Здравето е щастие. Едва ли има човек, който да оспори подобно твърдение. Особено ако в момента го цепи главоболие, болят го коленете при изкачване на стълби или повръща след химиотерапия. Някои биха допълнили, че и здравето, и щастието са въпрос на пари. Имаш ли ги, значи всичко е ОК.
Едно американско проучване дори го доказва. Според психолозите зад океана позитивното усещане се гарантира от наличието на определена сума. Те дори успели да изчислят, че става дума за 50 000 долара годишно. Доходите под и над тази цифра депресирали хората, а това отключвало различни заболявания.
Малцина обаче са българите, чиито доходи достигат изчислената от американците сума. Може би затова заемаме незавидното 123-то място сред 151-те страни в класацията на щастието и 73-то от 75 държави по добро здраве. Но пък никой не може да отрече, че сме „големи тарикати“ – рядко ходим на профилактични прегледи, но за сметка на това често чакаме състоянието ни да се влоши до толкова, че да викнем „Бърза помощ“. И защо не. По закон всеки български гражданин има право на безплатни здравни услуги, ако е приет по спешност – независимо дали е здравно осигурен или е пропуснал да си внесе здравния данък.
Директорите на болници от години сигнализират, че има негативни тенденции при финансиране на здравния сектор и те се задълбочават. Делегираните бюджети не дадоха очаквания резултат, чекирането с лична карта при хоспитализиране – също. Надали ще помогнат и пръстовите отпечатъци. Твърде спорна е и националната здравна карта. А парите за профилактика, както в държавния бюджет, така и в личния портфейл, никога не стигат. Ето защо всички си затварят очите и чакат да дойде линейката.
На лекарите обаче явно започна да им писва. И новините от последните седмици го доказват. Съсловната им организация отказа да се договаря със здравната каса за финансовите параметри. Или иначе казано, всички вкупом вдигнаха ръце в изблик на безпомощност. Пациентите пък тепърва ще трябва да протягат длани към пръстовите идентификатори. Така че „купонът“ предстои. Спектакълът, наречен „Здравна реформа“, е обявен за 1 април. Дали ще е комедия или трагедия, все още не е ясно. В момента всички са затаили дъх в очакване.
Преди броени дни някой някъде беше написал, че разговорът за здравеопазването у нас се свежда до преброяване на специалисти, легла, диагнози и пари. Което по принцип е напълно нормално, тъй като здравната карта дава повод за анализи на стотици детайли в системата. Изсипването на факти „с чувала“ обаче създаде огромен шум и невиждана информационна мъгла.
В крайна сметка човек не разбра ще трябва ли да си реже пръста, за да може негов близък да му вземе лекарствата от аптеката, ако той не успее да стане от леглото. Ще закрият ли общинската болница в града му? Или просто ще променят дейността й? И ако е второто, той ще може ли да отиде там, когато кръвното му изхвърчи нагоре и го стегне болка в гърдите? А ако не може, на кого да се обади? Защото по селата например наличието на джипи е по-скоро лукс, линейката идва само за родилки и хора на хемодиализа, а най-близката аптека е на 30-40 км., ако не и повече.
Тъжната истина е, че зависимостта между здравето, щастието и парите ни вкара в един омагьосан кръг. А резултатите ни наредиха след аутсайдерите – най-изостаналите африкански и азиатски държави. Ето защо истинско любопитство поражда опитът на Бутан. Там властите не говорят за годишен бюджет и Брутен вътрешен продукт (БВП). Те измерват напредъка си с Брутно национално щастие (БВЩ). Това е показател за удовлетвореността и дълголетието на народа й.
В Бутан всичко е обърнато наопаки, проблемите се решават по нестандартен начин. Или както казва немският учен и философ Алберт Айнщайн: „Нито един проблем не може да бъде разрешен от същото ниво на съзнанието, което го е създало“. И докато той е успял да обърне с главата наопаки физиката, за да промени разбирането ни за света, то ние циклим на едно и също ниво вече 10-20 години. А лекарската апатия ни изваждат от обществената дрямка, само ако в линейката почине наш близък.
Ето защо трябва спешно да минем на следващото ниво. Да спрем да се взираме в цифрите на бюджета за здравеопазване и да се замислим над националното си брутно здраве, превръщайки го най-после в приоритет.
Автор: Мариана Тодорова
Източник:http://www.hospital.bg/news-7916-kak-da-izlezem-ot-muglata-na-zdravnata-reforma.html