Пандемийната рецесия създаде предпоставки за промяна на здравните системи, които пострадаха най-много както от инфлационните процеси, така и от самата пандемия. Това каза здравният икономист Аркади Шарков в презентацията си „Необходимост от промени във финансирането на здравния модел“ по време на конференцията на „Капитал“ „Иновации в здравеопазването“.
По думите му при традиционни рецесии здравеопазването не се влияе, особено в системите на застъпено публично финансиране. „Пандемийната рецесия е различна – създава стимули за отлагане на потреблението на здравна грижа – страх от зараза в лечебните заведения, временно преустановяване на плановия прием, претоварване на лечебните заведения. В цяла Европа има тенденция на прекъсване на промоция, превенция и профилактика на заболяванията. 60% от държавите докладват за преустановяване на заложените скринингови програми за незаразни болести, 53% – за нарушаване на дейностите, свързани с хипертонията, а 49% – с диабета и диабетните усложнения. 17% от държавите с високи доходи съобщават за прекъсване на дейностите, свързани с лечението на спешните сърдечносъдови заболявания, а 26% – с лечението на онкологичните заболявания. 79% от държавите в Европа докладват за прекратяване на рехабилитационните процедури“, каза Шарков.
Икономистът подчерта, че у нас инфлацията ще доведе до поскъпване на компонентите на една клинична пътека с 5,2% за периода август 2020 г. – август 2021 г. при годишна инфлация за периода 3,7%. При запазване на темпа на инфлация, до август 2022 г. клиничните пътеки ще поскъпнат с 10,7%, усреднена стойност, което трябва да се има предвид, когато се прави преглед на цените на пътеките и се обсъжда увеличаването им, смята той.
Шарков заяви, че хората искат бързо, евтино и качествено здравеопазване, но това е утопия. „Ако е евтино и качествено, то ще бъде получено твърде късно. Ако е бързо и качествено, ще излезе твърде скъпо на пациентите. Ако е бързо и евтино, няма да е качествено“, подчерта той.
„Въпросът за осигурените лица е въпрос, който Министерството на финансите най-много мрази, защото показва кой всъщност плаща стойността на лечението. Осигурените лица у нас са 2 446 464. Осигуряваните лица – пенсионери, студенти, деца и др., са 3 658 828. Лицата, наети в обществени предприятия, са 685 000. Съотношението осигурени – осигурявани от държавата е 1:1,7. За всеки 1 лв. осигуровки, работещите доплащат косвено 0,56 лв. средно за осигуряваните от държавата групи. Здравнонеосигурените лица са 698 100“, каза още Шарков.
„Пациентът рядко познава реалната цена на грижите, докато не ги получи. Липсата на информация за цената коства пари на пациентите, но и на самата система. Недофинансирането на превантивната доболнична помощ създава предпоставки за тежест върху болничната“, допълни той.
В заключение здравният икономист заяви, че финансирането на отложеното потребление на медицинските услуги може да стане, ако държавата изплати пълния процент на осигуровките на групите, които осигурява, и реши казуса със здравнонеосигурените лица. „Освен това трябва да има публичност на цените в лечебните заведения, защото тогава пациентът може да предвиди колко ще му излезе разходът. Целевото заделяне на акцизи пък може да донесе 564 млн. лв. допълнително. И да има допълнително доброволно здравно осигуряване при един добре обоснован основен пакет в НЗОК“, каза Шарков.
Източник: zdrave.net