Министърът на здравеопазването няма да има право да въвежда противоепидемични мерки, които да включват забрана за влизане на територията на страната; ограничаване придвижването на територията на страната; спиране работа на обекти с обществено предназначение или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите и изискване на документ за достъп до тях. Това решиха депутатите днес с приемането на второ четене на измененията в Закона за здравето.
Окончателно народните представители приеха, че при обявена извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда в изпълнение Национален план за готовност и действие при епидемия или пандемия,
а ако няма приет такъв, Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването го приема в срок до един месец от обявяването на извънредната епидемична обстановка.
В националния план задължително се определят действията и видовете мерки за ограничаване разпространението на заразна болест, включително и конкретни показатели, критерии и срокове за въвеждане на временни противоепидемични мерки, както и за отмяната им в съответствие със спецификата на разпространение на съответната заразна болест.
С цел преодоляване на последиците след отмяната на обявена извънредна епидемична обстановка или предотвратяване на последващо епидемично разпространение на заразна болест, както и за контрол на епидемичния риск, министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да въвежда временни противоепидемични мерки за територията на страната или за отделна област за определен период от време в съответствие с мерките и сроковете, определени в Националния план. Временните противоепидемични мерки може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с главния държавен здравен инспектор, за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време в съответствие с мерките и сроковете, определени в Националния план.
Министърът на здравеопазването може със заповед да разпореди на директорите на регионалните здравни инспекции
въвеждането на временни мерки и дейности и след отмяната на обявено извънредно положение
или обстановка, когато е налице повишен брой лица, болни от заразна болест, които се нуждаят от болнично лечение и/или задължителна изолация в лечебно заведение за болнична помощ в съответствие с мерките, определени в Националния план.
Министерският съвет привежда Националния план на Република България за готовност при пандемия, приет с Решение на Министерския съвет от 2020 г., в съответствие с изискванията на този закон в срок до един месец от влизането в сила на този закон. Самият закон влиза в сила от обнародването му в Държавен вестник, с изключение на текста, касаещ лечебните заведения, който влиза в сила от 1 април. Той гласи, че след отмяната на обявено извънредно положение или обстановка и при въведени временни мерки, със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция директорът на районната здравноосигурителна каса може да сключи договор с лечебно заведение, което не отговаря на условията за сключване на договор.
От „Възраждане“ се обявиха категорично против целия законопроект. Според тях в него се дава неограничена власт на министъра на здравеопазването да въвежда „каквито си иска“ мерки. Те дори обвиниха депутата от „Има такъв народ“ проф. Андрей Чорбанов, че е оттеглил предложенията си, защото те щели да ги подкрепят.
„В първоначално внесения законопроект правомощията на министъра действително изглеждаха твърде големи, но
ние се вслушахме и във вашите мотиви и добавихме какви противоепидемични мерки не могат да бъдат налагани,
за да направим максимално балансиран закон“, отговори председателят на парламентарната здравна комисия и депутат от „Продължаваме промяната“ доц. Антон Тонев.
Проф. Чорбанов пък се оправда, че между първо и второ четене в управляващата коалиция са имали много разговори и са стигнали до единодушно решение, тъй като това не е законопроект, касаещ само COVID, а всички патогени. „Трябва да имаме повече доверие в институциите. Ако не създадем доверие в институциите, няма как да искаме обществото да ни вярва. Удовлетворен съм, че постигнахме баланс и създадохме този законопроект“, каза той.
„Законът в този му вид се явява от най-либералните в Европа. В момента ограничаваме правата на здравния министър. Всяко друго разхлабване на мерките обаче ще доведе до пълна анархия. Ние няма да стигнем до никъде, ако не спазваме баланса и не се грижим за здравето на българските граждани“, каза и колегата му д-р Ивайло Христов.
Според доц. Тонев пациентите не се съмняват в институцията или лекаря, когато той им каже, че имат остър апандисит, или онкологично заболяване, или друго заболяване, в което не се е намесила политиката. „Недоверието и страха идват, когато политиците се опитват на базата на това да натрупат актив.
Трябва да имаме право на политики в здравеопазването, но да намалим политическото говорене
Политиците имат поле за изява, за да печелят своите избиратели, но територията на здравеопазването трябва да остане свещена и да не си позволяваме да подвеждаме и да насаждаме страхове“, заключи той, а проф. Георги Михайлов от БСП заяви, че законът дава възможност за гъвкави действия на правителствата под контрола на МС и Народното събрание.
По отношение на предложението на ДПС за заплащането на лекарите от 600 лв., на медицинските сестри – 350 лв., а на санитари – 120 лв., д-р Хасан Адемов заяви, че тези пари са осигурени до края на март и това плащане с този закон приключва. „Ние предлагаме три месеца след края на епидемичната обстановка да останат, за да могат управляващите да се разберат как ще се изплащат тези средства“, каза той.
„COVID не е изчезнал, но отстъпва. Ние можем да продължим да държим в зависимост медиците и те да очакват от нас да спекулираме по темата дали ще даваме парите или не. Предлагаме промяна в политиката по доходи, тези средства да бъдат давани като справедливо увеличение на заплатите в КТД, което се обсъжда тази седмица“, отговори му доц. Тонев.
„Вие твърдите, че COVID отстъпва, но предлагате лечебните заведения да поддържат готовност за легловата база.
Не ми дърпайте езика за КТД. Той не може да свърши работа,
защото колективното трудово договаряне се отнася само към членовете на синдикалните организации, които са го подписали. Българските лекари 100% ли са членове на синдикални организации? Следователно няма как да бъде задължителен за тях. Разбирам намеренията 600-те лева да влязат в заплатите, но няма да свърши работа, особено в малките общински болници. Кажете ми как ще стане тази работа?“, репликира д-р Адемов, но отговор на този въпрос нямаше.
Депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов пък прочете писмо от една РЗИ до всички лечебни заведения, в което се казва, че независимо, че от 1 април отпада извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID, следва да се създаде стриктна организация за оказване на безотказна хоспитализация на пациенти с COVID. „В тази връзка ви уведомявам, че всички лечебни заведения за болнична помощ могат да приемат за лечение болни с основна или придружаваща инфекция с COVID-19 както в наличните ви инфекциозни отделения, така и в останалите структури за болнично лечение.
Необходимо е да осигурите брой легла при абсолютна стриктна изолация. (…)
Същевременно трябва да се осигури безотказна хоспитализация на всички пациенти, чието лечение не може да бъде отложено във времето, независимо дали са с положителна или отрицателна проба за COVID“, изчете проф. Ангелов.
„Всичко това е много хуманно, но регламентите, които въвеждаме в момента, противоречат на това писмо. Болницата няма договор за инфекциозни болести, но е длъжна да лекува пациенти с COVID, независимо с какви болнични легла разполага. Това показва непознаване на сектора на здравеопазването и се прави опит да се коригира със закони, които противоречат на действителността“, заяви категорично той.