Д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в България:
Не може да се прави реформа без пари и набързо
Трудно ми е да кажа какво ще се случи от 1 април (когато здравната система трябва да заработи по новите правила – бел. ред.) след гласуването на Българския лекарски съюз да няма нов рамков договор, защото, ако се спазва Законът за здравното осигуряване, когато няма подписан нов договор, остава в сила старият, а здравната каса включва с анекс към него новите дейности. Ние няколко пъти предупреждаваме, че рисковете при тези галопиращи темпове на промени са големи, защото здравеопазването е една от сферите, в които трябва да се пипа с кадифени ръкавици. Именно защото системата е много деликатна, години наред се правеха опити за реформи, но без ясна концепция и цел, не се стигна до нищо работещо. Като оперативни мениджъри, въпреки че трудно може да става дума за мениджмънт, когато немотията е тотална, а дейностите не са остойностени, много пъти сме предупреждавали какви ще са последствията. Сега би трябвало темпото да се забави малко, колкото и да не е по волята на определени хора, но трябва да вложим разум в ситуацията.
Ние жалим здравната карта не за да правим напук, а защото тя изкарва от здравния сектор общинските болници, като на практика заличава първите нива на компетентност в основни специалности като неврология, хирургия, АГ и малка част вътрешните болести и така общинските болници ще загубят много пациенти. Говорихме с министерството, всичко остана така, както и досега. Убежденията ни, особено след решението на съда, е, че здравната карта е незаконосъобразна.
В момента в здравния сектор сме в ситуация на хаос, която няма аналог, откакто здравната каса съществува. Чакаме каква изненада ще ни поднесе следващият ден, не знаем ще има ли спешни кабинети, кой и как ще работи от 1 април.
Трябваше още в самото начало на сегашните промени, щом има воля за реформа, да се търси подкрепа на всички нива – на съсловие, на институции, на правителство и на всички парламентарни групи, да има всеобщ консенсус. Би трябвало да има три стандарта – за диагноза, за терапия и за документи, всичко останало са терапевтични ръководства. В момента в една болница водим над 500 документа – формуляри, образци, считаме ли, че това е нормално?
Нямаше да повярвам, ако някой ми беше казал, че за 1-2 години ще се опитваме да правим реформа в бедна България, без да се отделят никакви средства за попълване на дефицитите в системата. Има богати държави, които са направили реформи с огромна сума пари за пет години, а ние искаме за една година, без да дадем стотинка за това. Промените изискват време и поне няколко правителства, които да работят в синхрон и да кажем честно на обществото какво можем да направим с парите, с които разполагаме.
Източник:http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/03/02/2716478_kakvo_misliat_lekarite_za_promenite_v_zdraveopazvaneto/