Д-р Мария Калинкова завършва е медицина в МУ – София. през 2016 г. Започва работа като ординатор в Аджибадем Сири Клинк Болница Токуда. Специализира ендокринология и болести на обмяната и придобива специалност в началото на тази година. Работи като ендокринолог в Клиииката по вътрешни боле на болницата. Професионалните ѝ интереси са в областта на диабетология, заболяванията на надбъбреците и гонадни заблявания. Член на Българското ендокринологично дружество.
Д-р Калинкова, как избрахте да се посветите на медицината?
По-скоро медицината избра мен. В моето семейство всички са лекари и вкъщи винаги се е говорило за медицина. Израснах с примера на моите родители и за мен беше логично да искам да продължа тяхната кауза.
Кое предопредели избора Ви на специалност?
Ендокринологията е страхотна специалност. Тя е свързващото звено между всички специалности, изключително е логична и интересна. Избрах я, тъй като за мен тя изучава най- фината настройка на човешкото тяло – хормоналния баланс.
Кои са Вашите учители – хората, на които дължите най-много за формирането си като специалист?
Освен моите учители от университета, това са лекарите на които съм безкрайно благодарна – проф. Боян Лозанов и доц. Лъчезар Лозанов, както и колегите от цялото отделение по ендокринология, в което работя откакто напуснах студентската скамейка. Да работиш в голяма многопрофилна болница като „Токуда“ е късмет за всеки лекар, защото тук се докосваш до много специалности и учиш всеки ден от едни от най-добрите специалисти у нас, които са на световно ниво. В моето отделение ежедневно се приемат пациенти със всякакви ендокринни заболявания и дори спешни състояния, което ме формира не само като ендокринолог, но и като лекар по вътрешни болести като цяло.
Имате ли много пациенти, които са се страхували да потърсят помощ заради пандемията и са закъснели поради тази причина?
По време на пандемията доста от пациентите бяха изплашени и избягваха идването в болница, което доведе до поведе спешни състояния, заради дългото чакане, преди да бъде потърсена лекарска помощ. Увеличиха се значително болните с тежка декомпенсация на захарния диабет, особено след прекарана COVID инфекция.
Промени ли новата ситуация според Вас здравната култура на българина, стана ли той по-отговорен към здравето си?
Според мен повечето хора се изплашиха. Покрай пандемията те станаха по-заинтересовани за здравето си. Забелязвам го, особено при младите хора. За промени в здравната култура обаче ще можем да говорим чак когато минат няколко години и тази тенденция – пациентите да търсят по-често лекарска помощ и да посещават профилактични прегледи, се задържи
В личен план как виждате професионалното си развитие занапред?
Както всеки млад специалист, полагам много усилия, за да се докажа като добър, търсен и уважаван ендокринолог. Надявам се с времето да изградим лична връзка и двустранно доверие с пациентите.
Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?
Най-голямата ми мечта е всеки пациент да се чувства спокоен и сигурен, когато посещава своя лекар. Да получава заслуженото внимание, експертиза и да чувства лично отношение. Когато пациентът е спокоен, това се отразява позитивно на ефекта от лечението.
Източник: zdrave.net