Когато през 2006 г. влиятелният сенатор от Илинойс Барак Обама публикува т.нар. The Genomic and Personalized Medicine Act и заделя 150 милиона долара за научни изследвания, едва ли някой предполага, че от това ще излезе милиарден бизнес, пише в. „Капитал“.
На 20 януари 2015г настоящият президент на САЩ лансира инициативата си за прецизна медицина и даде официален старт на уникална надпревара за създаване на скъпи и много ефективни лекарства, базирани на познанието за човешкия геном.
Европа също финансира откриване и налагане на лекарства за персонализирана терапия заедно със задължителната съпътстваща диагностика. Оборотите и на фирмите, производители на лекарства, и на компаниите, осигуряващи реактиви за молекулярна диагностика, са милиардни.
Засега повечето лекарства за персонализирана терапия са в онкологията, но постепенно навлизат решения и за хепатит С, някои редки болести например муковисцидоза, фамилна хиперхолестеролемия и т.н.
Около 40% от новоразработените медикаменти, които ще влязат на пазара през следващите 5 години, са с потенциал за приложение в персонализираната медицина, както и над 70% от новите лекарствени продукти в онкологията, твърди изданието.
За същия период се очаква ръст на инвестициите в тази област с 33%, а броят на лекарствени продукти за прицелни терапии да нарасне с 69%. Очевидно е, че т.нар. pipeline за медикаменти и респективно съпътстващата диагностика в сферата на персонализираната медицина е впечатляващ.
Онкологичните лекарства са двигателите на покачването, като тенденцията е трайна, защото основният фактор за ръста са иновативните лекарства за прицелни терапии.
Що се отнася до България, страната ни е доста напред в това отношение в сравнение с повечето си съседи. На пазара са налични почти всички медикаменти за персонализирана терапия, като над 70% от тях са изцяло реимбурсирани от НЗОК.
Съпътстващата диагностика също е безплатна за пациента, но се финансира по други механизми. Има добре структурирана и диалогична Асоциация за персонализирана медицина, която активно работи с институциите и лидерите в индустрията. От няколко месеца работи и система за висококачествени течни биопсии.
През последните три години средногодишно около 130 млн. лв. се реимбурсират за персонализирана терапия от НЗОК, като сумата за 2015 г. се очаква да надхвърли 150 млн. лв. Приблизително 14 млн. лв. са средствата за съпътстваща диагностика.
През 2016 г., при запазване на средногодишния възходящ тренд, се очаква разходите на НЗОК за персонализирани терапии да надхвърлят 185 млн. лв.
Терапевтичната палитра в България се разширява ежегодно, както и диагностичната. От гледна точка на инвестициите в този комплексен процес практиката в последните години утвърждава надеждни партньорства между водещите производители на молекулярно диагностични реактиви и производители на иновативни лекарства за прицелни терапии.
Терапевтичният ефект е тясно зависим от качеството на диагностиката, като отговорно можем да твърдим, че у нас този процес през последните две години е обезпечен ресурсно, кадрово и технологично.
Налице са няколко високотехнологично оборудвани лаборатории в страната, които по нищо не отстъпват на добрите европейски образци. Можем да се гордеем с относително бързото време за изработване на генетична диагностика.
Основните проблеми на персонализираната терапия са:
Фрагментираност на процеса – нерядко биологичните проби прекосяват цялата страна, за да бъдат генетично изследвани.
Наличието на относително нисък контрол в някои лаборатории, работещи т.нар. LDT-lab developed tests – където няма контрол върху качеството на отговорната диагноза.
Недостатъчно високо квалифицирани специалисти в сферата на медицинската генетика и особено молекулярната патология.
Липсата на регламент и адекватна регулаторна рамка, обезпечаваща правилното провеждане на лечебно-диагностичния процес, регулациите определено изостават спрямо навлизането на технологиите, който проблем е в процес на разрешаване и в рамките на ЕС.
Все още висок процент човешка грешка в някои етапи на процеса поради недостатъчната информираност на работещите в здравната ни система като цяло, липсата и на референтни структури, които да са достатъчно информативни и да подпомагат практиката в този сектор;
Липсата на проследимост на процеса, което включва липса на данни за съпътстващата диагностика в информационните системи на лечебните заведения и респективно предписаните прицелни терапии.
Липсата на адекватни статистически анализи за медико-икономическия ефект от прилагане на персонализираната медицина в България.
Оскъдното количество научни проекти в сферата на персонализираната медицина и липсата на интерес от страна на научните звена за генерирането на идеи в тази насока.
Възможни начини за решаването на трудностите са следните:
Реформирането на системата и промяна в регулаторната рамка.
Повишаване на информираността на работещите в здравния сектор по отношение на персонализираната медицина и въвеждане на гражданите като активен участник в контрола на тяхното здраве.
Разширяване на обхвата на оценката на здравните технологии при лекарствата за прицелна терапия чрез включване на съпътстващата диагностика.
Въвеждане на електронно здравеопазване, което ще гарантира създаване на надеждни бази данни за персонализираната медицина у нас.
Персонализираната медицина в България се развива с много добри темпове през последните две години, се пише още в изданието. Разбирането на институциите за ползите и бъдещето на персонализираната медицина е изключително адекватно.
Очертават се и лидери на пазара, които са основният двигател на процесите и са част от решенията на проблемите. Очакваният медико-икономически ефект от правилното прилагане на персонализираната медицина у нас е комплексен.
От една страна, по-добър терапевтичен ефект за пациента и от друга – по-ефективна здравна грижа от гледна точка на баланса между цена и качество.
Участниците в процеса, наречен българска персонализирана медицина, очакват с интерес и надежда предстоящите промени в няколкото основополагащи закона в българското здравеопазване.
Те могат или да подредят допълнително пъзела, или да го объркат окончателно. Материалният интерес обаче ще остане съществен и в двата случая, се заключва в статията.
Източник:http://medicalnews.bg/2016/01/20/%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B2/