Ръководството на БЛС изпрати до министъра на здравеопазването д-р Петър Москов писмо с предложения за промени в някои текстове от Наредбата за критериите, по които РЗОК ще избират с кои лечебни заведения да сключват договор. Становището е публикувано на интернет страницата на Лекарския съюз.
Съсловната организация обръща внимание, че по документа ще бъде направено класиране на болниците, но не предлага методика, по която след това директорите на районните каси ще определят договорните партньори. Ето защо Лекарският съюз предлага въпросната методика да бъде създадена от работна група, в която да вземат участие всички заинтересовани страни. От БЛС също така предлагат след като това бъде направено тя да бъде приложена пилотно в пет области. Според лекарите едната от тях задължително трябва да е София-град, а другите – голяма, средна и малка, както и област с медицински университет. От съсловната организация също така изказват известни съмнения, че начинът, по който директорите на РЗОК ще избират договорните партньори не е достатъчно прозрачен.
БЛС отбелязва, че наредбата не дава яснота как ще бъдат оценявани обединенията от лечебни заведения. Задава се въпроса дали тяхната оценка ще механичен сбор, дали ще е отделна оценка за членуващите в обединението болници или механизмът ще е друг. Лекарите предлагат в случая да се вземат под внимание по-високите нива на компетентност, наличието на комплексност и използваемостта на леглата.
От лекарския съюз искат при определяне на коефициента на всяка болница да има още няколко допълнителни критерии, които да им носят точки. Един от тях например е наличието на спешно отделение с първо ниво на компетентност. В мотивите лекарите са посочили, че след приемането на стандарта „Спешна медицина“ има гратисен период през който все още ще съществуват такива отделения. Според тях изключването им от критериите ще ощети част от болниците.
БЛС посочва, че е необходимо прецизирането на няколко показателя за определянето на точките на лечебните заведения. Един от тях е например броят на отделенията и клиниките с 24-часов режим на работа. Тяхното предложение е точките да бъдат увеличавани спрямо броят на въпросните звена. В сегашния вариант точките са 2, а искането е да се дават също така 3 или 4.
Подобна е ситуацията и при осигуряването на комплксност, където точките трябва да са до 4. При този критерий ще се следи брой на разрешените дейности по различни клинични медицински специалности, по които има разкрити болнични структури.
Прецизност се иска и при оценката на това кое ниво на компетентност има структурата за интензивно лечение на лечебното заведение, посочват от БЛС
От съсловната организация отчитат, че сред критериите не е коректно да се отчита 24 –часовата работа на болничната аптека. Според тях достатъчен показател е нейната наличност, защото нуждата от медицински консумативи и лекарства в болницата може да се задоволява от спешните шкафове.
В този дух е и предложението на Лекарския съюз за критерия „наличие на лаборатория“. От там отбелязват, че няма нормативно изискване, което да налага наличието на лаборатории с 3 ниво на компетентност. Според лекарите дефиницията следва да се основава само на липсата или наличието на такава лаборатория.
От БЛС настояват също така за прецизиране на показателя за обем и сложност на извършените по клиничните пътеки дейности, който ще носи допълнителни точки на лечебните заведения. Предлага се също така да се увеличават точките спрямо броя на лекарите, които са дежурни в клиниките с 24-часов график. Според БЛС по този начин лечебните заведения ще имат интерес да привличат повече специализанти. Съсловната организация освен това смята, че при критерият отдалеченост на болницата параметърът 60 км е твърде голям. Тяхното предложение е разстоянието да бъде 35 км.
http://www.zdrave.net/news/novini-210/bls-naredbata-kriteriite-koito-rzok-shte-sklyuchvat-63348