Трима български лекари, заминали да практикуват в САЩ още в началото на 90-те години на миналия век, се връщат в България. Засега – само временно, но с тенденция за окончателно завръщане. Това стана ясно от репортаж на БНТ.
Тримата се запознават по време на студентските си години у нас, а след това пътищата им се разделят. Д-р Иван Киров, който е четвърто поколение лекар, напуска страната през 1992 г. В момента е светило в областта на детската хематология. За себе си разказва: „Аз съм четвърто поколение лекар в България. Моят баща, покойният проф. Иван Киров се шегуваше, че тъй като в нашето семейство няма хора с особени таланти, артистичност, ние ставаме лекари“. Отбелязва, че за тези години е успял да се докосне до „най-изтъкнатите върховни институции в САЩ в областта на медицината“. Споделя и впечатленията си след започване на работа в Щатите: „Независимо от моето потекло и 15-те години, прекарани в България, това беше ново за мен – уважението към пациента, респекта, вниманието. Тези хора, които печелят много пари в Америка – наистина, лекарите са много добре заплатени – те знаят, че са там заради пациента, а не заради себе си, и нямат самочувствието на богове, когато преглеждат болния“.
Д-р Хеси Антов пък си спомня: „Искахме да проверим на какво сме способни. Беше много безгрижен живота ни, но много затворен и много безперспективен. Ние не знаехме всъщност какво можем и какво не можем.“ Постепенно разбират на какво са способни: „Разбираш, когато започваш да си търсиш работа, когато не знаеш език, когато започваш да се състезаваш с най-добрите и най-силните, когато, за да си по-добър, трябва непрекъснато да си по-иновативен и по-амбициозен, и изведнъж някак си хоризонтът се открива пред теб и разбираш, че можеш и повече, и повече“, казва д-р Антов.
„Първоначалният процес на доказване беше сложен и дълъг. Разбира се, минава се през приравняване на изпитите, взимат се бордове и т.н.“, припомня си и д-р Симона Краев, а д-р Антов я допълва: „Например, в моя случай тези, които ме научиха как да работя с компютър, защото аз го гледах като пишеща машина, ме издигнаха, и аз им станах началник – и все по-голям, и все по-голям. И никой от тези хора не се обърна нито веднъж да ми каже – Хеси, ти помниш ли, когато ти помагахме да щракаш по клавиатурата“.
Д-р Симона Краев днес е водещ специалист в света на превенцията на рака на млечната жлеза. Хеси Антов ръководи едно от най-важните болнични отделения в Южна Калифорния.
И тримата лекари имат пълен график за месеци напред. Докато се изкачвали там, на Запад, гледали и какво се случва на Изток, в родината. „С възрастта носталгията ни връща назад“, обяснява д-р Киров. „В един момент решихме, защо да не върнем тези знания и умения, които сме придобили, там, откъдето сме тръгнали“, казва д-р Краев. „Върнахме се – всъщност не окончателно и завинаги – но се върнахме, защото след толкова години работа в медицинския свят решихме, че имаме какво да споделим, какво да дадем, и не на последно място, защото мисля, че открихме ниша в България и доста възможности“, допълва ги д-р Антов.
Основават заедно медицински център. Искат да покажат американския модел на лекуване. Твърдят, че въпросът не е само в средствата, а най-вече в отношението.
„Според мен проблемите в българската медицина до известна степен са в отношението към пациента“, посочва д-р Краев, а д-р Киров отбелязва: „Болният е този, заради който ние сме там. И ако го няма пациентът и ние не му предоставяме необходимото внимание, ние сме нищо.“
Обещават след време да се върнат трайно тук. Преди това ще вложат всичките си усилия в България да има едно място, където пациентът да е център на системата, а не нейна функция. Надяват се да повлекат крак.
Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/trima-balgarski-lekari-20-godishen-stazh-sasht-63459