Д-р Габриела Минова завършва с отличие медицина в Медицинския факултет към Тракийския университет в Стара Загора през 2000 г. През 2001-2002 г. специализира лицево-челюстна хирургия към Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия в София. След това започва специализация по урология и придобива специалност през 2008 г.
От 2003 г. работи в Отделението по детска урология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а в момента е началник на отделението
Д-р Минова, в този сезон и особено в условията на пандемична обстановка често говорим за респираторни инфекции при децата и като че ли забравяме за уроинфекциите. Защо тази тема остава някак пренебрегната?
Пандемията измести акцента от повечето „банални“ заболявания, както при възрастните, така и при децата. Не е тайна, че най-вероятно заради страха от COVID се отлагат профилактични и контролни прегледи, което, успоредно със спирането на планови оперативни интервенции, би могло да бъде фатално. Така че това е логиката според мен.
Добре информирани ли са родителите за тази патология?
Родителите често се информират от мрежата, и, за съжаление, източникът не винаги е достоверен и научно издържан. Отделен въпрос е избирателното разбиране и възприемане. А най-правилното поведение е стриктно да се спазват препоръките на личния лекар.
При лекуваните пациенти в Отделението по детска урология се стремим ясно и точно да отразим в епикризата препоръки за проследяване на пациента, адресирани към личния лекар и родителите, посочваме необходимостта от следоперативни специализирани изследвания, както и сроковете за извършването им. Така се стремим да избегнем възможността за лоша комуникация, недоразбиране и липса на сътрудничество.
Припомнете накратко как една респираторна инфекция може да отключи и такъв проблем при децата?
Респираторните инфекции и в частност вирусните могат да отключат при децата състояние, наречено свръхактивен пикочен мехур – често уриниране, неотложност и неефективни позиви за уриниране, както и нощно напикаване, при липса на отклонения в лабораторните изследвания. Много често предвид симптоматиката заболяването се определя и лекува като цистит. Доста от пациентите ни са преминали по няколко неефективни антибиотични курса на лечение, преди да бъдат консултирани с уролог. Ето защо искам да припомня колко важно е проследяването от личния лекар на деца с диагноза ангина, за да бъдат навреме диагностицирани евентуални бъбречни усложнения.
Имат ли необходимата подготовка личните лекари и педиатрите от доболничната помощ да разпознават тези състояния и навреме да насочват децата към специалист уролог?
В сезона на респираторните инфекции, личните лекари не трябва да забравят и уроинфекците, които могат да протекат завоалирано. Неясни продължителни фебрилни състояния, епизоди на повръщане и коремни болки при новородени и деца до двегодишна възраст трябва да бъдат прецизирани и подкрепени с допълнителни изследвания. Никнене на зъби и хрема са удобно, но недостатъчно обяснение. Болки в тестисите и зачервяване на скроталните торбички при полово неактивни деца не бива да бъдат приемани и лекувани като възпаление на тестиса и епидидима. В повечето случаи се касае за завъртане на тестиса или придатъците му, което изисква спешна хирургична намеса.
Какви са възможностите на съвременната медицина за адекватна и щадяща намеса при новородени, деца в кърмаческа и ранна детска възраст?
Повечето уроинфекции в детска възраст са резултат на вродена урологична аномалия. Анамнестични данни за анатомични отклонения на урогениталната система, установени при пренатална фетална морфология са допълнителна аларма за активно търсене на уроинфекция.
Въведената и внедрена, задължителна от НЗОК, абдоменална ехография на шестия месец от раждането, с голям успех открива и канализира проследяването на урологичните малформации. Колегите неонатолози, педиатри в родилните отделения и мрежата от нефролозите от цялата мрежа са добре запознати с диагностицирането и проследяването на вродените урологични заболявания.
Въпреки дефицита на детски специалисти, колаборацията между звената ни е задоволителна и все по-редки са късно диагностицираните и усложнени по тази причина случаи. Личните лекари следят препоръките и акцентират върху необходимостта от ранна диагностика и лечение. Закъснялата диагностика най-често е резултат на родителско самозалъгване и нежелание да приемат диагнозата.
Отделението по детска урология към Клиниката по Урология към УМБЛСМ“ Н. И. Пирогов “ разполага с апаратура за ендоурология и лапароскопска хирургия, както и с добре подготвени кадри. Стремежът ни е да въвеждаме най-щадящите е ефективни оперативни техники при новородени и малки деца, като се придържаме към правилата на добрата медицинска практика и безопасността, преди всичко.
В каква посока следва да бъде насочено вниманието на лекари и родители в тийнейджърска възраст?
Половото възпитание и подготовка на децата ни за физическите и психически промени, които ще настъпят в пубертетна възраст трябва да са приоритет и обект на общи усилия на образователната система, учители, родители, медицински специалисти. През този период от живота им, с много въпроси и промени, трябва да ги преведем плавно, да ги научим да се възприемат положително, да не се срамуват от себе си и сексуалността си. Формирането на отговорно отношение към тялото им и предпазване от ранни и незрели полови контакти е отговорност на цялото общество.
Какво още е необходимо да се направи, за да стане обществото по-чувствително към проблемите на мъжкото здраве и да се заговори за превенция от най-ранна възраст?
За проблемите на мъжкото здраве трябва да се говори открито и постоянно. И естествено, навременно. Още от детска възраст момчетата трябва да бъдат възпитавани, че веднъж годишно при липса на симптоматика, трябва да посетят уролог. След 45-годишна възраст изследване на простатоспецифичен антиген е задължително веднъж годишно. Да повторя отново, че профилактиката трябва да бъде преди лечението. Задачата и основната отговорност се пада на личните лекари, които трябва да бъдат подкрепени от цялата система с кампании и образователни курсове.
Източник: zdrave.net