За неспециалистите тя е слабо позната и много хора с увреждания питат с какво е по-различна от медицинската експертиза
През последните години експерти и неправителствени организации предлагат като методология за оценка на потребностите на хората с увреждания да се използва Международната класификация на функционирането, увреждането и здравето, популярна още като ICF. За неспециалистите тя е слабо позната и много хора с увреждания питат с какво е по-различна от медицинската експертиза, на основата на която се определя процентът увреждане и намалена работоспособност, и социалната оценка, извършвана от АСП. Разликата е много съществена, обяснява Лиляна Елицина в blog.rehcenter.org.
Съществуват и са познати два модела, през които се разглеждат уврежданията – медицински и социален.
Медицинският модел разглежда увреждането като особеност на човек, пряко свързана със заболяване, травма или друго здравно състояние, която изисква медицинска грижа под формата на индивидуално лечение, извършвано от професионалисти. Този модел разглежда увреждането като състояние, при което човек има нужда от медицинско или друг вид лечение или интервенция, с цел да се реши неговият проблем.
Социалният модел вижда увреждането като създаден от обществото проблем, който съвсем не е лична характеристика на човека. При социалния модел, увреждането изисква политически отговор, тъй като проблем създава недостъпната физическа среда, която е такава поради нагласи и други особености на социалното обкръжение.
Въпреки че и двата модела са частично обосновани, нито един от тях не е достатъчен сам по себе си за успешно решаване на проблемите на хората с увреждания. Увреждането е комплексен феномен, който е проблем на ниво човешко тяло, но същевременно е много сложен и най-вече социален феномен. Увреждането винаги представлява взаимодействие между особеностите на самия човек и тези на обкръжението, в което живее. Но докато някои аспекти на увреждането са почти напълно вътрешни за човека, други са почти изцяло извън него. За това и двата модела са подходящи и не трябва да се отхвърля нито единият, нито другият вид.
Най-подходящ би бил този, който обединява медицинския и социалния модел. Един такъв, по-полезен модел на уврежданията би могъл да бъде наречен био-психо-социален модел. Именно на този модел се основава ICF като осигурява една гледна точка, съгласувана с различните аспекти на човешкото здраве: биологично, индивидуално и социално и в този смисъл тя представлява реформа в отношението към увреждането – вниманието се насочва не към дефицитите, а към възможностите на човека.
ICF е член на международните класификации на Световната здравна организация (СЗО). По своята същност представлява рамка за описание на човешкото здраве и на различни негови състояния, която е създадена за широко приложение в различни сектори. Тази класификация на човешкото здраве и свързаните с него области помага да се опишат промени във функционирането и структурата на тялото, нивото на възможности на човек със здравословен проблем, за да се справя в ежедневното си обкръжение, както и нивото на изпълнение на онова, което реално той прави в обичайното си обкръжение. Тези области са класифицирани от гледна точка на човешкото тяло, човешката индивидуалност и обществените конструкции посредством два списъка:
• списък на функциите и структурата на тялото
• списък на областите на функциониране и участие.
В ICF терминът човешко функциониране се отнася до всички телесни функции, действия и участие, докато терминът увреждане се отнася както до възможно физическо увреждане, така и до ограничаване на възможността за действие и участие. ICF съдържа списък с факти от обкръжението, които си взаимодействат с всички тези елементи.
ICF е рамка, призната от Световната здравна организация по отношение на човешкото здраве и уврежданията. Тя е концептуална основа за дефиниране, измерване и формулиране на политики в сферата на здравеопазването и уврежданията. Тя е цялостна класификация на уврежданията и човешкото здраве за целите на човешкото здраве и свързаните с него сектори. Макар да изглежда като опростена класификация на човешкото здраве, тя може да бъде използвана за множество цели, най-важната от които е използването й като инструмент за планиране и създаване на политики.
Тази класификация поставя акцент върху човешкото здраве и функциониране, а не само върху уврежданията. Възприето е, че уврежданията започват там, където свършва здравето и затова хората с увреждания се смятат за втора категория, за непълноценни. Инструмент за промяна на подобно схващане е ICF, защото чрез нея се измерва функционирането на човека в обществото, независимо че има увреждане. Това е една съществена промяна. От акцент върху уврежданията на хората сега фокусът се поставя върху тяхното ниво на здраве. Понятията „човешко здраве” и „увреждане” се поставят в нова светлина – приема се, че всяко човешко същество може да преживее нарушено/влошено здраве и по тази причина да придобие известна степен на увреждане. Чрез промяна на фокуса – от причина към резултат – ICF поставя всички здравни състояния при равни условия и по този начин позволява те да бъдат сравнявани чрез използване на една обща система – по линията „здраве – увреждане”.
ICF принадлежи към семейството на международните класификации, най-известната от които е МКБ 10 (Международна класификация на болестите). МКБ 10 предлага на своите ползватели етиологична рамка за класифициране по диагнози, заболявания, разстройства и други състояния на човешкото здраве. В противовес на МКБ 10, ICF класифицира функционирането и уврежданията на човека, свързани с различните здравословни състояния.
Източник: zdrave.to