Д-р Ивета Недева, д.м.: Половите хормони предпазват от затлъстяване

Д-р Ивета Недева

За траен ефект теглото трябва да се редуцира с 2 до 4 кг на месец

Д-р Ивета Недева завършва Медицинския университет в София през 2017 г. Придобива специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ през 2021 г. след специализация в УМБАЛ „Александровска“. През същата година придобива научна и образователна степен „доктор“ след защита на дисертационен труд на тема „Предиабет – нови клинични и лабораторни маркери“. От 2017 г. до момента д-р Недева работи в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Александровска“.

Ендокринологът д-р Ивета Недева диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, предиабет, затлъстяване, метаболитен синдром, остеопороза, менструални нарушения, болести на щитовидната, паращитовидните, надбъбречните, половите жлези и хипофизата. Специално за в. “Доктор” д-р Недева обясни кога наднорменото тегло и затлъстяването се дължат на заболявания на ендокринната система и кога не.

– Д-р Недева, какво представлява затлъстяването?

– Затлъстяването е хронично заболяване, при което се отлага прекомерно мастна тъкан в тялото, което води до неблагоприятен здравен риск. За съжаление, това е една от водещите причини за смърт и инвалидизация в Европа и в света изобщо, като през последните години придоби пандемичен характер. Около 1,9 милиарда души в света са с наднормено тегло, а от тях 600 милиона са със затлъстяване. И в България картината не е по-различна – около 60% от хората са с наднормено тегло и затлъстяване.

– Каква е ролята на ендокринните заболявания за затлъстяването и какви други фактори играят роля?

– Затлъстяването е хронично метаболитно заболяване с многофакторен характер. В по-голямата част от случаите за него играят роля генетичната предразположеност и нездравословните навици, като застоял начин на живот и обездвижване, консумация на бързи храни с висок гликемичен индекс и висока калорийна стойност. Но затлъстяването може да бъде и вторично – в 2 до 5% от случаите се развива вследствие невроендокринни и генетични нарушения, повлияващи апетита, метаболизма, енергийния баланс и мастното отлагане.

Има и ендокринни заболявания, при които затлъстяването е вторично, то е симптом на болест. На първо място това е синдромът на Кушинг, който може да се дължи или на формация в надбъбречните жлези, която свръхпродуцира кортизол, или на формация в хипофизата, която продуцира хормон, наречен АСТH, участващ в регулацията на надбъбречната ос и също предизвикващ хиперкортизолемия. Като основен глюкокортикоид кортизолът има отношение към регулацията на мастната тъкан.

При свръхпродукция на кортизол в организма се наблюдава  преразпределение на мастна тъкан в областта на лицето, надключичните ямки, корема и около вътрешните органи. Стимулира се отлагането на висцерална мастна тъкан, която е метаболитно активна и значително повишава сърдечносъдовия риск.

– Какви са другите ендокринни заболявания, които водят вторично до наднормено тегло и затлъстяване?

– Много често това е намалената функция на щитовидната жлеза. При занижения синтез на тиреоидни хормони се наблюдава до 30 – 40% намаление на основната обмяна и на топлопродукцията. При хипофункция на щитовидната жлеза обаче не настъпва драстично увеличаване на телесното тегло и рядко се стига до затлъстяване.

50% от жените със синдром на поликистозни яйчници имат проблеми с телесното тегло. При този ендокринен проблем има нарушение в регулацията на половите хормони, което при тези жени се изявява с нередовен или липсващ менструален цикъл, с повишаване на мъжките полови хормони, клинично изявяващо се с повишено окосмяване в андрогензависимите зони, а също и с инсулинова резистентност, като всичко това е предпоставка за наднормено тегло и затлъстяване.

Друг ендокринен проблем, при който има вторично развило се затлъстяване, е намалената продукция на полови хормони – тестостерон при мъжете и естроген при жените. Обикновено естрогените намаляват след настъпване на менопаузата и тъй като женските полови хормони участват в регулацията на мастната тъкан, настъпва натрупване на мазнини предимно в коремната област – мъжкият тип затлъстяване, а не типичното за жените натрупване на мазнини около бедрата.

Мъжете с ниски нива на тестостерон (хипогонадизъм) също са рискови за развитие на затлъстяване. Тестостеронът участва в регулацията на мастната тъкан, протектирайки натрупването на мастната тъкан в областта на вътрешните органи, тъй като инхибира ключов ензим, който участва в усвояването на триглицеридите от мастните клетки.

Андрогенният дефицит в повечето случаи е свързан със затлъстяване в рамките на разгърнат метаболитен синдром, докато терапията с тестостерон има благоприятен ефект по отношение на гликемичния контрол, инсулиновата резистентност и липидния профил.

Растежният хормон играе ключова роля в липидната регулация, стимулирайки липолизата. Дефицитът му се асоциира с намаляване на мускулната маса, повишаване на мастното отлагане в тялото и покачване на телесното тегло средно с 3 до 8 кг.

– Дайте съвети на хората, които се опитват да отслабнат с всякакви диети, но не успяват.

– Добре е да се насочат за консултация с ендокринолог. Има и други колеги – диетолози, които могат да изготвят персонален хранителен режим, съобразен с желанията и целите на пациента. Ние, ендокринолозите, като специалисти по обмяната на веществата също можем да им дадем ключови съвети за борба с килограмите. Важното е тези хора да имат правилната нагласа. Не трябва да си мислят „ще спазвам диета, за да отслабна“. Изходната нагласа трябва да бъде „ще променя начина си на живот, за да подобря качеството му“.

Няма забранени храни, има забранени количества. Балансираният хипокалориен режим може да се препоръча на всеки и следва да се основава на хранителните навици и традиции на пациента.

Например при жена със заседнал начин на живот, индекс на телесното тегло 32 кг/m2 и среден калориен прием около 2100 ккал на ден, е подходящ хранителен режим 1400 – 1600 ккал дневно, който би довел до калориен дефицит от 500 – 600 ккал. Този енергиен дефицит от около 500 – 600 ккал дневно предполага загуба на тегло с 0,5 – 1 кг седмично и е с ключово значение за успеха, а не толкова типът хранителен режим.

– С какъв темп трябва да се отслабва?

– Физиологично е теглото да се редуцира с 2-3 до 4 кг на месец, за да се постигне траен ефект. Целта е бавно, постепенно, физиологично отслабване, без стрес за организма, водещо до траен резултат спрямо телесното тегло.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: zdrave.to

Leave a Reply