Да оставим нещата след нас мъничко по-красиви
Д-р Неделя Щонова е лекар, специалист невролог, автор и водещ на телевизионното предаване „Духът на здравето“.
Специализирала е във Weill Cornell Medical College, Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou, Париж. Член е на Европейското общество по клинична невромузикология и на италианската фондация Giorgio Brunelli, която се занимава с изследване лезиите на гръбначния стълб.
През 2010 г. в Стокхолм, в конкуренция с 22 страни и участието на водещи световни медии – BBC, Canal France International, Rai Uno, Rai Tre, The Times, Corierre della Sera и др., предаването на д-р Щонова печели голямата награда – златна статуетка – и се превръща в номер едно медицинско предаване в света на тема „Захарен диабет“.
Нейните пациенти и почитатели я определят като “светеща, вдъхновяваща и носеща надежда“.
В деня на представянето на книгата ѝ „Хвърчило към рая“ – кой е начинът да излекуваме душата и тялото си и да надмогнем болката, с която неизбежно се срещаме в човешкото си битие?
Неделя Щонова е главен герой в “Нашият ден“.
“Не мисля, че би следвало аз да съм център в тази рубрика, а това са всичките човешки истории и съдби, които разказвам в моята книга и към чиято болка и мъдрост имам невероятен вътрешен респект.
Самата аз съм едно дете, което се е появило трудно на белия свят. Майка ми и баща ми дълго са мечтали да дойда, но съм се бавила. После при мен минаха 7-8 години, преди да забременея и да даря живот. После през годините съм разказвала толкова много истории за двойки, които мечтаят за най-свидното, за детенце, а то все не идва.
Изпитвам едно страхопочитание пред факта, че животът някога наистина се ражда много трудно, а понякога изобщо не се случва.
И това усещане за благодарност, че ние сме се родили на тази земя, че имаме шанса да стъпваме по нея, по тревата, да дишаме, да вдигнем поглед нагоре към синевата, това че ни има в света е чудо.
И си мисля, че нашият ответен дар, нашата благодарност пред това чудо, е желанието да бъдем добри, благородни, да развиваме в себе си дар и таланти, умения.
Ние сме гости на тази земя и когато си отидем от нея – дали ще е от Земята, дали ще е от ефира, дали ще е от среща с любим човек, трябва да оставим нещата след нас мъничко по-красиви.“
Източник: БНР