МЗ да извърви стъпките, които гарантират пълноценно наблюдение на бременни от уязвими социални групи, призовават от организацията
„Здравноосигурителният статус не бива да бъде пречка за нито една жена да роди здраво дете. Осигуряването на прегледи за всички здравнонеосигурени бременни жени е стъпка, която ще спести на държавата и обществото милиони левове за здравни и социални услуги по предотвратима детска инвалидизация“. Това заявяват в свое становище от Националната пациентска организация (НПО).
Според тях предлаганите 4 прегледа – разширен пакет лабораторни изследвания и 2 хоспитализации, ще подобрят значително достъпа на жени от уязвими социални групи до прегледи и изследвания за проследяване на бременността.
НПО призовава Министерство на здравеопазването да извърви докрай необходимите стъпки за това нито една бременна жена да не остане без медицинско проследяване в периода на бременността, за да има гаранция, че в България ще се раждат повече здрави деца.
От пациентската организация цитират данни от доклада „Цената на безразличието“, които показват, че близо 7000 жени в България раждат всяка година, без бременността им да е била адекватно проследена от специалист, като приблизително 6500 новородени са недоносени. Разходите по интензивни неонатологични грижи и проследяване са 142 пъти по-високи, спрямо финансовия ресурс, отнесен към грижи за здраво новородено. Около една трета от тежките заболявания при недоносените бебета се дължат на предотвратими усложнения вследствие на нелекувани инфекции в перипарталния период.
„Причината за това е, че до момента здравнонеосигурените жени в България имаха право само на един преглед и пакет лабораторни изследвания за периода на цялата бременност. Това практически ги лишаваше от проследяване на бременността със своето отражение върху показателите на предотвратима инвалидизация и смъртност“, отбелязват от НПО.
Оттам посочват, че по данни на НСИ от 2017 г. в България е отчетено относително високо равнище на майчината смъртност (въпреки че 12-те смъртни случая на 100 000 раждания, регистрирани през 2013 г., изглежда са изключение в сравнение с други години). Детската смъртност е с над 80% по-висока от средната за Европа (6,6 смъртни случая на 1000 живородени спрямо 3,6 през 2015 г.). Нещо повече – през 2016 г. в региона с най-лоши показатели (Ямбол) е регистрирана детска смъртност, която е 6 пъти по-висока от тази в региона с най-добри показатели (столицата София).
От НПО акцентират и върху данни от доклада, които показват, че ако само при 26 недоносени бебета бъдат избегнати предотвратими усложнения, то спестеният ресурс се равнява на разходите в проследяване на бременностите на всички майки.
„На практика ресурсът, който се разходва понастоящем за лекуване на усложненията от ненаблюдавани бременности, надхвърля многократно ресурса, нужен за да се изравнят правата на здравноосигурените и здравнонеосигурените жени при проследяване на бременността“, категорични са от пациентската организация.
Припомняме, темата беше обект на дискусия в парламентарната Комисия по здравеопазването, на която стана ясно, че трябва да се направят промени в Наредба 26 за медицинските услуги на неосигурени бременни жени.
Източник: zdrave.net