На практика всеки човек е заразен с един или друг тип на херпесния вирус
Проф. Елена Волчкова, д.м.н., е завеждащ на Катедрата по инфекциозни болести в Първи московски държавен медицински университет “Сеченов” към МЗ на Русия.
От началото и избухването на маймунската шарка интересът към херпесния вирус се изостри значително. Причината – няколко от неговите типове – варицела, херпес 1-ви и 2-ри тип предизвикват обриви по кожата, които приличат на тези от шарката. Как да не бъдат объркани – споделя руският специалист.
– Проф. Волчкова, колко типа херпесни вируси са известни на науката днес?
– Осем типа, като от тях достатъчно добре са изучени само първите пет. Ето кои са те:
• херпесен вирус тип 1 – най-често се среща във вид на болезнено образувание по устните, в носа, по очите;
• тип 2 – генитален херпес с обриви по половите органи;
• херпесен вирус тип 3 – вирусът на варицела зостер, който предизвиква варицела и опасващ лишей;
• 4-ти тип е вирусът Епщайн Бар;
• 5-ти тип – цитомегаловирус.
Шестият, седмият и осмият типове не са проучени достатъчно. Изследванията по тях започнаха в последната четвърт на ХХ век, но засега успехите не са кой знае колко значителни. В организма на повечето хора тези типове на херпесния вирус живеят в „спяща“ форма. Активират се основно при ХИВ-инфектирани пациенти, при които били открити. Както и при хора с имунодефицити на фона на хронични заболявания, автоимунни увреждания и не на последно място – при онкологично болни.
– Вярно ли е, че практически всеки човек на земята е заразен с един или друг тип на херпесния вирус?
– Да, вярно е. Освен това често един и същи човек може да има в организма си няколко типа херпесни вируси.
– Какви хора най-често се заразяват с херпес?
– Различните типове от това семейство вируси се различават значително и се държат по различен начин. Но като цяло, най-често заразяването се случва при тесен контакт: използване на обща посуда, общо спално бельо, при целуване, при полови контакти и т.н. Херпесът живее само в организма на хората. И се предава на околните при остра форма на инфекцията (когато човек за първи път е пипнал вируса) или при активиране на латентната, скрита негова форма.
– Т.е., заразяването може да стане само ако човек вече има симптоми, например характерните обриви и мехурчета по кожата, така ли?
– Не само. Херпетичната инфекция може да се активира, което се вижда само по изследванията, тъй като няма забележими външни симптоми. Между другото, познатите на всички ни везикули (мехурчета по кожата) се срещат далеч невинаги и не при всички типове на херпесния вирус.
Такива например, никога не се появяват при цитомегаловируса, както и при вируса на Епщайн Бар. Именно заразяването с Ещайн Бар може да предизвика инфекциозна мононуклеоза (тежка инфекция, която прилича на сериозна ангина) или да протича във вид на инфекция, подобна на обикновена простуда. А не е изключено да протича съвсем без симптоми.
– Съществува хипотеза, че при заразените с Епщайн Бар е повишен рискът от развитие на някои видове рак. Това доказано ли е?
– Има наблюдения, че такъв тип херпесен вирус при някои хора засилва т.нар. полиферация, т.е., деленето на клетките. В резултат на това могат да се развият злокачествени новообразувания в лифната тъкан, като лимфом на Бъркит например. Но достоверно не е известно защо така се случва при отделни пациенти. Ние не знаем и доколко разпространени са онкологичните заболявания, провокирани именно от вируса на Епщайн Бар.
– А как да се предпазим от заразяване с тях?
– Това е практически невъзможно. От различните типове на херпесния вирус са инфектирани от 80 до 90-95% от възрастното население. Рано или късно, вирусът на Епщайн Бар попада в организма ни. Заразяването се случва през слюнка, тъй като вирусът в максимална концентрация се съдържа именно в тази биологична течност. Затова инфекцията се нарича още „болестта на целувките“.
– Вярно ли е, че херпесният вирус допринася донякъде и за развитието на болестта на Алцхаймер?
– Това е многофакторно заболяване. Не е доказана решаващата му роля в развитието на болест на Алцхаймер.
– Пояснете тогава за сметка на кой точно тип от херпесния вирус се уврежда лицевият нерв и предизвиква парализа на лицето? Често ли се случва?
– За това не можем да обвиняваме само херпеса. Увреждането на нервите, включително лицевите, може да се предизвика от много вируси. Грипът може да даде подобни усложнения. Въобще, това е характерно за всякакви вируси, към които са чувствителни клетките на нервната система.
Проф. Елена Волчкова
– Какви още усложнения може да даде херпетичната инфекция?
– Всичко зависи от състоянието на имунната система. Ако тя не е отслабена, вирусът ще е под контрол и няма да причини вреда.
При потискане на имунитета Херпес вирусите от различните типове могат да предизвикат многобройни, в т.ч. тежки усложнения. Херпесен вирус тип 1 може да предизвика увреждане на зрителната система почти до слепота. Гениталният херпес може да доведе до безплодие и при мъжа, и при жената. Заразяването с цитомегаловирус пък на бременни жени може да провокира аборт.
– Казват, че цитомегловирусът е един от най-загадъчните от семейство херпесни вируси.
– Не само. Учените имат много въпроси по отношение и на вируса Епщайн Бар. За цитомегаловируса е известно, че при хора с отслабнал имунитет той може да предизвика тежки поражения на централната нервна система и различни вътрешни органи. Възможни са усложнения почти до летален изход.
В рисковата група за усложнения от херпеса попадат:
• хора с онкологични заболявания;
• пациенти със заболявания на кръвта;
• с автоимунни болести;
• болни с диабет;
• хора в напреднала възраст;
• преживелите силен стрес.
– Проф. Волчкова, учените се опитват да достигнат пълно унищожение на херпесните вируси? Какви успехи постигате в това отношение?
– Такава борба се води с едрата шарка. Вече е създадена ваксина против това заболяване. Но нейната ефективност за различни категории хора изисква допълнителни изследвания и наблюдения. Ще изтъкна обаче, че към проблема с изкореняването на херпеса е нужно да се отнасяме много предпазливо, тъй като не се знае доколко оправдано е това.
– Защо?
– Той е наш отдавнашен еволюционен съжител. Организмът е привикнал към него и в голяма част от живота си повечето хора успешно държат херпеса под контрол. Ако освободим тази ниша, ако се избавим от отдавна адаптиралия се вирус, последствията може да са непредсказуеми.
Както е известно, в природата празно място няма. На мястото на добре познатия може да дойде нов причинител на инфекции, към който имунитетът не е приспособен. Никой не знае какво ще се случи, ако човек изцяло се избави от всички херпесни вируси. В хода на еволюцията те са навлезли в нашия организъм и е възможно да ни пазят от нещо по-опасно. Това е неизвестно.
Съвети как да не „събудим“ спящия враг:
На практика, в организма на всеки човек спокойно си стои един или друг тип херпесен вирус. При определени условия той става активен, започва да причинява неприятности и може да доведе до тежки усложнения. Как да не го пробудим?
1. Не се простудявайте. Ако вече имате симптоми на активиране на вируса (например сърбеж, парене, зачервяване, обриви по кожата), не се къпете във водоеми.
2. Намалете стреса. Той отслабва защитните сили на организма, което спомага за активиране на вируса. За всеки човек си има различни начини за справяне със стреса – на някого е нужна повече почивка, да се наспи, за друг най-накрая да излезе в отпуск, на трети – да промени кръга на общуване и т.н.
3. Избягвайте обострянията на всякакви хронични заболявания, тъй като и при такива ситуации херпесният вирус може да се активира.
4. Не злоупотребявайте със загара. Преките слънчеви лъчи потискат клетъчния имунитет – основно звено за контрол на херпесните вируси.
5. Не прекалявайте с алкохола – това води до интоксикация на организма, което също е на ръка разстояние от херпеса.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: zdrave.to