtat_mechtite_na_moskov
Има неточности- КС определя като противоконституционен текста за промяна „осноен“ пакетр, но няма обяснение за решението. Това, че вярвате на Шарков и пишете, че започва обсъждането -как ще се изказват хората, пациентите, здравно осигурените,като никъде няма възможност,или смятате статиите и коментарите за меродавни?Това си ГЕНОЦИД.Знаете ли, че се иска 5 години назад да плащат хора, здравни осигуровки,които доказано не са били в България – живели са другаде и когато се върнат и започнат да внасят – пак нямат право дори на лекар? Това е ГЕНОЦИД.Пръстовия отпечатък отвсякъде е ГЕНОЦИД, за клиничните пътеки – ГЕНОЦИД. хайде стига сте защитавали Москов, Шарков и Пенков- те вече 15 години не работят по специалносттаа си като лекари, а топлят столовете и провеждат ГЕНОЦИД НАД НАСЕЛЕНИЕТО ВСЕКИ КОЙТО ПОДКРЕПЯ ИЛИ Е ЧАСТ ОТ КОЯТО И ДА Е ПАРТИЯ НА РБ ИЛИ НА ТЕЗИ В НС- ГЕРБ – е ПРЕДАТЕЛ И ПРОВЕЖДА ГЕНОЦИД, НЕСПАЗВАЙКИ КОНСТИТУЦИЯТА