Реформата в психиатричната помощ е сред водещите приоритети за настоящия ръководен екип на Министерството на здравеопазването и за правителството. Предприети са вече и конкретни действия за модернизацията на системата за психично здраве. Предстои сформиране на Национален съвет за психично здраве, който пряко да следи за приетата Национална стратегия за психично здраве.
Над 28 млн. са предвидени за психиатрична помощ в Плана за развитие и възстановяване. Към Националната стратегия за психично здраве 2021-2030 г. има и план за действие, за който са предвидени 500 млн., които ще бъдат разходвани за реформи в различни области, постепенно преместване на части от болничната помощ.
Ето какво коментира за „Нашият ден“ акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов, ръководител на катедра „Психиатрия“ в Медицинския университет в Пловдив, член на работната група, изготвяща Националната стратегия за психично здраве, член на Експертния съвет по психиатрия:
Какво означава психиатричната помощ да бъде приоритет на държавата?
„За да бъде приоритет за държавната политика в сектор „Здравеопазване“ психичното здраве, означава постоянна управленска, а не само ресурсна инвестиция в реорганизация и модернизация на системата за обслужване. Да не бъде приоритет означава периодично в условията на публични скандали да се влагат средства в материалната база в авариен порядък.
В рамките на година трябваше да бъде направена оценка на психиатричните служби в страната, за да се установят точните нужди от реформи, но по ред причини това не се случи.
Средствата по Плана за възстановяване и развитие по подразбиране се отпускат срещу реформи. Те не могат да бъдат опуснати безразборно, а и целево, без дадения сектор да има оптимизация, което означава и административно реформиране“, допълва акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов.
Психично здраве
„В областта на психиатричната помощ очакваните реформи имат структурен характер, което означава изграждане на нова инфраструктура и замяна на сега съществуващата, която да установи деинституализация и грижа в общността. Това не е просто реорганизиране на институционални връзки на съществуващи юридически лица. Това е създаване на нови юридически субекти с различен капацитет, оборудването им, предоставянето на достъп до иновативна технология за диагностика и лечение. Това е създаване на съвсем нова обучителна система за професионалисти“, подчертава психиатърът.
До първи юли трябва да бъде конституриан Съветът по психично здраве.
Цялото интервю с акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов проф. д-р Дроздстой Стоянов – чуйте в звуковия файл.
Акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов е завършил МУ-София, специализирал е в Университета в Питсбърг, САЩ, Университетите в Оксфорд и Централен Ланкашир, Великобритания и Университета в Базел, Швейцария. Научен сътрудник в Центърa за ценност-основана практика в здравеопaзването и социалните грижи, Колеж Сейнт Кейтрин, Оксфорд. Гост-лектор в Университетите в Копенхаген (2015), Виена (2017) и Берген (2018). Вицепрезидент на Европейското дружество за личност-центрирана медицина (2013-), Зам.-председател на специализираната група по философия в Кралския Колеж на психиатрите, Лондон (2012-); член на секцията по философия и хуманитарни науки на Световната психиатрична асоциация (от 2008), български делегат в секцията по психиатрия на Европейския съюз на медицинските специалисти (от 2018).
International Distinguished Fellow, American Psychiatric Association (2018). Има над 160 публикации, сред които шест монографии и три учебника за студенти, с повече от 600 положителни цитирания.
Източник: БНР