Добрите пожелания на министър Петър Москов не могат да се превърнат в работеща здравна система
С пари, връзки и по милост – все още това са трите най-бързи начина да получиш внимание, качествена и понякога дори напълно безплатна здравна услуга в България.
Почти няма пациент, доволен от състоянието на здравната система, опашките, бумащината и допълнителните средства, които трябва да отделя над здравните вноски за прегледи, изследвания и лекарства. Няма и лекар, който да е щастлив от базовото заплащане в системата – един преглед по здравна каса струва по-малко от килограм качествено сирене – 9 лева, а средната заплата на лекар със специалност в държавна болница е 650 лв. за основа. Докато посещение във фризьорски салон в столицата може да стигне и 90 лв., за половината от тази сума всеки може да бъде прегледан в частния кабинет на повечето лекари-професори в България. Прочее, платените прегледи и изследвания важат и за децата, за които уж държавата обещава безплатно здравеопазване.
Плащанията на хората за здраве се увеличават всяка година – и формалните, и неформалните, а множество пациенти се опитват да намерят с питане най-добрия лекар и болница, защото както в много други държавни системи, статистиката куца. Никъде няма класация по качество на предоставяната услуга, брой успешни операции и терапии, излекувани напълно пациенти, липса на вътреболнични инфекции.
Здравната каса плаща за лечение колкото пари има и реално остойностяване на прегледите, операциите и изследванията няма. В същото време конкуренцията на пазара на здравни услуги е жестока – до момента държавата никога не е поставяла ограничение пред откриването на нови кабинети и болници, нито пък пред това лекарите да работят на по няколко места, за да получават прилични доходи. До какво води това – здравната система е джунгла, в която пациентът е оставен на чистата случайност дали линейката ще дойде навреме, има ли направления и в търсене на най-добрия лекар, а лекарите са оставени на способността си да оцеляват и да се развиват с мизерни доходи.
Всичко това не е ново, а всяко ново правителство и министър дават надеждата, че нещо ще се промени.
От края на 2014 г., когато е на поста, петият здравен министър в правителство на Бойко Борисов – д-р Петър Москов най-вече печели състезанието като вероятно най-дълго задържалия се на поста и с най-популярните и добре звучащи обещания за радикална реформа. Какво искаше той – равен достъп за всички, болниците да престанат да бъдат търговски дружества, здравната каса да не работи с всички клиники, а те да лекуват, а да не изпълняват нечий бизнес план, да има ваксини за бебетата и фармацевтичната индустрия да не му извива ръцете.
Москов обеща и много прегледи и изследвания, и достатъчно болнични легла и внимание за болните, и справяне с редовния дефицит на здравната каса (повече за конкретните обещания – тук).
Тестът какво реално ще получат пациентите, ще започне на 1 април. За тогава беше отложено влизането в сила на новите поправки в законите, които предвиждат здравната каса да не сключва договор с всички болници, да бъде намален броят на леглата и да бъде повишено качеството, да има повече направления за прегледи и въобще системата да предлага много повече за същите пари.
От 1 април трябваше да влезе в сила Националният рамков договор с Българския лекарски съюз (БЛС) за цените и обемите медицински услуги, които здравната каса ще купи, но въпреки обещанията за повече пари, лекарите отказаха да подпишат документа. Така изцяло от управляващите зависи какво ще се случва след тази дата.
Опита ли Москов реформа?
Едва ли някога здравен министър е бил толкова популярен и се е ползвал с такова доверие от съсловието, пациентите и въобще от обществото, колкото д-р Москов, който дори в един момент надмина рейтинга на Бойко Борисов. Москов е един от най-продуктивните обещатели на благини в здравеопазването и едва ли има някой, който да му отрече това.
При представянето на приоритетите си здравният министър министърът обеща спешно завършване на електронното здравеопазване, ясен ангажимент за реални промени в Спешната помощ и „медицината да се върне в българските здравни заведения и болниците, а търговията постепенно, но сигурно да отстъпва място на медицината“. В края на декември 2014 г. д-р Москов представи стратегия за реформи, в която най-общо обяви, че има рецепта да ограничи повикванията на линейките, да раздели плащанията на здравната каса на основен и допълнителен пакет, като за втория ще плащат частните фондове и обяви, че ще стимулира здравнонеосигурените да започнат да си плащат.
Малко по-късно министърът допълни, че от 2016 г. ще бъде въведен втори стълб на здравното осигуряване, всеки пациент да има своеобразен лимит от прегледи и изследвания в доболничната помощ, а ако те не са достатъчни, за тях ще плаща допълнителният фонд, като така се сложи край на липсата на направления. Освен това той обеща повече пари за младите лекари и болниците да престанат да бъдат търговски дружества, приватизация и свободен избор. В политическите програми на партиите беше записана демонополизация на здравната каса и тристълбов модел на здравно осигуряване.
Резултатите, обаче, съвсем не бяха реформа из основи. Напротив, стана ясно, че не само няма отделени средства, но и наличните в здравната каса не стигат и затова бяха въведени драконовски лимити за прием и плащане.
След няколко месеца в парламента се внесоха промените в Закона за здравното осигуряване, които регламентираха, че касата ще плаща основния пакет, а допълнителния ще се доплаща или ще има листи на чакащите. В проекта пишеше, че здравната каса вече няма да плаща, а ще закупува при най-добри условия услуги за пациентите. Парламентът одобри и концепция за здравни реформи до 2020 г., според която ще има реформи в Спешната помощ, задължителна национална здравна карта за броя лекари и болници по области, реформа в начина на оценяване на качеството и заплащане за качество и разделяне на медицинските услуги на три пакета – спешен, основен и допълнителен, както и мерки за задържане на лекарите в България.
Реформата започна със сливане на болниците в карето на столичната Медицинска академия и уволни директора на една от печелившите държавни болници д-р Дечо Дечев с мотив, че е против реформите. Другият уволнен директор беше на болницата, в която преди това работеше самият министър с мотив, че е загубил средства в затворената КТБ. Въпреки обещанието, че ще бъдат наказани и другите болници с изгорели депозити, това не стана.
Третият отстранен заради неразбирателство с министъра беше подуправителят на здравната каса д-р Димитър Петров, който е дългогодишен всепризнат експерт на лекарския съюз и водещ преговорите на съсловието с институциите. След тези три предупредителни изстрела, директорите на държавните болници, които са 65 на брой, напълно отказаха да коментират случващото се в сектора, освен с мажорен тон.
В крайна сметка сливане на държавни болници нямаше, сля се само администрацията на деветте университетски клиники в София, като ефект върху намаляването на разходите им и до момента не е оповестен. Единствената болница, чийто лиценз беше отнет през това време, беше частна клиника в Търговище за източване на касата през 2007 г.
Това, което се случи в последната година, е че Москов, който се отказа от заместник-председателското си място в ДСБ и не подкрепи минаването на партията в опозиция, прокара с помощта на Бойко Борисов и ГЕРБ идеите си през парламента. Приети бяха здравната карта, разделянето на два пакета и оценката на пациентите за дадена болница. Отложена беше приватизацията, която така или иначе беше предложена нескопосано, но за сметка на това Москов си запази правото да напише наредби за всичко, с които да придружи законовите промени.
Междувременно опозицията в парламента и АБВ оспориха двата здравни закони, с които се въвежда разделянето на пакетите и здравната карта, а правозащитните организации, сдруженията на частните и общински болници обжалваха пред Върховния административен съд методиката за здравната карта, голяма част от медицинските стандарти и почти всички наредби, написани от здравното министерство. Така в момента здравните промени висят във въздуха и на никого не е ясно как ще работи системата от 1 април.
Защо реформата заби?
Пороят от промени и нови идеи всеки ден или всяка седмица изглеждаха изключително популярни. Д-р Москов нито веднъж не обиди пациентите и болните хора. Към плащащите за здраве той имаше само няколко послания – че ще имат един свободен ден за профилактичен преглед и изказвания от типа „ако спрат цигарите и кафетата за три дни парите ще бъдат събрани здравните вноски“ или „щом имаш 16 лева да си платиш Интернета, значи имаш 16 лева да си платиш здравната вноска“.
За сметка на това, обаче, Москов се изправи фронтално срещу лекарското съсловие. Той започна война с „болничните шашкъни“, след това обяви, че „ако някой от тези директори на болници ми обясни, че трябва да се конкурират по административните си услуги, а не по качеството си на лечение, ще го бия с пръчки“. Министърът много пъти намекваше, че зад недоволството на съсловието стоят бизнес интереси и че представители на лобистки фирмени интереси и свързани с тях политически кръгове са притеснени от реформите в здравеопазването.
„В момента само в сферата на здравеопазването сме настъпили интереси за около 750-800 млн. лв. Директни интереси, които до този момент не са били в полза на общественото здраве, на данъкоплатците или на системата. Много хора пишат много неща“, коментира Москов. В крайна сметка той не назова поименно нито икономическите, нито бизнес интересите, нито посочи публично лекари или болници, които източват умишлено здравната каса.
С популярните мантри как в здравеопазването се краде и има нужда от здрава ръка, държавата не само не осигури честни правила за всички, но така централизира управлението на сектора, че всичко до последната санитарка зависи от правила, написани от министерството, които пак то контролира и от финансиране, което държавата е решила да отпусне от бюджета и събраните здравни вноски.
Проблемът на Москов се оказаха лекарите. Съсловието, което трябваше да провежда реформата и да обяснява промените, е дълбоко засегнато от обвинението в мошеничество, източване, обвинения в престъпление и настройването на пациентите срещу тях. На практика вотът на представителите му и декларацията срещу здравните институции на събора на БЛС, са кулминацията на недоволството на гилдията. Съюзът като цяло винаги е бил съгласен с каквито и да било промени и бюджети и е намирал мотив да подкрепи здравните министри. При Москов, обаче, не успя. Това поставя здравния министър в позицията да мести гробище – помощ отвътре не може да се очаква.
Какви промени са необходими наистина?
Ако някой има илюзиите, че здравната система може да заработи след толкова кръпки и без да се започне изграждането й отново и да се инвестира в основите й, наистина заслужава здравеопазването за средно 20 лв. месечна вноска, което получава в момента.
Няколко числа, които сочат основните проблеми. По цяло чудо и с огромните усилия на медицинските университети българското медицинско образование продължава да е на изключително високо ниво. Близо 1000 чужди студенти от цял свят учат в България. Над 90% от завършилите медицина млади лекари обаче заявяват, че искат да практикуват в чужбина и повечето го правят. Средната възраст на лекарското съсловие в България е 50 години. Всяка година над 500 лекари със специалност заминават да работят в ЕС. Средната работна заплата на лекарите продължава да е под 1000 лв., а на сестрите – под 500 лв.
Лични лекари не достигат с 400 на национално ниво, има цели области, в които липсват лекари-специалисти. Няма екипи на Спешна помощ и титуляри на спешните отделения в болниците, недостигът е около 1000 души и като цяло състоянието на системата е трагично. От общо 198 филиала на Спешна помощ, в над 40 не дежури нито един лекар. За преглед в спешно отделение държавата плаща на болницата 11 лева на пациент.
Това, което направи здравното министерство, е да закове в наредбата заплатите на младите лекари, които специалиризират на ниво, по-високо от докторите, при които се обучават. Мерки за задържане на доктори извън големите градове няма, освен предложенията на БЛС за задържане на работната сила в здравеопазването. Дори и затварянето на болници и легла се случва само заради липсата на медицински персонал.
Реформата трябваше да започне с ясна програма от какви специалисти има нужда системата и как да бъдат задържани да работят в България. Втората стъпка трябваше да бъде работеща Спешна помощ. И за двете са нужни инвестиции, но нито една от тях не е толкова сложна.
Следват оценка на качеството и реални критерии за оценка на медицинската услуга, пациентската усовлетвореност и остойностяване на труда на медицинските специалисти. Рейтинги и класации за най-добрите лекари и болници има десетки, самото съсловие е решено също да се самооценява. Тази енергия би трябвало да бъде канализирана и да има институция, която да публикува рейтинги, като е добре тя да бъде независима, а не държавна.
На основата на качеството и ясната стойност на лекарския труд би могло да се пристъпи към следващите цели, които фигурират в програмите на политическите партии – приватизация на лечебните заведения и демонополизация на здравната каса. Ясно е, че държавата и общините не управляват добре клиниките си и дълговете към доставчици доближават половин милиард лева. Само разликата в цените на кетъринга за пациентите на най-голямата частна болница и една от софийските държавни клиники е четири пъти в ущърб на втората.
Приватизацията на клиниките ще даде стимул на собствениците да ги управляват по възможно най-добрия начин и да предлагат най-добрата услуга, за да бъдат предпочетени от пациентите. Повече от една здравна каса пък ще даде възможност на осигурените да избират къде да се осигуряват на база на най-доброто съотношение цена – качество.
В качеството й на най-голям собственик на болници, държавата няма място да определя кой да работи на пазара и по какви правила, нито пък да контролира конкурентите си.
Това, което се случва в момента, е точно обратното. Определя се произволен бюджет на здравната каса и после започват да се измислят правила, с които да се вмести в него търсенето на здравни услуги. В момента няма пазарна реформа, която да е от полза за пациентите и лекарите и това се случва вече 15 години. Разбира се, няма доволни, освен срещу пари, с връзки и по милост.
Източник:http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/03/03/2716461_mnogo_vi_zdrave/?sp=1#storystart