„Националният раков план вече е част от Плана за възстановяване и устойчивост и това е възможност ние да получим финасиране в сферата на злокачествените заболявания, каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители.
Медицински специалисти и представители на пациентски организации настояват да се създаде Национален план за борба с рака, който да е в синхрон с разписания Европейски антираков план. Това стана по време на семинар на тема „Онкохематологичните заболявания през призмата на бъдещия Националния раков план и възможности за иновативно лечение“. Събитието се организира в рамките на информационната кампания „Иновация за живот“, партньори в която са: Българското сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология (БМДДХО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Според Деян Денев Европейският антираков план има изключително амбициозни цели, които трябва да се реализират на локално ниво. Причината е, че тежестта на онкологичните заболявания в Европа става все по-голяма. От 1995 г. до 2018 г. честотата на злокачествените болести се е увеличила с 50% (от 2,1 на 3,1 млн. случая), а смъртността бележи ръст с 20% (от 1,2 на 1,4 млн. случая). В същото време се смята, че с конкретни политики и активни действия, около 30-40% от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени.
„50 на сто увеличението на честота на раковите заболявания се дължи на удължената продължителност на живота. Смъртността под 65 години обаче силно намалява, което е индикатор, че съвременните методи за лечение на злокачествените заболявания работят и все повече хора с онкозаболявания живеят по-дълго“, допълни Денев.
Според статистиката ракът на кръвта е в топ 10 сред онкозаболявания. 1500 нови случаи се регистрират за едан година в България.
„В контекста на Европейския раков план трябва да да бъде и българския Национален раков план. Той също трябва да съдържа основите цели на европейския документ. А те са:
Превенция, като за целта до 2040 година да се намали с 5 на сто тютюнопушенето сред европейците.
Скрининг на рак на гърда ,на матката и на дебелото черво
Превенция на хепатит С
До 2030 година пациентите в Европа да имат достъп до мултидисциплинарни екипи, които да следят лечението и рехабилитацията
Да има реинтеграция и палеативни грижи за пациентите със злокачествени заболявания
„4 млрд.евро е финансирането за Европейския раков план и без Национален раков план ние достъп до такова финансиране от Европейския съюз няма да имаме. У нас трябва спешно да се създаде екип, който да създаде Национален раков план пред 2021 година“, изтъкна Деян Денев.
По думите му акцент в българския план са превенцията, ранно откриване и диагностика, съвременно лечение и грижа, както и качество на живот с и след лечението на рака.
„Но всичко това ще струва десетки милиони, което обаче ще доведе до десетки спасени човешки живота, хора които ще се върнат при семействата си, ще работят, ще имат добро качество на живота“, заяви Денев.
Болестите никога не спиратНе спираме и ние
„Планът е различен от програмите, защото той остава като постоянно действащ“, коментира темата и Евгения Александрова от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.
„Според мен Европейският раков план може директно да се приложи като български, като там където имаме пробойни – ще надграждаме и допълваме с националните особености.
На 4 февруари 2020 Европа даде ясен политически ангажимент, че лечението на раковите заболявания е приоритет. Това трябва да важи и за нашите политици – трябва да им се напомни каква е тяхната роля и по отношение на раковите заболявания в България.
През следващите години европейският план за борба с рака ще бъде с акцент върху научните изследвания и иновациите, ще използва потенциала, който предлагат цифровизацията и новите технологии, и ще мобилизира финансови инструменти с цел подпомагане на държавите членки, заяви Евгения Александрова от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.
„У нас също се направиха много неща по отношение на онкозаболяванията, но липсва цялостния политически подход. Много е важно за нас като пациентска организация, в плана ясно да се разпише пътят на пациента. А също и по-мащабно въвеждане на стандарта за немедицинска грижа, по който работят само три болници в страната, сред които е и Специализираната болница по хематология в столицата„, допълни още Александрова.
Тя изтъкна, че по време на пандемията имаше затруднен достъп до диагностика и лечение на онкоболните пациенти, нарушени лечебни планове и тотална липса на палиативни грижи, така че тепърва нарушеният достъп ще дава лоши резултати, смята Евгения Александрова.
Източник: БНР