Около 30% от хората имат свръхреактивна и свръхчувствителна нервна система. Те сякаш няма филтър и попиват чуждите чувства, емоции, проблеми. Често стават „гъба“ за всички стимули, които подава външният свят. В резултат на това са изтощени, страдат от социален махмурлук или са постоянно напрегнати и хиперактивни, защото не могат да се справят с онова, което пускат да влезе в тях.
Ако емпатията е ключово човешко умение да съпреживеем с близкия ни човек както положителните, така и отрицателните емоции и проблеми и после да се отделим, то при свръхчувствителните и свръхемпатични хора умението за отдръпване е блокирано и те лесно стават жертва на хора, които използват енергията и ресурсите им.
Поставянето на граници е съществено умение за всеки човек, независимо от неговия характер или нервна система, подчерта пред Радио София психотерапевтът Кремена Станилова. Това умение се формира между първата и третата година на детето. Тогава радарите ни се включват.
Специалистът обясни, че с течение на времето при някои хора границите прекалено се отварят, а други се затварят – стават като къща без прозорци и без врати. И в двата случая в основата е някакъв страх.
„Много хора смятат, че емпатията е умението да се слееш с другия. По-скоро това е да можеш да кажеш: Чувствам те, съпреживявам с теб. Какво мога да ти помогна… Но аз не съм теб, не съм вътре в теб.
От толкова много стресови стимули и разделяния в обществото мнозина вече загубиха умението да вчувстват. От друга страна сливането с чуждо страдание може да навреди на човек – той да изгуби представа за собствените си потребности“, отбеляза Станилова.
По думите ѝ чувствителността ни помага да се усещаме част от дадена общност, но свръхчувствителността може да е пагубна.
Емоциите са енергии в движение. Изразявайки ги, се свързваме с другите хора.
Когато не приемаме нашата уязвимост, можем да станем затворници на собствените си емоции.
С Кремена Станилова разговаря Диана Костова.
Източник: БНР