Или как реформата „Москов“ ще промени българското здравеопазване
2015 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg „Икономиката през 2015 г.“
Здравни пакети, лекарствени отстъпки, болнични лимити – това бяха ключовите думи, които характеризираха започналата през 2015 година здравна реформа „Москов”.
Заболяванията, платени от Националната здрвноосигурителна каса (НЗОК), вече са групирани в два здравни пакета, има лимит на дейностите, извършвани от болниците, фиксирани бюджети, както и нов начин за финансиране на лечебните заведения. Ще има и нова Национална здравна карта, както и отстъпки за лекарствата, дадени от фармацевтичните компании на НЗОК.
Всички тези промени бяха прокарани чрез два ключови здравни закона – Закон за здравното осигуряване и Закон за лечебните заведения. Те бяха съпроводени с големи очаквания и с много съмнения – не само от пациентите, но и от лекарите, от експерти, от изпълнителите на медицинска помощ, от самите народни представители дори.
През изминалата година реформата „Москов” получи разнородни определения – „реформа на две скорости”, „реформа наопаки”, „подновена илюзия за реформа”. Повечето специалисти от съсловието обаче са на мнение, че това не е сериозна, цялостна и смислена реформа за усъвършенстване на здравноосигурителния модел, така че системата да предлага по-добра здравна услуга на здравноосигурените граждани. Повечето предложения на министъра реформатор срещаха сериозна съпротива отвсякъде и трудно се промъкнаха през парламента с подкрепата на премиера.
С изключително спорен ефект са не само двата здравни пакета – основен и допълнителен, но и въвеждането на лимити за болниците, новия начин за финансирането им, промените в лекарствената политика, здравната карта и на практика почти всичко предложено от министъра на здравеопазването.
Здравна реформа с отложен старт
Въпреки убеждението на министъра, че реформата ще бъде задвижена от началото на 2016 г.,времето не беше достатъчно за приемането на всички нормативни актове, така че истинското начало на промените се отложи за 1 април 2016 година, когато трябва да бъде подписан и Националният рамков договор. През първите три месеца на новата година системата ще работи по старите правила.
Очаква се от началото на април да влязат в действие двата пакета здравна помощ, Националната здравна карта, която определя броя на болниците и кои от тях ще работят с НЗОК. Очаква се в сила да влязат и най-новите промени в лекарствената политика, системата с пръстовия идентификатор, който ще служи за прием в болница и за купуване на лекарства, реимбурсирани от НЗОК, в аптеките.
Пакетите „Москов”
Двата здравни пакета, платени от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), бяха одобрени през лятото, но окончателният вариант на наредбата беше оповестен едва в края на годината. Дългоочакваният документ от близо 400 страници показва, че дейностите от основния пакет ще се изпълняват без отлагане във времето. А тези от допълнителния – по медицинска преценка могат да бъдат планирани за изпълнение за след два месеца.
Според окончателния вариант на наредбата 198 са клиничните пътеки в основния пакет – диагнози от кардиологията, онкологията, детското и майчиното здравеопазване, инфекциозните болести, неврология, неврохирургията. Пациенти с тези диагнози ще бъдат приемани незабавно в болница. 60 пътеки попадат и в основния, и в допълнителния пакет, като според тежестта на заболяването ще се преценява дали пациентът трябва незабавно да бъде приет за лечение или то може да бъде отложено. Тук попадат диагнози от гинекология, УНГ, гастроентерология, очни болести и др. Само три пътеки, свързани с козметични интервенции като отстраняване на белези и кожни дефекти, попадат изцяло в допълнителния пакет.
Постижение за лекарския съюз беше, че за лечението на заболяванията от основния пакет няма да бъдат налагани финансови лимити на болниците. Но все пак за пътеките и състоянията в допълнителния пакет ще има финансови ограничения.
Още при дискутирането на пакетите идеята бе обвита в съмнения. Разделянето на досега съществуващия здравен пакет на две е хубава идея, но ако предварително е налице демонополизация на НЗОК, защото сега няма пазар на здравни услуги и е налице елемент на субективизъм, атакуваха експерти.
Пакетите са с изключително спорен ефект и няма да спестят средства на Касата, нито ще направят достъпа до медицинска грижа по-лесен и по-качествен, казаха други. Пакетите залагат отлагането на вземането на направления, което слага край на свободния достъп. Наред с това пациентите по така предлагания модел ще бъдат дискриминирани по диагноза. А в крайна сметка едва няколко пътеки и процедури са в допълнителния пакет, което обезсмисля разделянето.
Съдържанието на двата здравни пакета, както са регламентирани, няма да доведе до сериозни реформи, смята и Даниела Дариткова, председател на здравната комисия в парламента. При така разписаните пакети няма да се случи очакването за допълнителен източник на финансиране на системата. Причината е, че доброволните здравноосигурителни дружества не са включени с надграждащо финансиране върху това, което осигурява Здравната каса. Наред с това се натоварват лекари и болници с решението кое лечение може да бъде отложено във времето и кое не.
На практика за пациента остава неясно ще чака ли за лечението си или ще го получи веднага. Излиза обаче и друг въпрос – дали болницата, в която досега се е лекувал, ще продължи да има договор с Касата или пациентът ще трябва да търси друга клиника, за да се лекува безплатно.
Кои болници ще работят с НЗОК
Една от най-оспорваните предлагани промени е свързана с новата Национална здравна карта. Именно тя трябва да определи необходимостта от лечебни заведения по места. Изготвянето на здравната карта ще посочи и с кои болници Касата ще сключва договор, защото от догодина в райони с много болници и медицински центрове Здравната каса ще финансира само част от тях, а не всички, както досега. А кои ще работят с НЗОК и кои – не, ще зависи от критерии, които здравното министерство трябва да изготви, но засега не са ясни. Ето как в началото на 2016 година все още не е ясно къде здравноосигурените ще могат да се лекуват по Здравна каса.
Възможно е с новата здравна карта от догодина много болници да останат без финансиране от здравния фонд. Мярката ще ограничи избора на болница, защото пациентите ще трябва да се пренасочват към лечебни заведения, които ще работят с НЗОК, ако искат да се лекуват безплатно.
Друга новост за болниците е, че те ще могат да бъдат санкционирани при неудовлетвореност на пациентите. По телефона пациентите ще могат анонимно да споделят дали са доволни от лечението, което са получили в дадена клиника. Ще се правят телефонни интервюта с изписани три месеца по-рано от лечебното заведение пациенти. Данни за тях ще се предоставят от НЗОК, като информацията за пациента ще съдържа името му, телефонния му номер и лечебното заведение, в което се е лекувал.
Нова година – нов модел на финансиране на болниците
Последната предложена идея за нов модел на финансиране на лечебните заведения не е свързана с добре познатото досега предложение за смяна на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи, което се натяква от години. През първите три месеца на 2016 г. ще се работи със “старите” фиксирани бюджети. Очертава се от началото на април 2016 година новият модел за финансиране да бъде базиран на приходите на болниците за предходната година. На тяхна база ще се изчислява средна стойност на клинична пътека на един пациент, преминал през съответната болница, върху която ще се начисляват различни надбавки, например за 24-часово дежурство, клас на апаратура и др. Целта на този подход е да се плаща за лечение на пациент, а не за финансиране на структура, разясни министърът на здравеопазването Петър Москов.
И догодина ще се повторят проблемите в болничната помощ, смята обаче Даниела Дариткова, защото новият механизъм е основан на плащането по клинични пътеки. Най-важната цел обаче, която би трябвало да се постигне догодина, е извеждане на част от дейностите от болничната в доболничната помощ, което на този етап не е напълно ясно как и дали ще се случи, но е сигурно, че само така в болница ще попадат пациентите, които нямат друга алтернатива за лечение.
Здравна реформа с лимит
Въвеждането на лимити в болничната помощ се оказа един от най-горещите и спорни моменти в предлаганата реформа. След като кабинетът реши извършената над зададения лимит дейност от лечебните заведения да не се заплаща, на практика предложението бе разкритикувано от всички участници в здравния сектор. Става въпрос за прочутото Постановление 57 на Министерски съвет, с което се наложиха точно определени бюджети на болниците. В документа бе записано, че дейност, която надвишава предвидената финансова рамка, няма да бъде платена от НЗОК. Много лечебни заведения надвишиха поставените им лимити и въпреки че касата регистрира надлимитната дейност като извършена, тя не я плаща.
Бяха заведени и редица дела от частни клиники. Дали Касата ще плати, не е ясно, но е сигурно, че докато чакат изработените си средства, болниците отлагат плащания към доставчиците, някои връщат или отлагат преглед на пациенти. От Българския лекарски съюз пък настояха, че ако парите не бъдат изплатени, най-вероятно лечебни заведения за болнична помощ ще си търсят правата през съда.
Трансформации и в лекарствената политика
Несъмнено най-сериозната стъпка относно лекарствената политика бе въвеждането на задължителни отстъпки, които фармацевтични компании са длъжни да дават на Здравната каса. Целта – да се спести публичен ресурс. Предложението предизвика разгорещени дебати и раздели фармацевтичната индустрия на два лагера в спор дали отстъпките следва да са задължителни за всички притежатели на разрешителни за употреба или само за иновативните компании. В последна сметка производителите на медикаменти без аналог ще дават отстъпки. Този процес дори вече започна, генерирайки допълнителен приход за Касата от около 50 милиона лева само до края на 2015 година. Недоволството сред индустрията обаче остана и фирми дадоха заявка, че
Друга промяна въвежда от февруари таван на доплащането за лекарства. Целта е пациентите да доплащат по-малко за покриваните от Здравната каса лекарства. Наредбата обаче отново създаде напрежение и пациенти поискаха преразглеждане. Новите правила изискват пациентите да не могат да доплащат повече от 60% от стойността на най-евтиния медикамент в група. Ако спорните текстове не се променят, пациенти с масови заболявания ще трябва да сменят терапията си с по-евтина, ако искат Здравната каса да плаща някаква сума за лечението. Пациентските организации определиха това като ограничаване на правото на достъп до определени медикаменти и също дадоха заявка, че ще отстояват статуквото.
Като цяло активността на управляващите през годината по отношение на промяна на здравеопазването у нас без съмнение беше голяма, а стъпките – не съвсем прозрачни и последователни, дори хаотични и на прокарани на ръба. Ето защо в края на годината остана общото впечатление, че така зададената реформа няма да подобри здравния статус на българина, че ключовите стъпки към по-добро здравеопазване не се случват за сметка на стремеж към чисто фискални цели. Като че ли промените, направени в най-важните здравни закони, преследват единствено оптимизацията на ресурса, а не качествено и достъпно лечение за всички.
Източник: http://www.investor.bg/analizi/85/a/zdravnata-sistema-v-tyrsene-na-resheniia-208694/?page=2