60% от българите смятат, че в сектор „здравеопазване“ има корупция, но едва 18 на сто от станалите свидетели или жертви на подобни практики са подали сигнал за тази нередност. Данните са от изследване на „Глобал Метрикс“, оповестени от управителя на агенцията Радостина Ангелова:
„Концентрацията на корупционни практики се свързва в най-голяма степен с ръководството или с директорите на здравните заведения, което само по себе си също ни показва, че на практика целият здравен сектор функционира под едни постоянни обществени подозрения за корупционни практики, при това на всички нива“.
Изследването е проведено във втората половина на месец май по поръчка на Българския институт за правни инициативи.
Адвокат Цветомир Тодоров от неправителствената организация посочи и проблемите, които са лъснали с голяма сила по време на Covid пандемията:
„На първо място, това е неглижиране на третиране на хронични заболявания. Никакви мерки не са вземани години наред за подобряване здравната култура на населението, слаба профилактика, почти нулево ниво на следболнични грижи, ограничен достъп до специалисти за част от населението на страната, неясно или направо да го кажем може би сбъркани протоколи за лекуване, неизяснени отношения между частни и общински държавни болници, недостиг на персонал, неадекватна на времето материално-техническа база някъде“.
Източването на Здравната каса се случва чрез клиничните пътеки и назначаването на ненужни прегледи, сочи още изследването. Половината от анкетираните признават, че не са имали контакт с болница през последните 5 години. 72% от българите казват, че биха се лекували в частни болници, ако имат тази финансова възможност. Хората смятат, че в там медиците са по-вежливи и отзивчиви.
Журналистът Галина Гергинова за направения анализ за дейността на прокуратурата в условията на извънредното положение:
„Заявената позиция от главния прокурор беше, че в пандемична ситуация ще се действа ефективно със строгост, но ако трябва да извадим приоритетите, които в тази изказвания главният прокурор направи, това са битовата престъпност, телефонните измами, опазването на живота и здравето на гражданите, проверки за спекула, осъществяване на засилен надзор за законност, сериозно наказателно преследване на граждани, които нарушават карантината. Във всички публични изяви липсва ясен ангажимент към тези разследвания, свързани със здравеопазването и корупцията в здравеопазването. Видяхме, че и разследвания не се случиха въпреки сериозните сигнали за злоупотреби“.
Източник: БНР