Държавните болници намаляват пазарния си дял, предоставят услуги с по-ниско качество от частните и имат сериозни финансови проблеми. За разлика от тях частните лечебни заведения отбелязват сериозен средногодишен ръст на постъпленията от НЗОК, в резултат на което увеличават пазарния си дял и оказват услуги с по-високо качество на пациентите. Това сочи анализът на проф. д-р Спартак Керемидчиев от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, представен на международна научна конференция на тема „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Предизвикателства и рискове в условията на наслагващи се кризи“, информира БТА.
По данни на НСИ в страната има 341 лечебни заведения за болнична помощ, от които държавните болници са 63, общинските – 120, а останалите 158 – частни. Макар и преобладаващи по брой, за периода 2019-2021 г. частните болници имат 34 на сто пазарен дял, изчислен на базата на извършени, отчетени и платени дейности от НЗОК. Това показва, че частните болници са по-малки по размер от държавните. Като цяло обаче те се справят по-добре от държавните, имат по-гъвкави системи за управление и финансиране на персонала, смята проф. Керемидчиев.
Доказателство за това е динамиката на пазарния дял по видове собственост – макар и с малко, тя показва ежегодно увеличаване на платените услуги на частните лечебни заведения за сметка на спад на приходите на държавните. Така частните болници от 33 на сто през 2019 г., увеличават пазарния си дял през 2021 г. на 35 на сто. В обратната посока се движи този показател при държавните болници – техният пазарен дял се свива от 52 на 50 на сто. Най-стабилни позиции имат общинските болници, чиито пазарен дял намалява само с едни процентен пункт за периода – от 16 на сто на 15 на сто, подчерта икономистът.
Освен по относителен дял, важна е и динамиката на абсолютните стойности на финансиране, сочи анализът на проф. Керемидчиев. Според него за периода, който съвпада с развитието на КОВИД-19 пандемията, финансирането на държавните болници нараства с 11 на сто, на общинските болници – с 9 на сто, а на частните – със 17 на сто, при средно нарастване на всички средства с 13 на сто. Пресметнати като средногодишен темп на прираст, най-бързо растат частните болници – с по 10 на сто, следвани от общинските – с по 4 на сто, и накрая държавните болници – с по 3 на сто.
Частните лечебни заведения изпреварват държавните и от гледна точка на качеството на предоставяните услуги. С особена сила това се отнася за равнището на информираността на пациентите и по-конкретно за техните права и задължения. В подкрепа на тезата си проф. Керемидчиев цитира едно изследване от 2019 г., според което в частните болници то е 45 на сто, а в държавните – 40 на сто. Информираността за новите медикаменти общо е 47 на сто, а за страничните ефекти от тях – 76 на сто при частните и 72 на сто – при пациентите на държавните болници.
Изследването сочи още, че частните лечебни заведения се справят по-добре и с грижите за пациентите си. Според него 45 на сто от пациентите в частните болници винаги получават обезболяващи, докато в държавните техният дял е 39 на сто. Отделно, 22 на сто от пациентите на държавните болници докладват за липса на бутон система, докато при частните лечебни заведения те са 15 на сто.
Като цяло изследването на проф. Керемидчиев извежда проблема за мотивационните механизми, които съществено се различават при държавните и частни здравни структури. Въпреки че са поставени при еднакви условия на конкуренция, в частните болници се прилага система, която стимулира оказването на качествени медицински услуги, което не се случва в държавните лечебни заведения. В този смисъл за тях е подходящо да се разработи конкретна методика, която да обвърже заплащането на медицинския персонал с изпълняваните дейности и приходите, получени от тях. Така държавните болници биха приели пазарна и силно мотивираща система на заплащане, която вече се използва в частните лечебни заведения и биха станали по-конкурентоспособни, съветва икономистът.
Източник: zdrave.net