Леглата за продължително лечение трябва да са седем пъти повече
България има необходимост от 35 316 болнични легла за активно лечение. Това стана ясно от думите на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов, който днес представи пред журналисти националната здравна карта. Според изнесените от него данни в момента активните легла са 38 334. От проекта на картата излиза, че така излишните легла са малко над 3000.
Д-р Москов поясни, че няма нужда тези легла да бъдат закривани. Според него те биха могли да бъдат преструктурирани в легла за продължително лечение. Според него няма да има проблем това да се случи, защото лечебните заведения ще намерят финансови стимули да го направят. Той поясни, че се планира от 1 април с новия рамков договор да бъдат създадени три клинични пътеки за продължително лечение и рехабилитация. Става въпрос за лечение на инсулти, инфарктни и пациенти след коремни и ортопедични операции.
Министърът отбеляза, че в момента леглата за продължително лечение са твърде малко – едва 1,8% от общия брой. Планира се те да бъдат около 13%.
От данните, записани в здравна карта става ясно, че най-голям е излишъкът от активни легла в хирургията. В момента наличните са 10 561, а проектът предвижда те да бъдат 8 665. По-голям е и броят на терапевтичните. Сега той е 18 058, а според здравната карта необходимият брой е 17 018. Малко по-висок е и броят на АГ-леглата – 3533 при необходими 3339. Подобно е и положението при интензивните. Техният брой в момента е 1767, а има нужда от 1717.
Съществено здравната карта показва, че има необходимост от разкриването на неголям брой легла от някои специалности. Д-р Москов даде пример с педиатричните легла, които в момента са 4435, а има нужда от 4577.
Министърът посочи, че при определянето на необходимия брой легла като цяло са гледани средните стойности за Европа. Там той е 4 на 1000 души. При нас обаче, коефициентът е 4,9 на 1000. Д-р Москов обясни, че е гледана използваемостта на леглата и затова цифрата е малко по-висока. Той увери, че при определянето на техния брой по области е взета под внимание миграциите на пациенти от едни области в други. По думите му, не би трябвало да има проблем с достъпа на пациентите до медицинска помощ в различните региони заради закриването или преструктурирането на легла.
Д-р Москов отбеляза, че целта на здравната карта не е да определи кой и защо трябва да бъде договорен партньор на НЗОК. Той заяви, че тя няма финансови функции, а трябва да определи какви са потребностите на населението от медицинска помощ в различните региони. По думите му няма никаква логика в изказвания, че заради здравната карта ще бъдат закривани частни болници. Той отбеляза, че няма никакъв проблем частната болница да сключи договор с НЗОК, ако покрива необходимите критерии, а някое друго лечебно заведение, с друг вид собственост, което не отговаря на критериите, да не сключи. Министърът също така коментира, че това колко лекари има в дадена болница не е предмет на регулация на картата.
Междувременно д-р Москов добави, че държавата ще се опита са стимулира разкриването на държавни болнични структури в регионите, където има липса на такива. Той отбеляза, че министерството ще подготви план, за създаването на такива структури, но добави, че това няма да стане бързо.
От здравната карта също така става ясно, че е необходимо да има осигуреност откъм медицински сестри минимум 150 на 100 000 души. Д-р Москов заяви, че решаването на проблема с дефицита на тези кадри трябва да е свързан с цялостна образователна стратегия.
Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/blizo-3000-legla-aktivno-lechenie-izlishni-pokazva-63317