Работата на онкоцентровете в страната, открити през последните месеци на годината, може да се плаща на централно ниво от касата, а не да се включва в бюджетите на съответните лечебни заведения. Това става ясно от думите на зам.-здравния министър д-р Бойко Пенков в интервю за „24 часа”. „В надзорния съвет предложихме на оперативното ръководство на НЗОК да сметнат много точно тези дейности и да ги представят, за да видим може ли да се поемат като плащане от централното управление. Пример е радиохирургията, която започна в няколко центъра и е нова дейност. Идеята е да не я вкарваме в бюджета на болниците, а колкото случая има дадената болница, да ги отчита в централата на НЗОК. Сега се уточнява по колко реални работни дни има за всеки апарат, по колко пациенти може да минават на ден, за да се планира точно финансирането за 2016 г.”, казва той.
„Радиохирургията представлява премахване на тумор с много наситен лъч за кратко време, 1-2 минути. Прилага се при неголеми процеси – до 3 см, на труднодостъпни за хирургия места и др. За тази процедура няма странични разходи – пациентът не отива после в реанимация, а в болничната си стая за наблюдение. Ефектът се отчита след 1,5 месеца и ако всичко е направено както трябва, няма нужда от химиотерапия след това.
За онкоболните може да се прави точно планиране – знае се, че годишно има около 30 000 нови случая. Хипотетично, ако половината се нуждаят от лъчетерапия, става дума за 15 000. Сега ще се видят реалните нужди за всяка терапия, ще видим и колко души са ходили до момента в чужбина. Нормално е те също да се възползват от новите възможности у нас. Остойностяването предстои при рамковото договаряне с лекарския съюз”, казва още д-р Пенков.
От думите му става ясно още, че индивидуалните пакети за хронично болните в доболничната помощ ще влязат в сила от април. „Сега се правят изчисления на базата на цялата медицинска статистика, за да се види реално колко души ще имат нужда от гарантирани лични пакети. Те влизат в сила от април, когато се надявам да са готови и електронните здравни досиета, където ще пише колко прегледа при кардиолог, изследвания на холестерола и др. са нужни на един хипертоник за годината. Така пациентът си знае, че тези негови права са гарантирани чрез електронния му запис в досието и няма нужда да моли за тях личния лекар. Надзорът ще одобри предполагаем разход на базата на броя болни с нужните гарантирани прегледи вътре. Това означава, че на месечна база ще бъдат резервирани средства за плащане на дейностите, извършени от лекарите по персонализираните пакети”, обяснява той и уточнява, че ако лекар откаже направление на такъв болен, ще бъде предложено прекратяване на договора с него. „Досегашният регулативен стандарт на личния лекар остава, но без да включва хронично болните”, допълва д-р Пенков.
„Монитор” съобщава за афера за близо 100 000 лева с лекарства на военноинвалиди, разкрита при масирана проверка на Изпълнителната агенция „Медицински одит“ (ИАМО) в Благоевград. „Далаверата е въртяна от едни и същи лекари и аптекари в продължение на цели шест години – от 2006 до 2011 година. За да стигнат до измамите, одиторите са се ровили в 46 тома с общо 16 907 рецепти, епикризи и медицински заключения.
За да напълнят джобовете, лекуващите доктори, които наблюдават възрастните хора, в комбина с фармацевтите са изписвали таблетки срещу помятане и антибебе на 80-годишни дядовци”, четем във вестника. Баби техни набори пък взимали хапчета срещу възпаление на простатата.
„Аферата с хапчетата за контрацепция, давани на дядовци, започнала да се разплита, когато правнучката на военноинвалид, която следвала медицина, попаднала на рецептата на прадядо си.
Масово медикаментите за инвалиди са продавани на много по-високи цени, отколкото са в списъка, по който общината плаща за тях. Хората са карани да си доплащат, макар и илачите да им се полагат безплатно.
Десетки са и рецептите, в които са изписани лекарства, които въобще не влизат в реимбурсния списък за възрастните хора. Освен това на много от тях липсват подписите на пациентите че са получили безплатния си медикамент, но той е отчетен и за него аптеката си е взела парите”, пише още ежедневникът и информира: „Въпреки многобройните нарушения ИАМО не може да издаде актове за административни нарушения на докторите и аптеките, тъй като според Закона за административните нарушения и наказания въпросните далавери попадат в т.нар. настъпили преклузии. Това означава, че агенцията може да налага глоби и санкции само в рамките на една година назад. За по-голям период тя е безсилна и остава само с установяване на нарушенията и уведомяване на съдът или прокуратурата. Сега прокуратурата в Благоевград ще решава какви санкции да им наложи.”
„Труд” пък съобщава, че дилъри на кръв във Велико Търново търгуват литъра срещу 200 лв. „За последните 4 г. цената на черно е скочила почти двойно. Търговците не се тълпят пред болницата, а работят по обяви, които са разлепили в района”, отбелязва публикацията.
„Дилърите са организирани в стройна схема и се подкрепят. Ако един вече е давал кръв наскоро, друг от семейството го замества и продава. В схемата са включени цели родове и приятелски семейства. Месечно от подобна схема се изкарват добри пари, а „вампирите“ дори не се притесняват за собственото си здраве. Твърдят, че кръводаряването е полезно за имунната им система. Нуждаещи се споделят, че понякога кръвните изнудвачи са единственото им спасение и са благодарни, че все пак ги има и с тяхна помощ са спасени много хора”, четем още в изданието, което припомня: „Проблемите с липсата на кръв започват след закриването на наборната военна служба. Преди години войници и курсанти с охота ставали донори срещу няколко дни отпуск.”
От друга публикация във вестника пък научаваме, че бившият шеф на НЗОК д-р Пламен Цеков все още е с неясен статут като общински съветник. „Два месеца след изборите за местна власт Общинският съвет в Лом още не е уточнил пълния си състав. Общинари и избирателна комисия не могат да решат съветник ли е бившият директор на НЗОК д-р Пламен Цеков и проблемът стигна до съда.
На местния вот Цеков се кандидатира за кмет на Лом от „Движение 21“. Той все пак стана съветник, но не взе участие в първите две сесии на съвета и ОИК го заличи от списъка на съветниците. Ден по-късно обаче Цеков положи клетва като съветник с обяснението, че не е бил уведомен за заседанията. Той обжалва решението на ОИК за отстраняването му, но Административният съд в Монтана потвърди решението на ОИК. Чака се решението на Върховния административен съд”, пише „Труд”.
Източник:http://zdrave.net