Трябва чудо, за да подпишем Националния рамков договор
В навечерието на крайния срок, в който Българският лекарски съюз (БЛС) трябваше да подпише със Здравната каса новия Национален рамков договор за 2016 г., стана ясно, че разногласията няма как да се изчистят за 72 часа. Ето как изрази позицията на БЛС неговият председател д-р Венцислав Грозев.
– Д-р Грозев, ще има ли Национален рамков договор за 2016 г.?
– В този момент се кове съдбата на здравеопазването и тя ще се отрази както на пациентите, така и на работещите в системата.
В преговорите досега в работните групи и срещите с Надзорния съвет на НЗОК везните не накланят към сключване на Националния рамков договор. Разбира се, решението ще вземе съборът на БЛС.
Големият проблем в преговорния процес е прословутото преразпределение на резерва на бюджета на Касата. Настояваме особено за това да се насочат средства към извънболничната помощ – 20 млн. лв., още 20 млн. лв. към специализираната извънболнична помощ – т.е. изследвания и диагностика и около 22 млн. лв. към медико-диагностичните дейности, в което влизат направленията за консултации със специалист, за лабораторни изследвания и за образна диагностика – рентген, скенер, ядреномагнитен резонанс. Това не е каприз от страна на БЛС, а е жизнено необходимо, за да функционира по-добре здравеопазването. Само така ще има спокойствие и сигурност в системата на здравеопазването, да не изпадат хората в ситуация да получават отговор от колегите: “Нямам направления”.
В този момент обаче от НЗОК предлагат под 50% от нашите искания – само 8 млн. лв. за първичната помощ, 10 млн. лв. за специализираната и 9 млн. лв. за направления. Това са 27 млн. лв., а исканата от нас сума е 62 млн. лв., като не нарушаваме бюджетната рамка. В резерва на Касата ще останат, ако се приеме нашето предложение, около 65 млн. лв. за екстремни ситуации.
От началото на 2016 г. досега пак има недостиг на направления. В различните области на страната регулативните стандарти са намалени от 18 до 24%. А в някои диагностични центрове регулативните стандарти са намалени с 28%, което е почти една трета от дейността. Това означава липса на възможност лекарят да си свърши работата, както го изисква медицината. При тези условия, ако колегите си вършат добре работата и дават над лимита направления на пациентите, после ще трябва да връщат големи суми от собствения си джоб. Нещата са направени така, че
лекарите са с вързани ръце
и на всичко отгоре да носят отговорност. После постоянно ги обвиняват, че не са си свършили работата както трябва. Ако не знаят и не могат, вината е тяхна. Но ако са поставени в ситуацията да не могат да лекуват поради независещи от тях причини, тогава вината е на институциите.
От една страна, финансиращият орган не дава възможност да се работи нормално, а колегите са наказвани и все те излизат виновни. Всъщност прехвърлят проблема от болната на здравата глава. И това трябва да се знае от обществото. Ние защитаваме интереса не само на лекарите. Недостатъчните направления бъркат в джоба преди всичко на пациентите.
– От Министерството на здравеопазването заявиха, че ще насочат голям ресурс в доболничната помощ.
– Декларациите от страна на Министерството на здравеопазването, че видите ли са завишени обемите на медицинските дейности в доболничната помощ, не са плод на добронамереност на министерството, а са резултат от поредица наши искания, становища, мнения в продължение на повече от два месеца. Чудно е обаче как предвиждат нови 5 милиона изследвания и 230 повече профилактични прегледи, когато не са осигурили тяхното финансиране. Ако разделим предвидената за изследвания сума на 5 милиона, се получава 1,80 лв. на едно изследване. Да, някои изследвания може да струват толкова, но я помислете колко струва диагностиката със скенер или с ядреномагнитен резонанс. Ако не се вложат повече пари в системата, тези обещания увисват във въздуха.
– Има ли проблеми във финансирането на болничната помощ?
– В болничната помощ нещата са по-добре. Там са
заделени от бюджета 200 млн. лв.
Даже сме успели да договорим увеличение на цените на 44 клинични пътеки. Това са основно пътеки, които имат по-ниски цени: педиатрични, УНГ, по-недофинансирани хирургични пътеки, една урологична и част от клиничните пътеки в неинвазивната кардиология. И това е направено в рамките на бюджета за 2016 г., който е 3 милиарда 204 млн. лв. Знаем, че това са парите на Здравната каса, но е несериозно 30 млн. лв. да не бъдат намерени за доболнична помощ. Пречка за подписването на НРД е също и това, че някои нормативни актове за реформите не са влезли в сила – Националната здравна карта, критериите за сключване на договори с лечебните заведения, за достъпа до медицински услуги.
Те ще бъдат публикувани със или без да се вземат предвид нашите становища, но след датата, на която трябва да се подпише Рамковият договор със Здравната каса. Така Българският лекарски съюз е наврян в ъгъла и на практика няма договаряне. Всичко трябва да е пределно ясно, да е сложено на масата, за да знаем на какво можем да кажем “да” и на какво “не”. При тези обстоятелства вероятността да не се подпише НРД за 2016 г., е огромна. Да, преговорите не са приключили, очакваме гласът на разума да надделее, може да се случат и чудеса, макар че не е Коледа.
– Ако не се подпише НРД и не се решат проблемите, как ще реагира лекарското съсловие след това, ще има ли протестни действия? Все пак лекарите в България са 30 000.
– Това ще бъде решено от събора на Българския лекарски съюз. Да, възможно е да се стигне и до протести.
Спешните отделения заплашени от закриване
Д-р Грозев коментира и неизпълнимият поне за момента стандарт за спешна медицина. “Цялата медицинска общност не е против това да се работи по стандарти, по правила, които да гарантират качеството на медицинската услуга – сподели д-р Грозев. – Специално в стандарта за спешната помощ се изисква в спешните отделения да има двама и повече анестезиолози на 24-часово разположение, да има 750 кв. м площ на отделението, съответната апаратура, съответен брой лекари и сестри. Девет десети от болниците в момента обаче не отговарят на този стандарт.
Ако изведнъж медицинският стандарт за спешна медицина стане закон и трябва да бъде изпълнен, тогава ще трябва да затворят девет десети от спешните отделения в България!”, добави председателят на БЛС.
Мара КАЛЧЕВА
Източник:http://www.blitz.bg/article/44175