Д-р Анелия Симеонова: За последната година консумацията на сънотворни нарасна с 30%

септ Д-р Анелия Симеонова

Все по-често наблюдаваме нарушения на съня при подрастващите, особено след 12 годишна възраст

Д-р Анелия Симеонова е завършила медицина през 1998 г. в МУ – София. Има специалност „Обща медицина“ от 2004 г., а през 2009 придобива втората си специалност – „Неврология“. Специализирала е в областта на нарушенията на съня и бодърстването в Унгария, както и електромиографска диагностика на нервната система.

През 2010 г. придобива квалификация по електромиографска диагностика на нервната система от МУ-София. Работила е в индивидуална практика като общопрактикуващ лекар. В екипа на МБАЛ „Токуда Болница София“ работи от 2007 г. Професионалните й интереси са в областта на лечението на мозъчен инсулт и медицината на съня.

Д-р Симеонова, медицината на съня е едно от най-младите научни области, и в същото време е призвана да реши проблеми, свързани с човешкото здраве от хилядолетия – лошия сън, дневната умора, безсънието. Кои са най-често срещаните нарушения на съня, които са обект на научни изследвания?

Нарушенията на съня се срещат все по- често сред популацията и те могат да бъдат причислени към групата на социално значимите заболявания, каквито са артериалната хипертония, захарния диабет и много други. Смята се, че в последните години над 50 % от населението поне веднъж е имало нарушения на ритъма сън- бодърстване. В класификацията на сънните нарушения има над 85 вида разстройства и те се делят на няколко основни групи. Най-често срещаните са дихателните нарушения по време на сън и в частност синдрома на обструктивна сънна апнея – спиране на дишането по време на сън съпроводено с хъркане и повишена дневна сънливост. Двигателните нарушения по време на сън също се изследват активно – това е на първо място синдромът на неспокойните крака – заболяване свързано с различни неприятни усещания предимно в долните крайници във вечерните часове. Тези усещания карат пациента непрекъснато да движи краката си, което води до нарушаване на съня. Интерес представлява и инсомнията – или т. нар безсъние, което има различни характеристики- затруднено заспиване, чести пробуждания и кратка продължителност на съня.

Ранната диагностика и правилното терапевтично поведение се налага и от множеството усложнение до които може да доведе едно продължително и нелекувано нарушение на ритъма сън – бодърстване.

Например синдромът на обструктивна сънна апнея е признат рисков фактор за развитие на сърдечно- съдови заболявания: артериална хипертония, мозъчен инсулт, сърдечен инфаркт, захарен диабет.

Първичната профилактика при рискови пациенти изисква и задължителен скрининг за нарушения на съня. Съществуват множество скали и въпросници, попълването на които има добра информативна стойност при всеки пациент и определя необходимостта от последващо поведение.

Благодарение на масовата информираност все повече хора, страдащи от проблеми със съня се обръщат за консултации. В нашата болница се провеждат множество форуми и кампании, посветени на нарушенията на съня насочени както към медицински специалисти, така и към пациентите. Имаме обособена Лаборатория по медицина на съня към Клиниката по неврология и в нея провеждаме първоначална консултации и диагностика с необходимото изследване, изготвяме терапевтичен план и осигуряваме последващо наблюдение и проследяване.

Преди да започнете работа като невролог сте била общопрактикуващ лекар, а това със сигурност означава, че сте имала досег с хора от всякакви възрасти, от различни професии и с различен личностен профил. Кои от тях имат най-адекватно отношение към проблемите на съня?

Нарушенията на съня се срещат с различна честота при мъже и жени. Например синдромът на обструктивна сънна апнея е приоритетен за пациенти от мъжки пол. Безсънието е малко по-характерно за женския пол. Двигателните нарушения по време на сън, какъвто е например синдрома на неспокойните крака се среща с голяма честота при болни от захарен диабет, бъбречни заболявания, различни видове полиневропатии, при пациенти след проведена химиотерапия и др.

Пациенти с артериална хипертония сърдечни заболявания, наднормено тегло, захарен диабет и други хронични заболявания трябва активно да бъдат разпитвани и при необходимост изследвани в тази насока. Понякога оплаквания като повишена дневна сънливост, хронична умора, хъркане по време на сън, сутрешно главоболие, неотморяващ сън, промяна в афекта, повишена раздразнителност не се съобщават от пациента, а могат да бъдат основи симптоми насочващи към нарушения на ритъма сън и бодърстване.

От Вашите наблюдения, можете ли да кажете дали през последните години се промени отношението на българина към съня?

Наистина, пациентите с нарушения на съня се обръщат първо към личния си лекар. И тук искам да подчертая действително колко важно е още в началото те да бъдат правилно диагностицирани и при необходимост насочени за консултация със специалист по медицина на съня. Както казах, изработени са множество скали попълването на които биха могли да послужат за първоначален скрининг при тези пациенти. Съществуват и множество скринингови методи на изследвания, които са информативни и дават добра основа за преценка на състоянието на пациента.

Трябва ли родителите да бъдат обучавани как да осигуряват добър сън на децата си и да формират у тях отношение по този въпрос?

Определено да. Знаете че сънят има определена продължителност в различните възрастови групи. Новородените и децата прекарват повече време в сън и с течение на възрастта часовете за сън намаляват. Именно ролята на родителите е от първостепенно значение за изграждане на правилни навици и осигуряване на здрав, достатъчен и ползотворен сън. Все по-често наблюдаваме нарушения и при подрастващите, особено след 12 годишна възраст. Разбира се, всичко това е свързано с навлизането на все повече модерни технологии в ежедневието ни, ограничената физическа активност и ежедневния стрес. Съвета ми към родителите е да наблегнат на хигиенните мерки на съня на децата си. Добрият сън е гаранция за добро физическо и психическо развитие на подрастващите , както и на добрата им социална адаптация

Как промени пандемията съня, оказа ли тя влияние върху хората – прекаралите болестта и онези, които изпитват повишен страх от COVID?

Пандемията в световен мащаб и разбира се свързаните с нея мерки – социална изолация, промяна в ежедневието, промяна във физическата активност и режима на хранене се отрази и върху качеството на съня при много хора в глобален мащаб. Всички тези ограничителни мерки влияят отрицателно върху афекта и здравия сън. Доказа се връзката между качеството на съня и състоянието на имунната система. Въведе се в световен мащаб понятието коронасомния, тоест нарушения на съня, свързани с пандемичната обстановка в която се намираме. Множество изследвания доказаха покачване на заболеваемостта от различни сънни нарушения. Отчита се рязко нарастване на дихателните нарушения по време на сън свързани пряко с белодробните изменения при Ковид инфекцията. Значително се увеличи потокът на пациенти с оплаквания от безсъние с различна характеристика и това е свързано и с наблюдаваната промяна в афекта при голяма част от хора. Наблюдаваме и нарастване на консумацията на сънотворни медикаменти с над 30 % през последната година.

И тук може би е мястото да дадем един съвет на нашите пациенти. При нарушения на съня с давност повече от 15 дни е правилното пациентът да потърси консултация при своя личен лекар или специалист по медицина на съня. Масовата употреба на медикаменти за сън води до задълбочаване на проблема. В международната класификация на болестите и в частност на разстройствата на съня и бодърстването съществува т. нар. нарушение на съня свързано с неправилна употреба на медикаменти, повлияващи съня.

Лятото си отива, есента вече е на вратата, предстои и преминаването към зимно часово време какви промени в съня се наблюдават в този преходен период?

Да, определено промяната в зимното и лятното часово време влияе върху качеството на съня. Промяната в часовото време и влиянието на тази промяна върху съня и дневното функциониране е различна за различните възрастови групи. Разбира се, че при по младите индивиди адаптацията е по- бърза. Разлика от 1 час в часовото време се коригира от нашия биологичен часовник в рамките до една седмица. Нейното нарушаване, а именно скъсяване за кратък период от време не оказва дълготрайно неблагоприятно влияние. Разбира се, по-трудна е адаптацията към зимното часово време. Факторите, които оказват влияние върху това, са ниските средни температури и основно намалението на продължителността на слънчевата светлина. Основна роля в циркадните ритми регулиращи цикъла сън – бодърстване играе слънчевата светлина Както знаем, влиянието на светлината е свързана с регулиране производството на основните биологични субстанции, влияещи върху продължителността и частично върху качеството на съня – мелатонин, кортизол и серотонин. С промяна в техните серумни нива се обясняват и промените в съня, съпровождащи промяната в часовото време.

При една добра адаптация биологичният часовник на всеки от нас се променя в рамките на една седмица и тази промяна спира да оказва влияние.

Промяната в зимното часово време е свързана основно със затруднено заспиване и поддържане на съня, тоест фрагментирането на съня и неговата разпокъсаност – пациентът съобщава за удължаване на времето на заспиване, пробуждане след 1-2 часа и невъзможност за повторно заспиване. Това което може да коригира тези промени и да доведе до по-плавно справяне с проблема, са няколко прости правила или т. нар хигиена на съня. Те важат за ежедневието и са гаранция за здрав и качествен сън. Препоръчителна е промяна в часа на заспиване, като сънят се отложи с 15-25 минути. Рестрикция на дневен сън и прием на тонизиращи напитки в следобедните часове. Излагането на слънчева светлина през деня главно в сутрешните часове може да подобри дневното функциониране.

В нашата практика при консултацията на пациенти с нарушения на съня задължително се събира и информация за т. нар циркадни разстройства на съня. Пациентите попълват определен тип скали и при необходимост провеждат седемдневна актиграфия, които са информативни в тази насока и определят необходимостта от провеждане на лечение. При част от тях ние провеждаме курсове на лечение със светлина в определен диапазон и в определено часово време. Целта на това лечение е да подпомогне по – плавното преминаване към часовата промяна.

Кои научни постижения в тази област на медицината смятате за най-съществени за нейното развитие, какви са очакванията Ви за бъдещето й?

Всяко едно постижение в областта на медицината е значимо. В областта на нарушенията на съня това са откриването на СРАР апарата основен в лечението на сънната апнея, откриването на полисомнографията – основен метод в диагностиката на сънните нарушения, разработване на нови методи за диагностика и правилно терапевтично поведение. Лично аз се надявам в следващите години този клон на медицината да се популяризира все повече, хората да бъдат информирани за възможностите и ползата от своевременната диагностика и лечение на този вид патология. Надявам се и здравната каса да включи в услугите си областта на медицината на съня. Това би дало възможност повече пациенти да бъдат изследвани и лекувани. Както казах по-горе изследванията на сънните нарушения е част от първичната профилактика за много социалнозначими заболявания.

Източник: zdrave.net

Leave a Reply