80% от жалбите, постъпващи в Министерството, са за „професионално високомерие“ от страна на медици
МЗ подкрепя необходимостта от прецизиране на задълженията на пациента, заложени в законопроекта за изменение на Закона за здравето, внесен от депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев, но с много условности. Това става ясно от становището на Министерството към законопроекта. „Разширяването на задълженията на която и да е от страните в отношението медицински специалист – пациент следва да има конструктивна цел, за да се избегне задълбочаване на разделителната линия между тях и допълнителни негативни обществени нагласи на пациентите срещу системата на здравеопазване“, подчертават от здравното ведомство.
Според Министерството задълженията за коректно отношение трябва да са както от страна на пациента, така и от страна на медицинския персонал. От становището става ясно, че повече от 80% от жалбите, постъпващи в МЗ, касаят „именно грубо и дори обидно отношение към пациента, свързано до голяма степен с т. нар. „професионално високомерие“ от страна на медицинския персонал“.
„В тази връзка действащите към момента контролни механизми по отношение на жалбите на пациенти, свързани с медицинското обслужване, както и действията на ИАМН и съсловните организации се оказват недостатъчни. Следователно по предложенията законопроекта изказваме опасения, че приемането им може да се създаде дисбаланс в законодателния подход към задълженията на пациента от една страна и тези на медицинския специалист от друга“, казват от ведомството.
От ИАМН пък подчертават, че предложеното увеличаване на задълженията на пациента е на фона на законовата неяснота относно правния характер на обществените отношения между пациента и специалиста, оказващ медицинска помощ.
Според агенцията нормативното увеличаване на задълженията на пациента би създало по-големи трудности, отколкото решения и сигурност.
Срещу направените предложения в законопроекта за описване на задълженията на пациентите се обявява и омбудсманът Диана Ковачева. По думите й част от въведените задължения за пациентите ще доведат до сериозни затруднения за голяма част от тях и съответно предпоставки за нарушаване на техни граждански права и свободи, предвид неясната им формулировка и наличието и на санкции за нарушаването им.
„Регламентираното задължение на пациента „да не извършва действия, които биха уронили честта или достойнството на медицинските специалисти и да разпространява неверни данни за тях или за проведените по отношение на него диагностични и лечебни процедури“ може да се тълкува нееднозначно – дали ако пациентът споделя с други хора свой реален негативен опит от проведените диагностика и лечение, в това число от отношението на медицинските специалисти към него, може да се сметне, че с това уронва честта или достойнството им, за което да бъде санкциониран. На мнение съм, че пациентът трябва да може да споделя свободно с останалите пациенти, без притеснение, че може да бъде санкциониран за това, своята удовлетвореност или неудовлетвореност от обема и качеството на оказаната му медицинска помощ, в това число за отношението към него, за да могат гражданите да осъществят информиран избор на изпълнител, на когото да поверят лечението си“, категоричен е омбудсманът.
Още по-категорично се противопоставят на предложенията от Сдружение за развитие на българското здравеопазване. От там заявяват, че те са „незаконосъобразни, ненужни и противоречащи на основните принципи на здравеопазването и правата на пациентите“.
От Сдружението подчертават, че както клеветата и обидата, така и заплахата и насилието са уредени в Наказателния кодекс и добавянето на тестове в този дух в Закона за здравето противоречи на Закона за нормативните актове.
От БАПЗГ пък настояват към задълженията на пациентите да се определи ясно нивото на достъп на медицинските специалисти до здравната информация за пациента.
Източник: zdrave.net