Нормативните проектопромени, с които се дава възможност на фелдшерите и лекарските асистенти да работят в детските ясли, са добра стъпка, която обаче едва ли ще реши проблема с недостига на медицински кадри в сектора. Такова мнение изрази председателката на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева пред БНР.
„Разбира се, лекарските асистенти и фелдшери имат право да работят в тази сфера на здравеопазването, тъй като освен диагностициране и лечение на заболяванията при децата, те вече са обучени да полагат грижи и за здрави деца и имат известни педагогически умения във връзка с новото обучение на лекарските асистенти. Но ако трябва да мислим логично, тяхното място е в ЦСМП – там, където те са предвидени да работят, тяхното обучение е пряко насочено към Спешната помощ и те биха били полезни най-вече там на българското общество“, коментира Василева.
По думите ѝ обаче проблемът с недостига на кадри в яслите не може да бъде решен така, защото: „В България в момента има около 2000 фелдшери на възраст над 50 години и само около 40 новодипломирани лекарски асистенти“.
Милка Василева отбеляза, че недостигът на професионалисти от направление „Здравни грижи“ е повсеместен, липсата на медицински лица в детските ясли е същата, както и в другите сфери, и причините за нея също не се различават.
„В училищното и детското здравеопазване, включително в яслените групи, общо за цялата страна работят около 8000 медсестри и акушерки. И за тези около 8000 души не се намериха възможности заплатите да бъдат достойно увеличени през годините, така че те да бъдат мотивирани да работят в тази сфера на българското здравеопазване“, коментира тя.
Председателката на БАПЗГ допълни, че в по-голямата си част работещите в детските ясли са в пенсионна възраст и ако те напуснат, ще трябва да се търсят варианти немедицински лица да поемат грижите за малките деца. „Проблемът е изключително сериозен и тази наредба се опитва някак си да помогне за справяне с кадровия дефицит в детските ясли. Действително, ще има колеги, които биха започнали да работят в детска ясла, но те ще бъдат единици, това просто не решава проблема“, смята тя.
Василева припомни, че от медицинските университети излизат около 500 медсестри и около 150 акушерки годишно, което е крайно недостатъчно. „Дори да бъдат увеличени максимално броя на местата в направление „Здравни грижи“, са необходими много години, за да бъдат обучени достатъчно кадри, но и за съответната мотивация да останат да работят в България“, коментира председателката на БАПЗГ.
В заключение тя заяви: „Ситуацията е изключително критична. При условие, че имаме 22 300 медицински сестри, като 30% от тях са в пенсионна възраст над 65 години, 31% са в пенсионна възраст над 60 години и разбирате колко остават във възрастта между 25 и 60 години. Така че положението е изключително драматично. Ако не се вземат спешни мерки за правилно остойностяване на нашия труд, за достойно заплащане, за по-добри условия, за показване на уважение към нашата професия, няма да има никакви добри промени и след няколко години ще останем с по-малко от 10 000 медицински сестри“.
Източник: zdrave.net