Доц. Иван Костов е директор на столичната Първа САГБАЛ „Св.София”.
Доц. Костов, очевидно е, че през последните години темата за нарастващия брой цезарови сечения като метод за родоразрешение придобива все по-голяма острота и предизвиква множество нееднозначни оценки. Имате ли обяснение за причините, къде сме ние в сравнение с другите страни?
По брой на цезарови сечения като тенденция България се нарежда на едно средно място в Европа и със света, ако се сравняваме с развитите държави, защото в тях има прекомерен брой оперативни родоразрешения. Докато в държавите с по-ниско икономическо развитие – в Африка, Азия, някои страни на Южна Америка, има по-малък брой цезарови сечения, поради простата причина, че хората не могат да си го позволят и системите не могата да си го позволят, защото е по-скъпо от нормалното раждане. Така че цезаризмът при нас е около 38%-40%, което е доста. Според СЗО 15% е златна цифра за броя на цезаровите сечения от броя на ражданията.
Няколко думи за динамиката?
Цезаровите дечения нарастват всяка година, като темпото е с няколко процента от общата бройка. Така ако преди 10 г. са били 25%, вече са 37%-38%, т.е. има един непрекъснат ръст. Това се обяснява и с нарастващия брой частни болници , където процентът цезарови сечения е доста по-голям отколкото този в общинските и държавните болници. Не на последно място фактор е и това, че българският пациент, в случая пациентката, започна да си търси правата по съдебен ред. А, както казва максимата, нито един лекар няма осъден затова, че е направил цезарово сечение, но има много осъдени затова, че не са го направили. Затова лекарите предпочитат да се осигурят.
Цезаровото сечение е съпътствано с всички рискове, с които се съпътства една голяма хирургична операция с отварянето на корема, а те са кръвозагуба, оперативни усложнения, инфекции и т.н. Включително има рискове и по отношение на бебето. Счита се, че когато бебето се ражда чрез тази интервенция, а не минава през костния родов канал, за да му се изцедят дробовете, то не може да продиша по най-добрия начин. Затова имаме по-често случаи на бебета в интензивни отделения след цезарово сечение, отколкото след нормално раждане. Разбира се, и естествените раждания, и цезаровите сечения имат своите плюсове и минуси.
Достатъчно адекватен ли е нашият национален стандарт по акушерство и гинекология?
Да, напълно. Той е абсолютно адекватен, модерен и релевантен на европейските и американските стандарти.
В достатъчна степен ли в него е разписана антикоагулантната профилактика?
Да, най-често това е профилактика с нискомолекулни антикоагуланти, има я заложена в стандарта и се прилага. Считаме, че в момента, разписана по този начин, тази профилактика е напълно адекватна.
А в достатъчно степен ли стандартът ни е съгласуван и съобразен с останалите специалисти – неонатолози, хирурзи, интензивисти и т.н.
Да, категорично. И като погледнем женската смъртност – майчината смъртност, тя не се отличава от средноевропейската.
Моля Ви за една прогноза – ще нарастват ли оперативните родоразрешения у нас през следващите години?
При всички случаи ще нарастват. Това ще оказва влияние и върху финансите на системата, т.е. върху финансите, които трябва да се отпускат от фондовете.Трябва да отбележим, че парите, които касата отпуска за тази клинична пътека са недостатъчни. На фона на средноевропейските пари, парите за раждане у нас са 7 пъти по-малко. И всичко това е за сметка на лекарския труд, най-вече. А за да гоним същото качество, е нормално в тези пазарни времена да има по-добро заплащане.
Неотдавна представихте на симпозиум идеята ви за стратегия, насочена към намаляване на броя на ненужните цезарови сечения. Кои са опорните точки в нея?
Стратегията, за която говорим, е насочена главно към просвещаване на бъдещите майки за рисковете от цезаровото сечение и особено за повторно раждане след цезарово сечение, защото там идват най-сериозните рискове, а те са: плацента превия, руптура на матката, враснала и прораснала плацента през стената на матката. Аз предлагам да се въведе едно унифицирано информирано съгласие, което да се предоставя особено когато цезаровото сечение е по желание или за него няма абсолютни индикации. Така майката ще бъде запозната с всички рискове, особено при повторно раждане след цезарово сечение. Разбира се, вътре трябва да бъдат упоменати и рисковете при първо цезарово сечение, както и рисковете за бебето.
Ако трябва да обобщите, какво най-много липсва на нашето майчино здравеопазване, за да се развива то в синхрон с добрите световни практики?
На първо място трябва да има повече пари в системата, за да бъдат стимулирани жените да раждат. Имаме много сериозен отрицателен прираст, нацията се стопява изключително бързо. 2015 г. е рекордна с ниската раждаемост за последните 50 години. В същото време смъртността е много висока, населението застарява. Така че, политиците трябва да измислят механизмите за стимулиране на раждаемостта. Другите мерки са осигуряване на качество в проследяването на бременността, раждането и постнаталните грижи.
Източник:http://www.zdrave.net/news/gost-zdrave-net-213/dots-ivan-kostov-nas-otdelyat-7-pati-malko-63226