Проф. Салчев: Ако таргетираните терапии влизат между септември и декември, ще бъде страшно за бюджета

таргетираните терапии

Крайно време е да бъдат освободени осигурените лица от заплащането на редки заболявания със значима практика в другите държави, казва д-р Кокалов

Една от опасностите за следващата година, която очакваме, е навлизането на новия тип лекарства – таргетираните терапии. При всяко навлизане на такова лекарство за лечение на един пациент ще отиват между 2 до 5 млн. лв., и ако таргетираните терапии влизат между септември и декември, ще бъде страшно за бюджета за следващата година. Това казва управителят на НЗОК проф. Петко Салчев в коментар към анализа на разходите за лекарствени продукти по линия на задължителното здравно осигуряване, представен на Надзорния съвет на Касата на 12 юли, става ясно от стенограмата на заседанието.

„Реимбурсната политика на НЗОК е „последната спирка“ в процеса на лекарствената политика или тя всъщност отразява реализираните одобрени цени от предните етапи на регулаторния ценови процес – Министерство на здравеопазването, ИАЛ, Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, и в този смисъл възможностите за договаряне на ценови намаления са ограничени. В случая НЗОК няма никаква инициатива да може да влияе на този процес. Второ – при съществуващата нормативна база в повечето случаи възможност за оптимизиране на разходите за лекарствени средства са задължителните отстъпки и Механизма за осигуряване предвидимост и устойчивост на бюджета. Трето – темпът на навлизане на иновативни скъпи молекули за заплащане, като темп на увеличение на разходите, не може да бъде компенсиран от темпа на навлизане на генерични и биоподобни медикаменти, които също водят до увеличение на броя на здравноосигурените лица, получили лечение в рамките на същия общ размер на разходите“, казва проф. Салчев.

По думите му се наблюдават дисбаланси в ефекта от многобройни генерични лекарства в дадени INN, които обаче, поради специфики на законодателството, водят до увеличаване на доплащането от страна на пациентите и в немалко случаи – до вторичен ефект от увеличаване на болнични разходи поради отказ от лекарствено лечение на здравноосигурените лица по финансови причини във връзка с увеличените доплащания.

„Механизмът, гарантиращ устойчивост и предвидимост на бюджета на НЗОК, към момента е единственото автономно средство за предотвратяване на преразход от страна на НЗОК, въпреки неговите несъвършенства и нуждата от допълнително усъвършенстване“, казва още проф. Салчев.

Той подчертава, че първата крачка към усъвършенстването на Механизма е

въвеждането на

нова четвърта група, в която да влязат всички медикаменти с годишен разход на пациент по-висок от три пъти БВП

на човек от населението. С попадналите в тази група притежатели на разрешение за употреба биха могли да се сключат годишни договори за „споделяне на риска“ и заплащане под условие след доказан ефект от лечението. Това предложение е било отхвърлено при обсъждане на ЗБНЗОК 2021 и от МЗ, и от държавната квота в Надзорния съвет, и от фирмите.

Проф. Салчев уточнява, че за периода на съществуване на Механизма в този му вид от 2019 г. насам само един притежател на разрешение за употреба е отказал категорично да плаща дължимите суми. След изминаване на всички етапи и опити за извънсъдебно договаряне, в момента е заведено съдебно дело. Имало и няколко притежатели на разрешение за употреба със забавени плащания, предизвикани от временни финансови затруднения при тях, но са проведени отделни договаряния и се предвиждат споразумения с разсрочено плащане в рамките на 2021 г.

„Съществува сериозен риск от дисбаланс на Механизма, вследствие бързото навлизане на нови молекули за редки заболявания, които имат много висок сумарен годишен разход, но за много малък брой здравноосигурени лица, като същевременно става дума за животозастрашаващи състояния и много силна позиция на притежателите на разрешение за употреба, която ограничава до минимум възможността за договаряне на доброволни допълнителни отстъпки, така че разходът да влезе в рамката на достъпност за бюджета на НЗОК. Тук е редно да се припомни, че финансирането на лечението на редки заболявания, дори и в най-развитите страни от Европейския съюз, е обект на специални програми, администрирани от здравните фондове, но финансирани чрез държавните бюджети, а не от здравноосигурителните плащания. Следва да се отбележи и перманентно случващ се елемент на реимбурсната политика на НЗОК, който поражда априори опция за преразход на средствата за лекарствени продукти, а именно – дискусията по бюджета на Националната здравноосигурителна каса започва август – септември и се финализира с приемането му от Народното събрание месец по-късно. Получава се разминаване, защото под натиск се позволява молекули, одобрени от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти след гласуването на бюджета, да бъдат реимбурсирани в рамките на годината. Или всъщност

между септември и декември месец навлиза най-голям брой нови молекули,

без те да бъдат отчетени като възможност за заплащане от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Условието е такива молекули да не влизат за реимбурсация през текущата бюджетна година, а от следващата, защото това нарушава основния принцип на публичните финанси. Това беше залегнало в проектобюджета за 2021 г., но впоследствие то отпадна поради натиска на държавата и на ПРУ, и сега подобни молекули ще генерират немалък разход, който практически е непредвидим в бюджетната рамка за 2021 г., а и за следващата година“, допълва още проф. Салчев.

„Не може след гласуван бюджет на Касата да влизат нови молекули. Много от тях са с огромни цени. Това е свързано с изпълнението на бюджета. Аз не мога да разбера тогава кой ще е виновен. Парламентът гласува бюджета, след което идват нови разходи, които не са заложени в този бюджет. Второ, крайно време е да бъдат освободени осигурените лица от заплащането на редки заболявания със значима практика в другите държави. За таргетната терапия навлизаме в нов модел на лечението, което ще навлезе и в България след време, където лечението е съобразено с генетичните особености на индивида и се търси медикамент, който ще повлияе на даденото лице, защото тези лекарства, които се произвеждат фабрично, знаете, че на някои пациенти влияят, а на други не влияят. Т. е., навлизаме в нова ера – персонализиране на терапията. Във времето се оказа, че лобито на производителите е по-силно от Надзорния съвет, а всъщност Надзорният съвет носи отговорност за харчовете за лекарствата. Така че може би част от предложенията ще бъдат повторени, в това число по отношение на бюджета за следващата година, особено по отношение на новите молекули. Тук има и натиск, без да обиждам организациите за защита правата на пациентите, но тук има натиск и от тяхна страна, защото бяхме свидетели назад във времето на протести пред Касата защо НЗОК отказва да включва иновативни молекули и замества с генерици от същия ред. Наричани сме убийци и какво ли не, само и само да бъде възприето новото лекарство. Но никъде, тъй като аз съм от началото на реформата и още отначало съм взимал отношение относно лекарствената политика, никой по света не си позволява с обществени пари да изписва медикаменти, които не са доказали своя терапевтичен ефект върху дадено заболяване, но в България всеки иска да бъде лекуван с най-скъпото средство, с най-новото средство, което много често е със съвсем малко променена молекула спрямо генерика, който съществува. Аз мисля, че ние, представителите в Надзорния съвет, защитаваме интереса на здравноосигурените лица с цел ефикасно и ефективно разходване на средствата“, казва вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов.

„Поради тази причина трябва да се предложи нов Механизъм, че след гласуване на бюджета на НЗОК

не могат да бъдат включвани иновативни, нови молекули, които утежняват бюджета

Така да се направи механизма, че той да бъде в рамките на гласувания бюджет. Нонсенс е да бъдем обиждани, да бъдем сочени с пръст, че видите ли ние не желаем хората да се лекуват с най-новите, най-добрите лекарства, но ние отговаряме за средствата, които гласува парламентът. Тъй че все пак трябва да погледне и държавата кое всъщност би могло да се поеме, защото за част от редките заболявания лечението също е индивидуално. Макар че случаите не са много, но се харчат много средства, които са заделени за лекарствотерапия. И трябва да се види всъщност с какъв акт държавата трябва да поеме най-скъпите лечения за редките заболявания, за да не се утежнява бюджетът на Касата. Сега всичко се прехвърля на Касата. После Касата за всичко е виновна“, казва още д-р Кокалов.

„Не е редно априори да се изключи въобще възможност за включване на нови молекули, особено когато те се явяват алтернативи на вече заплащани от касата лечения. Новата молекула може да е със същата стойност, която и до момента се заплаща за този пациент, и според мен трябва да се предвиди механизмът така, че да не се ощетяват априори пациентите, които са с редки болести, онкологични заболявания, те могат да не дочакат следващата година и да изчакат предвиждането на новата молекула за следващата бюджета година“, казва  адв. Христина Николова, представител на Сдружение за развитие на българското здравеопазване.

„Специално за новите молекули те не се появяват август месец, за да бъдат септември месец включени. И всъщност от септември месец до декември, когато вече е приет бюджета, не може да се пускат и тъй наречените предварителни  изпълнения, и ние всъщност тези предварителни изпълнения да започнем да ги плащаме веднага. Ние не казваме, че новите молекули не трябва да навлизат, но трябва да навлизат плавно. И не може в септември месец да се натрупат 25 нови молекули, защото фирмите така са решили да си направят портфолиото в края на годината и започват да натискат всякакъв тип организации за това нещо. Тъй че това е идеята, а не че ще ограничим достъпа до ново лечение“, коментира проф. Салчев.

„Предлагам г-н Салчев да изброи нещата, които той смята, че биха могли да се направят в бъдеще от Надзора или съответно от законодателния орган, защото с 25% се увеличава разходът на касата само с тези иновативни молекули, които са въведени последните две години – 2019 г. и 2020 г. и

сме вдигнали със 100 млн. лв. разхода, което е доста значимо за две години

Т.е., този значителен ефект за бюджета и разхода на касата аз не виждам какво предлагате да се промени. Аз никъде не виждам тук да е направена оценка на ефективността на разходите, които са направени. Това е първото нещо, което според мен трябва да направим като част от протокола на касата. За тези 100 млн. лв. какъв е бил ефектът за всяко едно от тях?“, пита членът на Надзорния съвет и зам.-министър на финансите Виолета Лорер.

„Касата няма задължението да оценява ефекта от лечението. Ефектът от лечението, ефектът от влагането на средствата е задължение на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, който и до момента не е представил доклад за всичките нови молекули“, отговаря проф. Салчев, а Лорер заявява, че трябва да се предложи промяна в законодателството.

Надзорниците приемат единодушно анализа и възлагат управителя на НЗОК да подготви предложения за евентуални законодателни промени, внесени с проектобюджета на Касата.

Пълния текст на стенограмата може да видите тук.

Източник: zdrave.net

Leave a Reply