Смятам, че този път реформа ще има, защото обществото е узряло за нея
Визитка:
Роден е на 9 ноември 1951 г. в Казанлък
През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието “професор”
Национален консултант по кардиохирургия
Директор на Университетската болница по кардиохирургия „Света Екатерина”
– Проф. Начев, в условията на поредната здравна реформа и съвсем не цветущо състояние на лечебните заведения каква е финансовата картина в болница „Св. Екатерина”?
– Към момента болницата няма нито една стотинка задължение в падеж. Имаме заделен финансов ресурс за кризисни ситуации и за въвеждане на иновации. Независимо от тежката обстановка на нелоялна конкуренция, търговия с пациенти, на нерегламентирани плащания в някои болници – неща, които в „Св. Екатерина” никой не може да си позволи, ние продължаваме да стоим добре като едно от лечебните заведения, даващо качествена медицинска помощ.
– Какво имате предвид под „нелоялна конкуренция”?
– За никого не е тайна, че се търгува с пациенти. Тоест плаща се на линейките в Спешната помощ и на джипита да изпращат хора в определена болница за диагностика и лечение. Една държавна болница не може да отдели пари за черна каса, за да плаща за такива неща. Крайно време е това вече да не е тайна и за прокуратурата. Редно е тя да се самосезира по този въпрос. Важно е да се знае, че в България няма равнопоставеност на собствеността, както би следвало да е според конституцията. Всички знаем, че в частните болници се заплаща допълнително, в някои случаи нерегламентирано. Например отиваш за гинекологична операция, за която здравната каса плаща, но преди приема искат на пациентката едни 1000 лева за дарения, за това, за онова… В която и частна болница да влезе, единственото нещо, което пациентът трябва да знае, е пътят до банкомата. Крайно време е собственостите да се равнопоставят. Щом там могат да вземат, и ние в държавните болници да взимаме допълнителни плащания за определен вид услуги. Ако подобно нещо направи държавно лечебно заведение, веднага ще го полазят за проверки от районната здравна инспекция, „Медицински одит”, докато в частните хората смятат, че като плащат, ще получат нещо повече. Да се регламентира какво следва да се плаща и какво не, за да има действително равнопоставеност на собствеността.
– „Св. Екатерина” беше започнала скринингови прегледи из страната. Продължават ли те?
– Да, правим ги там, където хората нямат достъп до специализирана медицинска помощ. На място отиват наши екипи с апаратура. Много често в резултат от тях се оказва, че има хора със симптоми, които обаче никога не са ходили на кардиолог, тъй като не са имали достъп до такава помощ. Наша грижа е да ги докараме в София, като в повечето случаи изпращаме кола да ги вземе, тъй като нямат дори пари за път. Диагностиката показва, че имат сериозни проблеми.
– Тоест профилактиката ни куца?
– Трябва да е ясно, че профилактиката не е работа на лекарите, а на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалните грижи и това на младежта и спорта. Основното задължение на медика е да се усъвършенства, за да е в най-голяма полза на пациента.
– От 1 април влизат в сила основният и допълнителният пакет, по които ще плаща Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Страховете са много, хората се безпокоят от листата на чакащите. Имат ли основание?
– Аз не виждам какво ще се промени. Според мен стъпката с двата пакета е малка. Аз бих направил по-сериозна.
– Каква?
– Бих извадил въобще от пакета на НЗОК част от дейностите и бих ги предоставил на фондовете за допълнително здравно осигуряване. Трябва реално да се прецени какъв е бюджетът на касата и какво може да се покрие с него в реална стойност. Всички знаем, че парите, които сега се плащат по клинични пътеки, не са реално остойностени. Най-важното е, че стойността на една пътека е еднаква и за пациента, който постъпва не само с основното, но и с много допълнителни заболявания, което се плаща по пътеката, докато друг постъпва само с основното заболяване. Стойността на лечението на единия и на другия е несъвместима в пъти. Докато тази разлика не се реши, всички стъпки, правени сега, са половинчати, макар и да се правят в добра посока. Действително трябва да се даде приоритет на основния пакет, а допълнителният да е този, по който може да се изчака. Няма обаче никакъв апокалипсис, защото няма да последва нищо страшно. Може би интересите на някои хора ще бъдат засегнати, защото няма да могат безнаказано да отчитат пред НЗОК дейности, които не са за лечение в болнична обстановка. Колкото до листите на чакащите – има ги в цял свят.
– Предстои въвеждането и на пръстовия идентификатор като средство срещу източването на касата. Ще има ли ефект от него?
– Много се спекулира с пръстовия идентификатор, включително с неща, които не са верни. През 2010 г. в Закона за здравното осигуряване бе вписано, че всеки пациент трябва да има персонален идентификационен код. За осигуряването му има най-различни начини. Единият от тях е пръстът, който се поставя върху четец и отчита 6 точки от него, без да сканира пръстов отпечатък. Това е, което министър Москов предлага. Хората обаче или не го разбират, или не им е обяснено добре. От въвеждането му ще пострадат много финансови интереси. Факт е, че сега се отчитат редица дейности, без пациентът да има представа въобще, че е лекуван. Занапред това не може стане без негово участие, което определено създава проблем на недобросъвестните. Такъв код не е прецедент. Във Великобритания например в някои от скъпите колежи децата си плащат храната по този начин. По този начин родителите знаят дали те са се хранили здравословно, или са си похарчили парите за чипс. Както вече казах, интересите са огромни. Затова какъвто и идентификатор да се въведе, ще има огромна съпротива. Във всички случаи пациентът трябва да участва в този процес, защото самият той е най-добрият контрольор за дейности, отчетени, но неизвършени.
– Идентификаторът стана и един от препъни-камъните за неподписването на националния рамков договор. Първо управителният съвет на Българския лекарски съюз съобщи, че го приема, а след това бе гласувано да не бъде подписван. Какво изобщо се случва в колегията?
– Какво се случва, не мога да ви кажа. Нямам нищо общо с Българския лекарски съюз, освен да членувам в него и да си плащам членския внос, защото Законът за съсловните организации ме задължава като лекар. Би било редно да се види какъв е съставът на този събор, какви са представителите – колко са общопрактикуващите, колко са колегите от доболничната и от болничната помощ. Да се види колко от тях са хабилитирани и колко не са. За мен е отстъпление несъгласието за подписване на рамковия договор. Тази година се предлага да се разпределят допълнително 200 млн. лв. за болниците, малко повече от 40 млн. лв. за доболничната помощ, което би намалило проблема с направленията. Според мен неподписването на НРД 2016 е бягство от отговорност от страна на БЛС. Аз не разбирам защо трябваше да се стигне дотук. Оказва се, че съюзът не е съгласен не само с идентификационния код, но и с националната здравна карта. В това не виждам здрав разум. Още повече че на Висшия медицински съвет, на който тя бе обсъждана, присъстваха и представители на БЛС, включително и неговият председател, и тогава се изказаха много ласкаво за нея. Трябва да се знае, че националната здравна карта също нарушава много интереси. За пръв път чрез нея се вкарва регулацията в здравеопазването така, както е във всяка цивилизована страна. Тя се прави съобразно потребностите на населението и предлагането на медицински услуги, за да се постигне оптимален достъп на хората до еднакви по качество здравни услуги. Това е целта на регулирането, има го във всяка нормална държава. Дори да имате 200 млн. евро, ако искате да отворите детска болница в Париж, няма да ви разрешат, защото има наситеност на такива услуги и ще ви отпратят в Северна Франция, където има такава нужда.
– Проф. Начев, звучите доста огорчено, негативно.
– Не виждам нищо негативно. Ще бъде много негативно, ако хората, които имат финансови интереси от сегашния статут, победят и той се запази. Важно е да се знае, че същият този статут е еднакво вреден и за съсловието, и за пациентите. Ако нещата потръгнат, ако националната здравна карта придобие задължителен характер и Националната здравноосигурителна каса получи правото да сключва договори с най-добрите болници, положителният ефект ще се усети само след една година. Единственото негативно е, ако се запази сегашната ситуация, ако тъмните сили, които се борят срещу промените заради своя интерес, успеят. Но аз съм оптимист и смятам, този път реформа ще има, защото обществото вече е узряло за нея.
Източник:http://www.monitor.bg/a/view/422-%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%A4-%D0%93%D0%95%D0%9D%D0%A7%D0%9E-%D0%9D%D0%90%D0%A7%D0%95%D0%92-%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%A1%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%9B%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B2-%D1%86%D1%8F%D0%BB-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/