Конституционният съд отхвърли спорните промени в закона за здравното осигуряване, с които пакетът на касата се разделя на две. Решението му беше следствие от обжалването на нормативните изменения, което направиха депутатите от БСП и ДПС. Какво следва, попитахме д-р Емил Райнов. Той е бивш зам. министър на здравеопазването, настоящ депутат от БСП и зам. председател на здравната комисия в парламента.– Д-р Райнов, очаквахте ли това решение на Конституционния съд?
– Да, затова и го дадохме на съд. Фактът, че самото искане беше подкрепено от 61 депутата не само от БСП, а и от ДПС, БДЦ, АБВ, от независими, е показателен. Хората виждаха, че това, което се предлага в закона за здравното осигуряване е абсурдно от една страна, от друга е грубо погазване на Конституцията и нарушава правата на българските граждани.
– Забави ли се решението на КС?
– Не бих могъл да коментирам аз това, но е важен резултатът. Приятно изненадани сме, че решението е подкрепено от 11 конституционни съдии. Това още веднъж доказва тезата ни, че промените влизат в противоречие с Конституцията.
– Какво следва оттук нататък? Трябва ли министър Москов да понесе политическа отговорност?
– Простичкият отговор би бил „питайте министър Москов“, в края на краищата това беше неговата идея за реформа. Колкото до отговорността, бих разделил нещата. Първо е чисто персоналната отговорност на министър Москов като министър – да не забравяме, че той се е клел в парламента пред българската Конституция, а с тези си действия се опита да я наруши. Второто нещо е политическата отговорност, тук обаче след вота на недоверие, който мина миналия месец и реформата му беше подкрепена от управляващите, вече експериментът „Москов“ е изцяло отговорност на депутатите от управляващата партия – ГЕРБ. На трето място бих поставил чисто професионалната отговорност на д-р Москов. Всеки завършил медицина знае, че в нея има едно основно правило – ако не можеш да помогнеш, поне недей да вредиш. Докато в случая, виждаме, че с неговата хиперактивност през изминалата година и половина, той не свърши нищо полезно в българското здравеопазване, напротив. Нека не забравяме, че той беше министър, облечен с доста голямо доверие от самото начало. Като се замисля, не си спомням да е имал друг такъв. Министър Москов беше натоварен с много очаквания, но виждаме, че година и половина по-късно, той още не е осъзнал отговорността на поста, който заема.
– След като КС отхвърли промените в ЗЗО, възможно ли е да има промени в правилата, по които НЗОК работи?
– Чл. 45, ал.2, който беше отхвърлен, засяга разделянето на пакета на основен и допълнителен, а те се определят с наредба на министъра. Тоест, оттук нататък са незаконни въпросната наредба, както и наредбата за достъпа, в която също се третират основния и допълнителен пакет. Все пак юристите имат последната дума, но по-важното е чисто политическото значение на решението на КС – това беше гвоздея в програмата, наречена реформата на реформатора Москов. В крайна сметка тя се оказа просто едно нарушение на Конституцията.
– На сайта на МЗ вече има нов проект за промяна на ЗЗО в същата посока – разделяне на пакета на касата, каква очаквате, че ще бъде съдбата й? Има ли изобщо възможност за разглеждането на подобен текст след решението на КС?
– Това, което седи на сайта на министерството, не знам как да го определя – може би като трагикомично. Да се опиташ с разместването на пет думи да промениш закон и да очакваш, че някой ще ти повярва. Нека бъдем реалисти, година и половина по-късно никой вече не вярва на министър Москов. Това смея да го заявя най-отговорно – не му вярват нито лекарите, нито пациентите нито политическите партии от опозицията. Подозирам, че дори част от колегите на управляващата коалиция не му вярват, така че оттук нататък той за нас е един провален министър.
– Кои бяха основните грешки, които допусна този министър за да загуби доверието на лекарите според вас?
– Това, че министърът загуби доверието на лекарите стана ясно от събора им. Отказът да подпишат нов рамков договор не е само заради идентификационния код с пръстовите отпечатъци, но и заради нормативния хаос, който той създаде, и за който ние предупреждавахме през цялата изминала година. С тези промени министър Москов нищо не подобри. Това, че от неговата партия са се кръстили „реформатори“, не означава, че априори всяко едно тяхно действие е реформаторско. Когато правиш някаква реформа, резултатът трябва да бъде нещо по-добро. А в случая нищо по-добро не видяхме, дори основният му аргумент, че с всички тези неща ще се подобри контрола в здравната система, не е релевантен. Преди това министър Москов използва ли всички лостове за контрол, които му даваше здравната система – контрол на входа, на изхода, при регистрационния режим. Спомняме си как през януари 2015 г. министърът забрани новите болници да сключват договори с касата, а между Коледа и Нова година разписа куп разрешения за нови дейности и болници в рамките на един ден. Че кога успя да провери в тези болници има ли лекари, с какви дипломи са, дали не се оказва, че вече практикуват успешно в чужбина. Министър Москов не изпълни контрола, който му е вменен по закон, а оттук нататък ни баламосваше цяла една година какви чудеса ще се случат, как ще отпаднат лимитите, как всеки българин ще си носи пакета под мишницата и ще го раздава, където му го поискат. После всичко това се премести за датата 1 април, а сега виждаме, че тази дата се очертава да бъде една груба шега с българските лекари и пациенти.
– Пръстовите отпечатъци беше най-популярната идея на министъра за контрол, възможно ли е изобщо да се реализира и да има търг, след като не е регламентирана нормативно?
– Вече започвам да подозирам, че умишлено се предлагат неща, които е ясно, че няма как да се случат. Противно на тезата на министъра, че опозицията брани статуквото, си мисля, че с неговите неправомерни действия, той брани статуквото. Когато говорим за пръстовите отпечатъци, само да припомня, че миналата година се вкараха в болниците четци за личните карти, със същите аргументи – как ще се подобри контрола. Когато някои директори обясняваха, как с ксерокопия се четат данните на личните карти, дори бяха уволнявани пост фактум. Но миналата година купихме четци за личните карти, сега със същите аргументи се прокарва идеята за пръстови отпечатъци. И всичко това при условие, че само преди месец се гласува закон за въвеждане на нови лични карти с чип от следващата година. Тоест в момента пак правим нещо с идеята, че ще просъществува до края на годината, а след това ще го сменим. Ако идеята е всяка година да сменяме четци, идентификатори, това звучи несериозно.
Освен това през 2009 г. касата имаше действаща информационна система, здравни досиета, здравен портал, пилотни проекти за електронна рецепта. Преди да се смени властта имаше обявена поръчка за идентификатор, но първият кабинет на Борисов я отмени и вече седем години нищо не се случва. Всъщност не съвсем – през 2009 г. болниците имаха 39 млн. лв. задължения, касата плащаше всичко, имаше и резерв от 1.4 млрд. лв., а пациентите бяха с един милион повече. Сега при два пъти повече пари болниците гонят задължения от 500 млн. лв., касата вечно има проблеми с плащанията. Ето го резултатът – два пъти повече пари, а да има някой пациент или лекар, който да е едва пъти по-доволен. Не мисля.
– Тази година какво очаквате да се случи в системата?
– Тази година е ясно какво ще се случи, болниците отново са с фиксирани лимити. Когато се говори, че за болнична помощ са предвидени 200 млн. повече, нека се каже къде са, защото бюджетът го виждаме. Без да им правомощия, министърът започна да говори как ще има 20 млн. лв. повече за джипитата, 20 млн. повече за регулативни стандарти, 20 млн. повече за изследвания, когато се разблокира резерва на касата. А преди той изобщо да се приеме, опозицията в наше лице, беше направила тези предложения за разпределението му, но те бяха отхвърлени. Обясняваше се колко е прекрасен бюджетът, колко повече са парите, но това го виждаме ежедневно. Регулативните стандарти са по-малко за първото тримесечие, някои от болниците имат по-малки бюджети, а други – по-големи. Да не забравяме, че това е министърът, който за първи път миналата година въведе фиксирани бюджети при условие, че остави плащането за свършена дейност. Какво правим!
– Смятате ли, че нехайството около публикуването на методологията на здравната карта, която също е в съда, е случайно или преднамерено?
– Ще ми се да вярвам, че това е поради липсата на административен капацитет, защото иначе ще трябва да вярвам в другото – че се върши умишлено и зад целия този нормативен хаос, се правят някои други неща. Например търгове, поръчки, ваксини, които са не на ръба на закона, а оттатък закона. И то тези действия се вършат от човека, който е призован да спазва закона.
– Коя е полезната стъпка на управляващото мнозинство, защото всички искаме по-добро здравеопазване?
– Многократно сме казвали, че когато и министър Москов да подаде оставка, тя ще бъде закъсняла. Чисто политически, като опозиция, от наша гледна точка, колкото повече стои министър Москов, толкова повече ерозира и без това крехкото доверие в управлението. Това е така, защото министърът допусна основната грешка – да не се вслуша нито в гласа на съсловните организации, нито на пациентите. Миналата година той имаше още една велика идея, която винаги се появява по време не реформаторите – приватизация на болниците. Това не се случи, но вече втора година министърът не прави нищо, за да съхрани собствеността на тези болници, на които е принципал. Техните задължения вече са близо 500 млн. лв. Ако е решил да мине на приватизация през фалит, мисля, че никой не би му го простил. Тогава ще остане в историята не като реформатор, а като ликвидатор на българското здравеопазване.
– Въпросът е кой е пътят, за да избегнем краха на българското здравеопазване?
– Шаблонно е, но в края на краищата има нужда от консенсус. В никакъв случай обаче, той няма да се проведе от министър Москов.
– Години наред парламентарно представените партии го търсят и не успяват да го намерят, къде е проблемът?
– Проблемът е простичък, спомняте си, че през първото правителство на ГЕРБ, се смениха 4 министъра, защо? Защото всяка партия би трябвало да си има своя стратегия и платформа. Когато влезе във властта, тя трябва да излъчи човека, който ще я реализира най-добре. Но през първия мандат на ГЕРБ, нямаше платформа и се разчиташе на личности, които да дойдат с техните идеи. Резултатът го видяхме, в момента е абсолютно същото. Понеже няма основна идея, около която да сме обединени, чакаме някой да дойде, да махне с пръст и да каже – това е. Идеите на министър Москов не са нови, дори знаем кои са неговите консултанти, но къде са сега, ми е интересно.
– Смятате ли, че е възможно да се намери този консенсус през един следващ парламент?
– Оптимист съм, всеки от сектора е наясно с нещата, не е толкова сложно да се намери баланса между съсловието, пациентите и държавата. След като други държави са го направили и ние можем. Но за целта някои трябва да се отърсят от тясно икономическите си интереси.
– Коя политическа сила би могла да сложи началото на този консенсус?
– Винаги съм твърдял, че здравеопазването е над политическо, но виждаме, че колкото пъти десните са на власт, се стига до ограничаване на исконни права на гражданите.
Източник:https://clinica.bg/192-%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%BB%D0%B0