Реформата в здравеопазването стана факт по идея на настоящия здравен министър Петър Москов. Базата ѝ беше разделянето на две на т.нар. здравен пакет – на основен и допълнителен пакет. Идеята беше оспорена от БСК и КНСБ, но по различни мотиви. Бизнесът в лицето на БСК видя засилване на монопола на НЗОК, а синдикатите се опасяваха, че с основния пакет хем ще продължат да се увеличават парите за здраве, хем с допълнителния много пациенти ще трябва да чакат и ще плащат под масата да не го правят.В крайна сметка възраженията не бяха достатъчно силни и настоятелни, като още в началото на лятото разделението на здравните пакети беше прието. БСП поиска президентско вето, тръгна да събира подписи срещу реформата, за да я дава на Конституционен съд, но нищо не се получи. А в края на годината вече стана ясно, че в основния пакет влизат 198 клинични пакети, т.е. минимално количество остават само в допълнителния, но пък 122 присъстват и в основния, и в допълнителния пакет, което веднага повдига въпросът – ще се преценява ли справедливо дали да бъдеш лекуван веднага, без да плащаш или ще бъдеш отлаган, защото не си спешен или просто някой иска повече пари, за да ти обърне внимание? И как основният пакет ще бъде на 100% покриван от НЗОК, ако има лимити и догодина? А такива можело да няма, но може и да има. Москов обаче обеща друго – щом си в основния пакет, няма да чакаш за направление, всичко ще става по електронен път – от 1 април догодина, когато реформата тръгва с новия Национален рамков договор. Вторичните здравни реформи – болниците и НЗОК Отделно обаче имаше и куп други, вторични промени, касаещи самата здравна система по същество или отделни съсловия. С тях трябваше да бъде спряно постоянно увеличаващите се средства за вечно гладната здравна система като абсолютна стойност. Москов настояваше за всичко, облягайки се на анализ на Световната банка, според който хем всяка година плащаме повече, хем получаваме по-малко като здравеопазване. Ако я караме така, догодина ще има дефицит от 500 млн. лева, предупреди здравният министър. Друг важен елемент касае болничната структура. На първо място дойде идеята за обединения, специално на онокологични центрове. Аргументът – нямало нужда при лечение пациентът да ходи до различни лечебни заведения според различната фаза на третиране. Заради това имаше масови протести в цялата страна – например в Шумен и в Русе, където Москов лично ходи да убеждава хората в правотата си и успя, като обеща, че в Закона за лечебните заведения ще се взема предвид това, което казват от болниците, но комплексното лечение ще стане факт. Особено важна промяна за лечебните заведения е т.нар. Национална здравна карта – карта, по която ще се определя кои болници в България ще сключват договори с НЗОК и кои няма. Защото, както правилно каза Петър Москов, у нас всяка година се разкриват нови болници, а постоянно се чуват оплакванията, че няма пари. Пари има, щом частният здравен бизнес само се увеличава и всъщност точи от клинични пътеки с повод и без, беше неговата теза. Въпросът, обаче, отново беше в детайлите – какви ще са критериите, за да може едно лечебно заведение да сключи договор с НЗОК и кой ще ги определя? На втория въпрос отговорът бързо стана ясен – Министерският съвет, а по първия все още няма яснота – първо се говореше, че Министерският съвет ще определя с наредба критериите, като с предимство ще са големите многопрофилни болници. Критериите трябваше да са медицински, по думите на Москов – смъртност, усложнения, повторни хоспитализации за едно и също заболяване. Впоследствие се оказа, че ще се следват нива на компетентност. За най-високите нива на компетентност болниците трябва да имат най-много апаратура и квалифициран персонал, т.е. да могат да поемат всяко заболяване по съответната специалност. Не е ясно обаче какво става, ако всички кандидатстващи за договор болници в определен град – например София, имат най-високо ниво на компетентност. Иначе по отношение на болниците Москов се развихри здраво – той искаше да има приватизация на лечебни заведения, но Бойко Борисов бързо го отказа от тези му мераци. Здравният министър, обаче, успя да обедини администрацията на 9 университетски болници в София – УМБАЛ „Александровска“; УМБАЛ „Св. Иван Рилски“; СБАЛАГ „Майчин дом“; СБАЛББ „Св. София“; СБАЛДБ „Проф. И. Митев“; УМБАЛ „Св. Екатерина“; УСБАЛИБ „Проф. И. Киров“; СБАЛЛЧХ; УСБАЛЕ „Акад. И. Пенчев“, като идеята беше, че по този начин ще се съкратят административни разходи и гражданско сдружение ще управлява цялата административна дейност. Уволнен беше досегашният шеф на „Св. Иван Рилски” Дечо Дечев, който беше успял да вдигне болницата на крака и тя имаше излишък от средства – защото не се съгласи с реформата. Това уволнение предизвика съвсем основателен въпрос – Москов обединява болниците за добро или защото трябва определени обществени поръчки да се дават на определени хора, които биха взели пари като за девет болници, а не за една? След освобождаването на Дечев, нито едно от ръководствата на деветте болници не се противеше на реформата. Начело на гражданското сдружение, което пое административната дейност на деветте болници, застана Красимир Ангарски – министър без портфейл от служебното правителство на Стефан Софиянски, участник в подготовката на валутния борд, бивш изпълнителен директор на ДСК, бивш шеф на ДЗИ и съветник в Пощенска банка. Лице, което разбира от пари. А Москов показа, че няма да има милост за инакомислещите – и шефът на болница „Св. Анна” Димитър Димитров излетя от поста си, въпреки че болницата, както и „Св. Иван Рилски”, беше на плюс. Причината беше, че Димитров е оставил средства на болницата в КТБ. Москов беше решил да ме махне още преди да стане министър, оплака се д-р Димитров, който е бил началник на здравния министър още по времето на лекарската му практика. В крайна сметка здравният министър отстъпи от задължителното сливане на болници по принцип, след като идеята му за деветте в София влезе в сила т.е. стана неговото, а тръгна и сливане на спешните центрове в София. Това се прави, за да се разпределят пари по ОП „Региони в растеж” по „правилния начин”, убедена беше д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ. Москов искаше да увеличи и Надзорния съвет на НЗОК с още двама представители, за да има повече контрол от държавата. Това не мина, а постфактум премиерът Бойко Борисов се разсърди и предупреди Здравната каса да не идва да му иска пари. Накрая на годината НЗОК се похвали, че не само няма дефицит, ами има и 24 млн. лева повече от здравни осигуровки. А за догодина бюджетът на НЗОК е предвидено да е на нула. Хубави новини, но на фона на факта, че редица болници са над лимита, определен им тази година. По данни на БНР Университетската болница „Александровска“ отчита, че до края на октомври са натрупали малко под 2,5 млн. лева надлимитна дейност, болница „Токуда“ е надвишила разрешения им бюджет с близо 3 млн. лева до края на август, от ВМА и „Софиямед“ отказват информация. С грижа за пациентите Москов предприе конкретни действия за по-добра събираемост на здравните осигуровки. Беше решено който не е плащал здравни осигуровки, да плати за до 5 години назад, иначе плаща за всичко, ако трябва да влезе в болница. Москов искаше да се плаща за 15 години назад, но това не мина. Беше решено и до края на годината да се даде шанс на нередовни платци на здравни осигуровки да се издължат за 3 години назад и така се правеше реверанс към тях. Държавата обаче обеща до 10 години да поеме изцяло вноските за деца и държавни служители. Промяна тръгна да се прави и при инвалидните пенсии, давани чрез ТЕЛК. Счита се, че огромен брой от тези пенсии се дават без нужда и трябва по-прецизен механизъм, за да бъде спрян този теч. Още в началото на годината Петър Москов обеща ТЕЛК-овете да не бъдат пипани, докато не бъде изпипан новият механизъм. А по същество той предвижда разделяне на две на ТЕЛК-овете – на лекарска и социална комисия, като ще трябва и двете да одобрят дадена инвалидна пенсия и да преценяват съгласно степента на травмата дали засегнатият не може повече въобще да работи или все пак може, дори частично. Тепърва се чака какъв ще е ефектът от тази идея и кога тя ще влезе ефективно в сила. Важна новост е и механизмът за оказване на спешна помощ. Стана ясно, че за да могат линейките да се отзовават навреме на място, пациентите се делят в три категории – с червен код, т.е. спешно състояние, с жълт код т.е. пациенти, при които има потенциална опасност, но не са все още в критично състояние и зелен код – за пациенти, при които има нисък риск от усложнения. За червен код линейката трябва да стига до 8 минути, за жълт – между 8 и 20 минути, а за зелен – от 20 до 120 минути. Интересен е въпросът обаче кой и как ще определя по телефона какъв код да слага. Кой бързо стана ясно – диспечерите на тел. 112, които обаче не са лекари, а и да са – не виждат пациента! За капак стана ясно, че този стандарт ще бъде въвеждан напълно пет години т.е. ще заработи изцяло чак през 2020 година. А депутатите даже не поискаха да има единен регистър за хора с психични заболявания – заради ДПС. Което веднага предизвика въпросът дали народните представители не се страхуват, че масово ще влязат в него или са запленени от изразителните очи на здравния министър? Освен всичко друго точно хора, които е трябвало да влязат в регистъра, може да се обаждат за линейки – какъв код ли ще са? Предложението на Actualno.com е „Иван Ласкин“ – големият и в мащаб актьор простичко даде оценка за идеята с разбиващия цитат: „Пепи, в гимназията не те набих, но сега се чувствам нестабилен“. И ако дотук екстравагантностите бяха малко, здравният министър се погрижи бързо да ги увеличи. Първо – чрез идеята за пръстов идентификатор в болниците и аптерките! Така нямало да може болниците да лъжат за колко време хоспитализират, защото пациентите на влизане и излизане ще минават през идентификатора. Веднага се появи и черна шега – дано не отивам в болницата, защото съм останал без пръста, който ми е за идентификация. В аптеките пък идентификатор ще има, за да не се дават лекарства по НЗОК без рецепта. Втората екстравагантна идея е данък „обществено здраве”, по-известен като данък „вредни храни”. Идеята е храни с повече захар, сол, растителни масла и кофеин да бъдат облагани. Така щяло да се намали потреблението им, казаха Москов и подчинените му. Разбира се, здравното министерство моментално беше попитано защо въобще такива храни са на пазара, на което зам.-здравният министър Ваньо Шарков препрати за отговор към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). А от бизнеса се втурнаха да обясняват как такъв данък е несправедлив, защото ги удря по джоба. Тепърва той ще трябва да минава през парламента, а засега не е много ясно каква би била съдбата му там. Емблематичният случай Недъзите на частния елемент в здравеопазването ни се проявиха особено ярко на 23 април тази година. Тогава стана ясно, че една от акушерките на „Софиямед” – Емилия Ковачева, е пребила 4-дневно бебе. За щастие детето не пострада необратимо, но на дневен ред излязоха условията, в които е работила Ковачева. Нейни колеги споделиха, че редовно работят двойни и тройни смени, за да имат достатъчно пари, а от болницата се оправдаха, че Ковачева сама поискала да слее смените си и да работи 24 часа без прекъсване. Показателно е и какво каза проф. Милан Миланов за „Софиямед” – още преди да заработи, 10 млн. лева ѝ бяха гарантирани от НЗОК. Работим много, затова и получаваме много от НЗОК, оправдаха се от „Софиямед” и поискаха доказателства, след като и уволненият от Петър Москов шеф на „Св. Иван Рилски” д-р Дечо Дечев намекна за точене на пари чрез клинични пътеки. А шефът на „Софиямед” не е кой да е – д-р Михаил Тиков, замесен в скандални имотни сделки и същевременно отличен за инвеститор на годината в категория „завладяване на пазарен дял”. И тролеите на Пазарджик се оказаха длъжни точно на Тиков – покрай скандалния кмет на Пазарджик Тодор Попов, който беше подхванат от прокуратурата заради факта, че със заплата от 2000 лева месечно построи и живее в имение за милиони. В крайна сметка се оказа, че Емилия Ковачева не е подписала граждански договор със „Софиямед”, а заради това наказанието, наложено от здравното министерство, беше понижаване на нивото на компетентност на отделението по неонатология на болницата. А Ковачева беше изправена пред съда и тепърва ще става ясно нейното наказание. Случаят, който остава бомба със закъснител Това е разследването на Actualno.com относно батака в „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ (СБР-НК). Това е структурата, която се грижи за санаториумите в България. И начело на нея застана човек, според наша информация приближен до банкерката Петя Славова – още по времето на кабинета „Орешарски”, като Петър Москов го запази, въпреки легално проведен конкурс за нов директор по време на служебното правителство на проф. Георги Близнашки. Историята е пълна с куп подмолни игрички, но е факт, че Москов с недопустимо поведение запазва хора в конфликт на интереси в ръководството на СБР-НК и не пожела да говори по темата пред Actualno.com. А основният въпрос е дали не се готви масово преотстъпване на управлявани от СБР-НК санаториуми, както това стана с балнеолечебницата в село Шипково, Троянска община. Защото това е най-лесният начин да се заобиколи забраната за приватизация – ръководството на СБР-НК безвъзмездно отдава имот на съответната община, а тя го пуска под наем, на концесия или прави публично-частно партньорство с „правилните хора”. С интерес ще следим какво ще се случи, защото по наша информация се готви паневропейски план, който да определи централизирано възможностите в цяла Европа да се ходи на рехабилитация и да се лекуват заболявания в санаториуми. Ако това стане, чрез европроекти и европари хората, държащи санаториумите ни, биха печелели много.