За хората със сърдечно-съдови заболявания летният период отново е предизвикателство. Особено тежки са високите температури за хората с с исхемична болест на сърцето, високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност и др. Високите температурни амплитуди нарушават цялата регулация на сърдечно-съдовата система. В топлото най-много се повишава броят на хората с ритъмно-проводни нарушения. Жегата често провокира драстични промени и в стойностите на кръвното налягане – то може рязко както да се повиши, така и да се понижи от топлината, от загубата на течности и пациентът да колабира. Важно е рисковите фактори да се избягват.
Доц. Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна образна диагностика в кардиологията, дава своите полезни съвети за хората със сърдечно-съдови заболявания през лятото в „Нашият ден“:
„Летният период наистина представлява проблем за пациентите със сърдечно-съдови заболявания, но когато те спазват определени правила, изобщо не трябва да бъдат притеснени.
Когато пациентът е с артериална хипертония, със сърдечно-съдов или мозъчно-съдов инцидент, препоръчваме приемането на достатъчно течности – около 2-2,5 л вода през деня, както и излизане на разходка в хладните часове – предимно рано сутрин до 8-9 часа и след 17 ч.
Ако са на почивка край морето, пациентите трябва да знаят, че морското равнище променя и самото измерване на артериалното налягане. В някои случаи може да се наложи намаляване или прекратяване на някои от редовно приеманите медикаменти. Това изисква пациентът да бъде въоръжен с апарат за кръвно налягане, за да може да проследява какво се случва с неговото налягане.
Аз задължително искам да се срещам с моите пациенти два пъти в годината – в есенно-зимния сезон и в край на май. Не е задължително всички лекарства да се спират. Например не е добре да се спират бетаблокерите.
Излагането на пряка слънчева светлина не е някакъв сериозен проблем за сърдечно болните. Когато е равномерно, когато не е пресилено, препоръчваме това да става, когато преобладават ултравиолетовите лъчи – рано сутрин или следобед и късно вечерта. През повечето време е добре пациентите да прекарват на сянка. Високите температури водят до топлинен удар. Когато пациентът приема диуретици, постига по-бърза дехидратация, заедно с изпотяването. Затова е желателно дозата да бъде намалена, но не да се спира. И да се приема допълнително вода. Но не ледено студена.“
Източник: БНР