Важно е критериите за сключване на договор с НЗОК да са валидни за всички болници
Д-р Нели Савчева е председател на Националното сдружение на областните болници и директор на МБАЛ Габрово.
Д-р Савчева, има ли Националното сдружение на областните болници становище за това как ще се отрази въвеждането на Националната здравна карта?
Нямаме изработеното становище. За да го има, то трябва да бъде не дали сме съгласни по принцип да има здравна карта или не, а да видим как са нещата в конкретните региони след изработването на областните карти. Не сме се събирали след изработването на областни нива. Но мисля, че когато обсъждаме здравната карта, трябва да видим кои са най-големите ни проблеми. Почти всички хора, които говорят за проблеми в здравеопазването, се спират на кадровия дефицит и на факта, че на глава от населението имаме много болници.
Това, което ми прави впечатление е, че за първи път има проблем, който предизвиква особено внимание у всички. На мен ми прави впечатление, че колегите ни за първи път се вълнуват толкова сериозно от нещо, което би се отразило на работата ни по-нататък. В този контекст преди една седмица беше при нас министър Москов. Наш колега, който е опериран и е със сериозно заболяване, пожела да се срещне с него. Той пожела да говори с министъра точно по тази тема и за това, че всички ние се нуждаем от тези промени. Защо го казвам това. Защото трябва да се обединим около това, че създаването, утвърждаването и приемането на здравната карта е първата стъпка от реформата. Ако пациентите и лекарите не сме доволни от състоянието на системата, при всички положения трябва да се състои подобна реформа и може би логично е първата стъпка да е това.
Има три типа области. В първия състоянието на здравната система отговаря горе-долу на изискванията на методиката и не бива да има проблеми. В други има дефицит на кадри и дефицит на осигуреност с лечебни заведения. В третия тип има свръхосигуреност с легла и с кадри. Тук трябва да кажем, че методиката дава възможност на областните комисии да дадат препоръки за преструктуриране. Ако в някои области има проблем с излишък на легла и преосигуреност с кадри и областните комисии не са дали препоръки, това означава, че те са се ориентирали към това МЗ да реши проблемите в региона. В края на краищата идеята за областните здравни карти беше да се огледат първо нещата на ниво област и след това да се изгради националната здравна карта. Ако ние на областно ниво не сме си наредили добре пъзела, не мисля, че трябва да се сърдим на ниво национална здравна карта.
Какво е положението със здравната карата във вашата област?
Към този момент в нашата област се оказа, че имаме излишък от легла и трябва да настъпят някои промени. Това е изключително важно за болниците, които имат голям обем от дейност и които са концентрирали в себе си повече лекари.
Имате ли притеснения относно методиката и критериите, по които ще се избират лечебни заведения за работа с НЗОК?
За нас е важно да се спазват правилата и те да бъдат еднакви за всички. Надявам се да бъдат изработени стриктни и строги критерии. Това притеснява много хора, но смятам, че МЗ има достатъчно набран опит и достатъчно консултанти. Мисля, че нещата няма да бъдат разглеждани по посока сключване на договор според собствеността на лечебното заведение. Трябва обаче да бъдем реалисти и да кажем, че проблем би било, ако болници като „Пирогов“ и ВМА не работят. По-малък проблем би било ако специализирана болница, с регистрирана една печеливша дейност, не може да сключи договор с НЗОК.
Аз мисля, че министърът даде ясни сигнали, че се говори за обединение на лечебни заведения, а не за затваряне на врати на лечебни заведения. За мен е важно да се каже кои са структуроопределящите лечебни заведения и кои са лечебните заведения, без които здравеопазването ни не може. Не съм песимист по отношение на този текст от Закона за лечебните заведения, който казва, че по при излишък на легла ще се избират лечебни заведения съгласно методиката.
В Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2016 г. е заложено да се намаляват цени на клинични пътеки при надвишаване на определените обеми. Как би се отразила тази мярка на болниците?
В годините, в които сме имали лимити, не може да се разсъждава еднозначно по отношение на тях. Дори тази година, когато има решителност да не се позволява на лечебните заведения да излязат извън лимитите си, има лечебни заведения, които не се съобразиха с това, а други се опитваха да влязат в определените им лимити. На ниво областни болници многократно сме разглеждали нашите хоспитализации в годините. При нас няма статистически значими цифри, които да показват хиперхоспитализация. Имаме едно статистически незначително увеличение на хоспитализациите при едно драстично увеличение на ниво страна. Така че аз мисля, че не е нормално да бъдат наказвани всички, ако някой е направил свърххоспитализации.
Многократно сме говорили на ниво ръководство на МЗ по проблема. Доколкото разбирам, идеята е да има договори, които да показват лимити на ниво случаи, а не лимити, изразени в цифри. Тук притесненията са ми около основния и допълнителния пакет. В нашата област например има застаряващо население и логично най-честите заболявания са тези на сърдечносъдовата система и онкологичните, които влизат в основния пакет. Ако ние имаме надвишаване на случаи, които са от задължителния пакет, какво би било поведението ни и къде в закона се дава тълкувание на тази тема? Дали ще има разлика в това, че не си спазил лимита, защото допълнителният пакет ти е надвишен или си надвишил лимита си, като основният пакет ти е увеличен? Ако говорим за основен пакет и социално значими заболявания, би трябвало това да не се отрази върху лимитирането и ние да не бъдем наказвани. Защото иначе ми звучи по следния начин – вие ще бъдете наказани с по-малки суми за клинична пътека, защото населението във вашия регион боледува повече. Нашата задача е да си изпълняваме задълженията.
Как все пак ще се отрази едно вероятно намаляване на цените на болниците?
При мен това води до спиране на дъха, защото от 1 януари ще имаме увеличаване на минималната работна заплата с 40 лв. Това означава, че ние автоматично ще имаме поне 60 лв. допълнителни разходи за увеличение на минималните работни заплати, заедно с другите плащания, освен основната заплата. При тази ситуация ние ще имаме много близък праг между заплатите на хората, които са на минимални и медицинските ни специалисти. Ако си мислещ мениджър, това води до заключението, че привидно имаш възможност за избор, а на практика нямаш възможност за такъв. Това означава, че от 1 януари ние трябва да увеличим всички работни заплати минимум с 40 лв. На 600 човека, които работят, и допълнителните разходи като осигуровки от работодателя, ние ще имаме необходимост от по 60 лв. Това прави минимум 36 000 лв. на месец. С намаление на клинични пътеки ние от къде ще можем да извадим тези пари, след като големите ни болници са в сериозни просрочия?
Действително намаляването на цени на клинични пътеки е абсолютно неприемливо под каквато и форма да бъде то, защото това ще се върне като бумеранг по нас и ще увеличи задлъжнялостта. При една малка болница в региона мениджърът може да каже, че отделението по кожни болести или УНГ не носи достатъчно приходи или е на загуба и може да го закрие. Но ако това е единственото отделение на областно ниво, дали като мениджър имам правото да закрия това отделение. Давам ви конкретен факт. Отделението ни по УНГ обслужва три области – Габрово, Търново и Ловеч, а отделението ни по кожни болести – две области. Ако ние закрием отделението по ушни болести, което има задължения, пациентите ни от Трявна за един тежък епистаксис трябва да отиват до Плевен ли?
Имате ли някакви притеснения относно възможността, записана в законопроекта за бюджета на НЗОК, районните каси да разпределят обемите между лечебните заведения?
Когато има определен ресурс и той е ясен на ниво област, нямаме очаквания, че бюджетът на РЗОК Габрово ще го разпредели директорът на РЗОК Пловдив. Аз съм съгласна, че е много престижно да се съпротивляваш срещу всичко, но нека всички, които са против да дадат логичен отговор на това какво е очакването им. Ами то винаги е било така досега. Не е било по различен начин. По определена методика са разпределяни средствата и не мисля, че трябва да дадем бюджета на прокуратурата да ни го разпредели. Все пак има компетентни органи, които имат своето място в здравеопазването. Винаги когато става въпрос за лимитиране на нещо има несъгласие. Има несъгласие когато лимитираш детето си като месечен или дневен разход. Има несъгласие, когато лимитираш бюджет на лечебно заведение. Но мисля, че нещата с приемането на здравната карта ще добият вид. В момента ние се съгласяваме или не с даден текст от закона, но никой не знае какви са реалните цифри, с които ще работим. Аз не съм против това да има лимитиране на случаи, но бих била против ако примерно до този момент сме обслужвали 60 стенокардии, а лимитът ми е наполовина.