Не очаквам да се случи нищо особено от 1 април, ще се работи, както и досега. По закон не може да бъде въведен служебен рамков договор, остава да се приложат всички нормативни актове, които са излезли. Обаче здравната карта е под въпрос, тъй като е обжалвана в съда и вероятно решението ще бъде в посока на отмяна на методиката за състояването. Ако излезе, самата карта би била незаконна, защото не обединява областните карти. Наредбата за критериите за сключване на договор с касата не е обнародвана, а и не би трябвало да влиза в сила, защото критериите се базират на здравната карта.
Другите нови документи, които биха могли да влязат в сила, са наредбата за основния и допълнителния пакет, законът за тях е в Конституционния съд, а наредбата се обжалва във ВАС от общопрактикуващите лекари, Българската болнична асоциация, общинските болници, сдружението на частните болници и ЦЗПЗ. При условие че и тя е под въпрос, би било твърде рисковано преди решението на съда да бъде имплантирана в договорите с лечебните заведения, тъй като ако падне в съда, здравната каса ще бъде залята с искове за пропуснати ползи. Освен това в съда е и наредбата за удовлетвореност на пациентите и вероятно ще я последват още два акта – наредбата за достъпа, в която са включени пръстовите отпечатъци.
Всичко, което притеснява сектора, е обжалено, и то не само от депутати, но и от неправителствени организации.
Точно този нормативен хаос доведе дотам, че съсловието отхвърли рамковия договор с внушително мнозинство, което е прецедент в досегашната работа на най-високия съсловен орган – съборът на БЛС. Също така съсловието излезе и с декларация, в която на практика сваля доверието си от политиката, провеждана в здравеопазването, и всичко това въпреки предложените повече пари за лекарите.
Това правителство се изчерпа със здравните реформи, тъй като това не бяха здравни, а финансови реформи, насочени единствено към вместването в бюджета на здравната каса. Реформата трябва да се обърне в обратна посока – към здравеопазването, към медицината и към пациента. Той трябва да има свободен избор, за да определи добрия лекар и доброто лечебно заведение. Затова е необходима дерегулация и създаване на правила за честна конкуренция и истинско измерване на качеството. В основата на измерването на качеството трябваше да бъдат медицинските стандарти – те се превърнаха в оскъпяващ регулативен механизъм за системата, който въвежда само количествени критерии за апаратура и бройка медици, но не и измерване на качеството.
Не е учудващо, че съсловието с такова единодушие реагира на цялата здравна политика на министъра. Министърът не трябва да търси мотиви за противопоставянето на цялото съсловие в черни сили, бизнес планове, лобизъм, лекари, източващи касата, корпоративни интереси, защото единствената причина за тази реакция е самият той и противопоставянето му на съсловието с неговата политика.
Източник:http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/03/02/2716478_kakvo_misliat_lekarite_za_promenite_v_zdraveopazvaneto/