Проф. Анна Кънева е водещ детски кардиолог в София с над 40 години опит. Извършва консултации в областта на детската кардиология, ЕКГ, ехокардиография, фетална ехокардиография, холтер ЕКГ, холтер RR.
Основните ѝ интереси са в областите инвазивна кардиология при вродени сърдечни малформации (ВСМ), проследяване на естествена и следоперативна еволюция при деца и възрастни с ВСМ, ритъмни и проводни нарушения, артериална и белодробна хипертония..
Въвежда в България транскатетърно затваряне на междупредсърден дефект и персистиращ артериален канал и извършва балонна валвулопластика при аортна стеноза.
“Потомствен лекар съм, може би това е добре, защото, когато имаме проблемни случаи в моето семейство, разглеждаме и споделяме нещата и обсъждаме какво трябва да се направи. Има един разговор, който е градивен и помага на всеки един от нас във взимането на правилно решение“.
Споделя проф. Анна Кънева в интервю за БНР.
Нейният екип помага на дете да бъде трансплантирано в университетската болница в Маями
“Да, това е едно момченце с много сложна вродена сърдечна малформация, при което бяха направени всички възможни стъпки за функционално лечение, такова, което да се опита да подобри качеството на живот. Но се оказа, че усложненията са много големи. В България трансплантация на такова малко дете не се прави. Семейството беше много активно, то кандидатства и се пребори да намери място, в което да се извърши сърдечната трансплантация“, разказва проф. Кънева.
Има ли напълно излекувано сърце?
“Голяма част от вродените малформации се лекуват по оперативен начин, но все пак е мит, че оперираното сърце е напълно излекувано и възстановено, че няма никакви проблеми. Макар и малко остават остатъци и следствия, които могат да доведат в по-късен период до нарушение на сърдечен ритъм, до развитие на по-ранна сърдечна недостатъчност, до увреждане на клапи и т.н. Вродените сърдечни малформации са хронични заболявания, които трябва да се проследяват през целия живот“, казва още тя.
Трансплантирани пациенти – какво е решението в България?
“У нас има някакви трансплантационни програми, не е много сигурно доколко се изпълняват. Свидетел съм на двете трансплантиране деца през 80-те години от проф. Чирков, за които се писа много и се показваха по телевизията, правеха се филми за тях и в крайна сметка тези деца завършиха фатално, едното с много тежки коронарни проблеми, другото с реакция на отхвърляне. Това са сериозни проблеми и трябва да има решение на националано-организационно ниво“, казва още проф. Кънева в ефира на “Нашият ден“.
Фактори…
“Вродените сърдечни малформации са най-честите вродени аномалии при децата и те съставляват около 1% от живородените деца. В момента при около 30-40% от тях се намират някакви гени, които са повлияли формирането на сърдечната малформация. Напредъкът на генетиката е огромен, вероятно този процент ще расте.
В момента мултифакторната теория за образуване на вродените сърдечни малформации е тази, която се приема в цял свят. Тази, че има някаква генетична предиспозиция, която при въздействие на фактор от външната среда, води до появата на вродената сърдечна малформация. Сърдечно-съдовата система в плода се формира между четвъртата и осмата седмици“.
Рисковите фактори са възраст на майката, хронични заболявания, злоупотреби, вирусни инфекции и много други“, посочва още тя.
Детска кардиология
“Отделения по детска кардиология има в университетските клиники в София, Пловдив, Варна, но фактически единствената структура, в която са обхванати всички елементи на съвременната детска кардиология, се намират в Националната кардиологична болница.
И тук имаме проблем с медицинските сестри. Преминаването на всички медицински сестри през общ профил на обучение реално лиши детското здравеопазване в България. Медицинските сестри нямат интерес към тежката детска патология, каквато е тази в детските кардиологични отделения. Една сестра в детското кардиологично интензивно отделение може да се грижи максимум за двама болни“, казва още проф. Кънева.
Източник: БНР