Д-р Цветелина Великова: При липса на имунен отговор след ваксиниране може да се подбере друга ваксина

Д-р Цветелина Великова

Д-р Цветелина Великова е клиничен имунолог и уноверситетски преподаватал по тази дисциплина в Медицинския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Научните й интереси са са в няколко области – имунология на гастроинтестиналния тракт, мукозен имунитет, автоимунитет, имунотерапия, цитокини, модерни методи за диагностика, имуногенетика. Днес разговаряме с нея по темата за ваксините срещу COVID-19 и особеностите на тяхното приложение при специфични групи пациенти като например такива с автоимунни и онкологични заболявания, както и за етичните аспекти на ваксинирането.

Д-р Великова, ваксинационната кампания срещу COVID-19 вече започна, но като че ли все още обществото не е добре информирано и подготвено за тази стъпка. Ето защо първият ми въпрос към Вас е – оправдани ли са страховете от ваксината срещу тази инфекция?

Страховете, свързани с вируса, са по-основателни, отколкото тези, свързани с ваксините срещу него. Естественото преболедуване често е непредсказуемо, тежко, свързано с повишен риск за влизане в болница или смърт. Още не са известни и дълготрайните поражения върху здравето на преболедувалите и оздравелите. От друга страна данните от изпитванията на ваксините показват висока ефективност и ниска честота на нежелани лекарствени реакции.

Преди дни в интервю по БНР заявихте, че когато не е постигнат отговор с една ваксина, трябва да се прибегне към друг тип ваксина. Това поражда няколко въпроса – как следва да бъде установен фактът, че няма отговор, как могат да се разгърнат такива изследвания на организационно ниво, по какви критерии ще бъде подбрана следващата ваксина, която ще бъде различна от първата, как ще се проследи нейният ефект. Какво е Вашето мнение?

Правят се изследвания на имунитета, който се развива, както след инфекция, така и след ваксина. Изследват се не само нивата на антитела, но и количеството и функционалната активност на T лимфоцитите, насочени срещу SARS-CoV-2. Тепърва ще се сравняват имунологичните отговори от различните ваксини.

Ако при някои ваксинирани се установи, че няма имунен отговор след ваксиниране, то тогава може да се подбере друга ваксина. Хубавото е, че това се очаква само при около 5-10% от хората. Трябва да бъде установена и каква е причината за липса на ваксинален отговор. Част от тях може да имат и имунен дефицит или причината да е тежка имуносупресивна терапия.

Все още не може да се каже какъв ще бъде протоколът за ваксиниране при липса на ваксинален отговор след дадена ваксина. Тук ще играе роля и по-голям брой ваксинирани, които ще предпазят по този начин себе си, но и близките и семействата си, както и хората, които не могат да се ваксинират или са с недостатъчен имунен отговор след ваксинация.

Тук е мястото да Ви попитам – оправдани ли са страховете към mRNA ваксините, които навлизат първи в целия свят? Недоверието към тях в повечето случаи е породено от твърденията, че това е една нова технология, а клиничните изпитвания са били много кратки. Как ще коментирате?

Ваксините, базирани на РНК, са сравнително „млади“, защото се проучват от около 30 години. Пандемията COVID-19, обаче, даде възможност да се преодолеят някои ограничения като недостатъчно финансиране и дългите административни процедури, като по този начин създаването и одобряването им при хора беше улеснено. Рекорден брой лица се включиха в изпитването им, а данни се представяха текущо на регулаторните органи, което доведе до по-бързо аргументирано взимане на решение за одобрението им.

Тук е мястото отново да се наблегне на факта, че не е съкращавано време от самото клинично изпитване – фази I, II и III. Всъщност те са провеждани често паралелно. Така, доказаната безопасност и ефективност на РНК ваксините е надеждна. Също така фаза III продължава поне две години, едновременно със сегашното протичане на фаза IV.

На този фон посочете накратко и основните характеристики и предимства на другите типове ваксини…

В момента 60 ваксини са включени в общо 152 проучвания в 41 страни по света. Съществуват разнообразни подходи за изграждане на защитен имунитет срещу SARS-CoV-2. И все пак основните са четири: цял вирус (инактивиран или отслабен), вирусен вектор (репликиращ се и нереплициращ се), нуклеинова киселина (РНК, ДНК) и протеини (протеинова субединица, вирусоподобни белтъчни частици). Всички ваксини целят да „запознаят“ имунната система с антигени на вируса така, че да се получат ефективни имунни отговори. По този начин те ще противодействат на навлизането на вируса в човешките клетки и причиняването на инфекция. Независимо от вида ваксина, целта е заболяването да бъде предотвратено или то да протече леко.

Трябва ли да се ваксинират хората с доказани автоимунни заболявания, може ли ваксината сама по себе си да предизвика автоимунно заболяване?

Европейската лига за борба с ревматичните заболявания (EULAR) излезе наскоро с препоръки за ваксиниране на пациентите с автоимунни заболявания срещу COVID-19. Знае се, че при тях инфекцията с коронавируса е нежелателна и може да доведе до релапс на заболяването. Като ограничение се смята и тежката имуносупресивна терапия, която може да доведе до намален имунен отговор към вируса след ваксината.

По отношение на РНК ваксините съществува теоретичен риск за обостряне на заболяването поради възможно активиране на съществуващи в организма автореактивни клетки, насочени към собствения организъм. Въпреки това се смята, че ваксините не са достатъчен фактор за възникване на автоимунни заболявания.

И един сходен, но не по-малко важен въпрос – какъв трябва да бъде подходът при пациенти с онкологични заболявания?

При пациентите с онкологични заболявания също силно се препоръчва ваксинирането, тъй като естественото преболедуване с коронавирусна инфекция е рисково при тях.

Ваксините, базирани на иРНК срещу незаразни болести (напр. при меланом), са тествани при пациенти с ракови заболявания през последните 10 години, без да има сериозни притеснения за безопасността. Ретроспективните проучвания при пациенти на химиотерапия показват добра ефективност на противогрипната ваксина, затова се смята, че биха развили добър имунен отговор и срещу коронавируса след ваксинация. Разбира се, необходимо е да се натрупат повече данни, за да може да се дадат по-конкретни препоръки при пациентите с различни онкологични заболявания.

И, вместо финал нека се спрем на въпроса за етичните аспекти на ваксинирането – пожелателния характер, имунизационните паспорти…

Според мен пожелателният характер на ваксините срещу COVID-19 ще се запази. Но би било добре хората да осъзнаят, че това е шанс да предпазят себе си и близките си от тежка инфекция и смърт, както и начин да се върнем по-бързо към нормалния начин на живот.

Имунизационните паспорти вероятно ще бъдат въведени, но ограничено. Говори се, че туризмът ще е един от отраслите, които биха въвели подобни имунизационни паспорти.

Източник: zdrave.net

Leave a Reply