Средната продължителност на живота в добро здраве в ЕС за 2020 г. е 64,5 години за жените и 63,5 години за мъжете. Това показват данни на Евростат, публикувани вчера. Очакваната продължителност на живота пък е 83,2 години за жените и 77,5 години за мъжете. Годините на живот в добро здраве представляват съответно 78% и 82% от общата продължителност на живота за жените и мъжете.
Сред държавите членки на ЕС Швеция регистрира най-висок брой години в добро здраве (72,7 за жените и 72.8 за мъжете), следвана от Малта (70,7 години за жените 70.2 за мъжете) и Италия (68,7 години за жените и 67,2 години за мъжете).
България е на четвърта позиция в ЕС със средна продължителност на живот в добро здраве при жените 67,8 години, но при мъжете страната ни е 12-та, тъй като годините им в добро здраве са 63,6.
В седем държави членки са регистрирани повече от две години разлика в годините на добро здраве при жените и мъжете, като разликата между половете като цяло е относително малка. Освен България, която е с разлика от 4,2 години, най-големи разлики отбелязват Естония – 4,1 години и Полша – 4,0 години.
В противоположния край на скалата броят на годините в добро здраве е по-нисък за жените, отколкото за мъжете в шест държави-членки на ЕС. Най-големи разлики се наблюдават в Холандия – 2,8 години, Португалия – 2,1 години и Финландия – 1,8 години.
Въпреки че преживяваме повече години в добро здраве спрямо средното за ЕС (64,5 за жените и 63,5 за мъжете), по очаквана средна продължителност на живота сме на последно място в Европа. През 2020 г. с най-висока продължителност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), докато Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) заемат последните две места.
Различната смъртност при мъжете и жените у нас, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 70,1 години, докато при жените тя е 77,4 години. Спрямо 2011 през 2021 г. при мъжете наблюдаваме намаление на средната продължителност с 0,3 години, докато при жените остава непроменена.
„Оказва се, че когато е в добро здраве, българинът живее дълго. Но при влошаване на здравето преживяемостта е много ниска, т.е. при необходимост от здравна помощ – активно лечение или дългосрочни грижи, здравната система не помага за удължаване на живота, което е лош атестат за ефективността й“, отбеляза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика при представянето на проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), възложено от Националната пациентска организация (НПО).
Източник: zdrave.net