„Изкуственият интелект навлиза във всички сфери на медицината. Информацията, данните в медицината се развиват взривообразно като обем, сложност, многообразност. Настоящото ниво на познанието в медицината е несравнимо с нивото като количество база данни отпреди 50 години. Предстои да влезе и т.нар. персонализирана медицина – за всеки частен случай предвид характеристиките му ще се взима най-доброто решение“.
Това каза пред БНР доц. Еленко Попов, водещ уролог в Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София.
Изкуствен интелект ще определя най-правилния подход при пациенти с урологични проблеми. Проект за внедряване на математически модели, които ще определят най-правилния подход при пациенти с урологични проблеми, представиха специалистите от Клиниката по урология и андрология по време на приключилия наскоро XVI Национален конгрес по урология.
Инициативата на Клиниката по урология и андрология, която се финансира от Фонд „Научни изследвания“ МОН и се осъществява заедно с учени от Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН. Все още е в начален етап. Понастоящем в нея се залага информация, събирана от специалистите на клиниката в продължение на последните 10 години. Амбицията е към този масив от данни да се присъединят и останалите урологични структури в страната.
Доц. Попов посочи, че проектът е дългосрочен и е насочен към пациенти с рак на простатата – целта е да се предвиди за всеки индивидуален пациент кой подход на лечение е най-удачен и кой ще даде най-голяма продължителност на живота, най-щадящото лечение.
„Моделите колаборират с личния опит и с възможностите на съответното звено, съответния лекар. Идеята на тези правила за добра клинична практика и препоръките е да стъпят върху най-добрите научни доказателства и да бъдат извод на т.нар. медицина, базирана на доказателства, върху която да стъпи личния опит на уролога“, допълни той в предаването „Хоризонт до обед“.
Урологът посочи, че такъв тип база данни и програми за препоръки ще бъдат достъпни до около 10 години. Цената на такъв тип проект е висока по време на разработването му, но когато стане реален, ще бъде приложим за всеки пациент. Базата данни ще бъде общо отворена и залагайки характеристиката на всеки пациент, ще може да се дава препоръка за най-добрия вид лечение.
Източник: БНР